Най-характерният за Нова година обичай – Сурвакането

Най-характерният за Нова година обичай, по смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна – преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
”Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.”
Тъй като сурвачката се прави от дрян, обичаят произхожда от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо дърво. Нейната украса също има магически смисъл – нанизаните пуканки, парички,панделки, кравайчета излъчват защитна сила против уроки и болести. Децата сурвакат първо своите родители и близки в семейството, започвайки от най-възрастния. Сурвакарската благословия се нарича блажанка, сурвакия, слава или молитва. Повтарящите се в нея благопожелания за здраве и берекет наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.
И ние, в училище “Патиланско царство” и детска градина “Синьото мече”, като истински наследници на прабългарите и горди със своя произход, тази събота ще вплетем магическите елементи в една благословия. Така деца и родители ще сътворят истински сурвачки и ще предадат на поколенията своя опит в поддържането на българските традиции. Какви ще ги измайсторим – автентични и оригинални, ще ви покажем в следващия брой.
Роси Дамянова,
училище ” Патиланско царство”
Специално за в. „България СЕГА“