За пореден път класните стаи на училище „Джон Атанасов” притихнаха, защото в тях се настани възрожденския дух на нашите будители, кижовници, просветители, борци за национално освобождение, на всички онези родолюбиви българи, съхранили и пренесли през вековете духовните ценности на нацията.
„Историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панахида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести” – Паисий Хилендарски
Вече години наред първи ноември не идва само като поредния ден от календара. В първия ден на единадесетия месец всички ние отдаваме почит на делото на българските просветители, книжовници, революционери. На всички онези достойни българи, посветили животите си да опазят, съхранят и предадат на идните поколения огъня на българското.
Учениците от горните класове на училище „Джон Атанасов” се потопиха в атмосферата на Българското възраждане, благодарение на открития урок на г-жа Анелия Лазарова и учителя по история – Стоян Дечев. И тъй като е невъзможно да се разкаже за всики труженици на българското, урокът бе насочен към делото на учителите и как те поставят началото и повеждат народа ни по пътя на просветата и културата.
Класната стая бе онагледена с табла, показващи важни исторически факти и творчески процеси от епохата на Българското средновековие до борбите за национално освобождение. Разказът за героизъм и себеотрицание започна с делото на св. Климент Охридски – първият български учител и първият епископ, проповядвал божието слово на български език. По-нататък в мултимедийната презентация учениците за пореден път се запознаха с примера, даден ни от Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Емануил Васкидович, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Константин и Димитър Миладинови. Децата се запознаха и с делото на първата българска светска учителка от епохата на Възраждането – Анастасия Димитрова, както и с упоритостта на една от нейните ученички – Цвета Кръстенякова, да поведе българските девойки по пътя на образованието. 
Образователната революция на българите през Възраждането е мощен процес, успял да пробуди духа на българина и да го надигне изпод тежкото було на османското иго. Нека никога не забравяме и винаги напомняме имената на всички онези българи, превели народа ни през векове на изпитания.
За народните будители говориха и децата от предучилищната група.
Като в приказка- за далечни времена, за смели, умни и всеотдайни българи; за запазването на българския език; за свободата; за красотата на българската природа, разказваше учителката Валя Камбурова. Тя поведе децата назад във времето, в годините, когато Паисий е написал История славянобългарска, когато скромни монаси са преписвали първите български книги, когато Ботев е редил пламенни стихове и е дал живота си за българската свобода.
Богатото онагледяване, осъществено с помощ от Мария Селимова, допринесе за по-лесно възприемане на исторически факти дори от деца, които не говорят добре български език.
Свои детски спомени за народните будители споделиха родителите. Много емоционално и достъпно за децата, Савина Златева разказа за Иван Вазов. Малката Прия, помогна на майка си да запее една от любимите детски песни
„Детенце хубаво, пиленце любаво,
къде под мишница, с таз малка книжчица?…”
Тодор Стоев, с ентусиазъм и вълнение, запозна малките ученици с делото на Левски. Разказа интересни случки от живота му. Никол и Кристиан бяха щастливи и горди, че баща им знае толкова много неща за един от народните будители.
Диляна Желева, майка на Никълъс, подготви и проведе онлайн игра, за проверка знанията на децата. Отборното състезание предизвика много емоции. Децата използваха таблети, за да дадат отговор на въпросите, а резултатите се следяха от всички на голям екран. Правилните отговори доказаха, че най-малките ученици са запомнили всичко, разказано за Ботев, Левски и Вазов.
Разговорите за народните будители ще продължат в домовете на децата, докато те довършват проектите си за сувенирна тениска и рокля в цветовете на българското знаме. Малки подаръци на любознателните малчугани бяха подарени от директорката на училището, Боянка Иванова и родителите на Захари и Андрей Събеви.
Петя Тошева, учител по музика и майка на Теодор, разучи и изпя с децата „Ден на народните будители”.
И когато малките ученици повториха Вазовия стих
„Българин да се наричам
първа радост е за мене!”
и когато запяха: „ Да се знае, да се помни,
че България е жива!….”,
ние, учители и родители, с разтуптени сърца и навлажнени очи, се поздравихме за прекрасния урок. Ние, заедно, показахме на децата, че сме потомци на велики българи и с общи усилия трябва да опазим езика и културата си!
Поклон пред нашите будители народни, за които духовността беше мисия!
Нека тяхната нравствена сила, всеотдайност и родолюбие огряват пътя ни! Нека ни помагат да бием още по-силно камбаната на българското знание!
Анелия Лазарова и Валя Камбурова –
БУ „Джон Атанасов”, Чикаго
специално за в. „България СЕГА“
