Когато си самотен и когато те боли,
когато в очите ти напират твоите сълзи.
Когато мислиш, че надежда нямаш ти,
не се отчайвай, обърни се, погледни
и ще видиш, че пред тебе изхода стои
и те чака да отвориш полуоткрехнатите му врати.
Влезни през тях, по пътя ти предложен поеми,
избърши лицето си и своите сълзи,
в бъдещето си уверено повярвай ти,
с бодри крачки продължи и запомни,
че в живота винаги намират се врати,
за да ни помогнат и в такива дни.
Затуй приятелко недей тъжи,
аз знам, че днес отчаяна си ти,
но виж на небосклона слънцето блести
и птиците за тебе чуруликат, чуваш ли гласа им ти?
Загледай се дори и в нощта,
макар че сигурно не ти е до това.
Там горе бледата Луна
пътека ти предлага, да не си сама.
Дори дъжда, когато завали и затропа в прозорците помни,
че дошъл е да те преспи, за да забравиш за неволите си ти.