Препуска времето неумолимо
в невидим и всемирен бяг,
далечни пътища необозрими,
безкраен и пришпорен впряг.
в невидим и всемирен бяг,
далечни пътища необозрими,
безкраен и пришпорен впряг.
Дали продавахме необяснимо
земята и рода свещен,
нима погубихме необратимо
душите и сърцата в плен?
Нали обичахме благословено,
кълняхме се в народа свой,
нали обичахме неосквернено
родина и звезди безброй.
Безверни мисии недопустими,
наивен и безсмислен страх,
бунтовни истини неуловими,
брутален и безумен крах.
Теомира-Десислава Петкова
