„На Буквите ден” беше и в Аризона!

Всяка година 24 май идва с блясъка на своята тържественост, пренесъл  възрожденския си дух през годините, утвърдил се като най-светлия, най-съкровения, най-българския празник!
        
Днес празник е светъл,
днес ден е свещен,
усмихнат и весел,
на буквите ден!
      
Така започна тържеството, подготвено от децата на Българско Неделно Училище към Българска православна църква “Св. София”- Финикс, Аризона. С много плам,стихотворения и песни те се преклониха пред най-българския ден в календара.
    
Сред букети от цветя,усмивки,празнично настроение и даже малко сълзи, премина честването на тази свещена за всички българи дата.  Отдадена бе почит не само на делото на Братята-Първоучители,но и на неуморния труд на всички участници в Българското училище – учители, родители и деца. С едноминутно мълчание се почете паметта на обичната и всеотдайна учителка госпожа Пеги Кристал, която обичаше децата като свои и отдаде последните тринадесет години от живота си за патриотичното дело на училището.

На фона на Химна на Кирил и Методий трептяха развълнуваните гласове на малките рецитатори, кънтяха прочуствени слова за светлия празник и вълшебната ни родина-България. Сред празничната обстановка дойде и времето да бъдат раздадени свидетелствата за завършване на малките родолюбци – заслужено признание за техния труд и усилия.

Всички деца получиха подарък – българска книжка и история в рими, в която главни участници са самите те. Гордите деца и родители, развълнуваните учителки и гости – всички бяха щастливи. От завършването на още една успешна учебна година,от своя принос в разпространението на българският дух и език по света.

Българскотно училище във Финикс за пореден път доказа, че е един пълен с енергия  оазис на българщината и патриотизма в Аризона, че любовта към България и огромното желание да я пазим жива в сърцата си е винаги с нас!
 
И нека завършим със стихотворението на една от учителките в българското неделно училище във Финикс, госпожа Надежда Терзиева, с пожелание за весело лято!
 
Валерия Недева – Бутлер
Финикс – Аризона,
За в. „България Сега”, Чикаго

Една нищожна шепа,
но Българска Земя!

Учебната година
в страхотния ни клас
сега почти измина
и време е пред вас
умело да покажем,
че слушали сме в час
и днес да ви разкажем
за знанията в нас.

За звуци и глаголи,
за род и за числа,
за всякакви разбори,
за всички имена.
За ханове и битки
с прославени мъже.
За гълъб бял политнал
в легенди за царе.

За нежни мартенички
с конци червено-бели
на нашите ръчички
щастливо затрептели.
За кукери зловещи,
които злото плашат
и въглени горещи,
които те прескачат.

За любовта към мама,
семейство и родина.
За силата голяма,
която ни събира.
За малката държава
с Балакана тих и вечен.
И как кръвта вода не става
дори и далече… далече…

За нашто обещание
езикът ни любим
със обич и старание
докрай да съхраним!
За да ни има вечно
на мирната земя –
една нищожна шепа,
но Българска земя!
 
Стихотворението е от
Надежда Терзиева