И докато 24-ти май е повод за равносметка…

За добро или лошо помним  още първите крачки… Като че беше времето на старото и престаро българско килийно училище. Българското школо в чужбина бе  сгушено в една или две стаички под крилото на църквата или още на нечий благодетелски дом и „обучението” беше повече романтично приключение на деца, родители и учители, но забележете – ЗАЕДНО!
Първите, които започнаха, знаят какво значи пътя напред. До днешното. Колко снопа изхабени нерви коства да стигнеш с ръка до първите достояния – до първото признаване, до първата официална диплома, до първото държавно рамо и подкрепа ,“…Защото науката е слънце. Защото народността не пада, там дето знанието живей…”

Във всяко едно дело от голям, и особено от  национален мащаб като образованието, участват мнозина. Едни с повече умение и възможности, други с повече младост и дързост…   Но когато се проправя пъртина в снега, важно е да не се пречи, камо ли да  се отправят упреци към тези отпред… Защото пътят, който се прокарва, е за всички.

В случай този първопроходец  стана АБУЧ, Асоциацията на българските училища в чужбина. Една от международните български организации, която на практика свърши много повече от писането на декларации, съчиняването на ялови програми и пилеенето на сили в потушаване на междуличностни проблеми… Фактите от историята на вече цяло съзвездие от български училища  в чужбина доказват това. Иска ни се да вярваме, че и  БУ„Джон Атанасов”, училището, в което отдаваме сили и опит, всичко, каквото можем, правим същото в „редови план”, ако можем да го наречем така. Защото всичките наши достижения, от информация и опит, до лицензиране, всичките отворени врати  към по-добро и успешно бъдеще на образованието, отворени за БУ „Джон Атанасов”, са отворени и за всички български училища в чужбина, с които вървим заедно към по-доброто бъдеще на българския род, където и да е по света! Нужно е да се подкрепяме по трудния път и всеки да помага на другите с това, което може и е постигнал. А не обратното…   
    Единствено непревземаемата българска територия е тази на духовността ни, на словото ни, на буквите ни, на националното ни единение.
   Току що отмина 24-ти май – неповторимият български празник на преклонение пред делото на Светите братя  Кирил и Методий. Ден, станал символ на традиционния стремеж у българина  към просвета и наука.
   С техните букви народът ни е изписвал  векове наред изстраданата си история. И препрочитайки я днес, след всички  превратности  на многовековното ни съществуване – чужди влияния  и набези, борба за територии и икономическо надмощие и други,  откриваме  как българският народ и до днес усеща  единението си чрез Духовността! И нека стратезите на световната глобализация знаят, и винаги да помнят, че могат да създадат световна икономика, но не и един световен етнос, могат да открият една световна банка,  но не и един световен език.

    Българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго посреща всеки празник на българската  писменост и култура  с особена гордост от усилията и достиженията си за издигане и развитие на българското просветно дело  в САЩ и по света – достижения, които винаги сме споделяли с всички наши родни училища. Искали сме, и особено старали, да сме пример за обединение в опазване на богатството на българския дух зад граница. Всичко постигнато от нас е било и продължава да бъде, достояние и от ползва  на много български училища  в чужбина.
През 2001 година, по инициатива на част от досегашния учителски колектив, с подкрепата на посланик Елена Поптодорова,  бяха лицензирани към Министерството на образованието в България дотогавашните училища  към двете православни църкви в Чикаго. Това постави българското училище зад граница на нова основа, с нови програми,  нова организация и структура. Започна  издаването на  удостоверения за завършено обучение по български език и родни предмети. Това, естествено, допринесе за бързото разрастване и укрепване на българските училища като институция не само в Чикаго, които днес са повече от 10, но и в САЩ , над 40.

    Тук трябва да споменем, че в Европа, почти по същото време, тази инициатива се реализира от Българското училище в Хамбург с ръководител Ваня Велкова, с което стартира разрастването на училищата и в Стария континент.

    Преди месец и половина т.г.БУ  „Джон Атанасов” стана и първото училище в САЩ с призната учебна програма по български език, но този път от Образователното министерство към щата Илинойс. Това признаване на обучението ни допринася за включването на българския език, изучаван в  българското училище, като кредитен предмет за чуждоезиково владеене в американските дипломи за завършена гимназиална степен.   По припознатия вече път за признаване на учебните програми по български език от щата Илинойс вече са тръгнали други  родни училища в Чикаго. Очаква се и българските училища в Европа също да извоюват, по нашия пример,  статута на българския език на Стария континент.

     Като съучредител на Асоциацията на българските училища в чужбина /АБУЧ/,  от 2007 година насам  Българското  училище „Джон Атанасов” работи в ползотворно партньорство  с Министерството на образованието и науката в България  за реализиране  на конституционното право на българските граждани по света да владеят български език.
    Форумът на българските училища в САЩ,  иницииран и организиран през 2011г. от  БУ „Джон Атанасов” и АБУЧ,  в присъствието на министъра на образованието и науката,  председателя на Народното събрание, дипломати и представители на училища от 13 щата  на САЩ и 4 страни от Европа,  бе първата по рода си инициатива в САЩ, която затвърди имиджа на българските училища по света и подпомогна приемането на Постановлението на Министерския съвет 334( ПМС 334) . Крайната цел в дейността на АБУЧ днес, след  преминаване през  програмата  „Роден език и култура зад граница”  и ПМС 334, е да се узакони статута на българските училища в чужбина чрез включването им в Закона за общоучилищното образование на България.

    Всичко инициирано и постигнато с участието на БУ „Джон Атанасов” днес е достояние и е от полза и за другите български училища в Чикаго и САЩ. Такава следва да бъде обединяващата мисия на всяко просветно дело. То не може да бъде само за един или двама. То трябва да обединява не само усилията на пряко ангажираните в него, а на цялата общественост –  организации, сдружения, медии… Училището е традиция, която се развива и иска грижи от всички нас. Включително и държавата. Нима, ако цар Борис-Михаил и Симеон Велики не бяха предоставили мощта на своята държава в помощ на книжовните школи, днес щяхме да говорим за приноса на България в световната цивилизация?

    И дотогава, докогато 24 май  е повод за равносметка  на постигнатото в отстояване  на българската просвета,  докогато е повод за осъзнаване, че обединението е постижение и сила в полза на всички без изключение,  и докато все още  съществува усещането за духовно единение на сънародниците ни извън Родината и в нея, то България ще я има и пребъде!

Боянка М. Иванова,
директор на българско училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ
Специално за в. „България Сега“