"Кокиченце съм бяло и рано аз цъфтя,и казвам тук на всички ,че идва пролетта."

Първите пролетни цветя са кокичето и минзухарът.Снежно- бялото кокиче е предвестник на пролетта.
Когато засмяното Слънце изгрее на небето,то се пробужда под снега.Снегът се топи…и изведнъж кокичето разцъфва.Този бял ангел изпълва очите ни с красота.Как може нещо толкова малко, нежно и
крехко, да пробие снега,да издържи на снега и да донесе на хората толкова радост и надежда!
Според една легенда,когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само
отчаяна ,че по нейна вина са напуснали цветущите божии градини,където царува вечна пролет, но и
страдала от жестокия студ. За да и вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в красиви бели
цветчета. Така кокичето станало цвете на надеждата, че идват по-топли и слънчеви дни, че идва про-
летта.
Днес денят беше прекрасен,слънчев и топъл пролетен ден.Откъснах от градинката си няколко кокиченца и потеглих към любимото българско училище БУЦ”Знание”.Там ме чакаха любознателните детски очички на моите малки възпитаници от ДГ “Знайко” .Малки сладки дечица с малки ръчички,но много сръчни.Часовете по сръчности са ни любимото занимание. Като видяха кокичета-
та всички ме наобиколиха за да ги разгледат,докоснат и усетят нежния им аромат.
Запознахме се с частите на кокичето,разказах им легендата ,как снежинките се  превърнали в кокиченца,за да вдъхнат надежда у Адам и Ева,че зимата си отива и идва пролетта.Показахме
 буквата “К” на таблото с азбуката и казахме още много думи,които започват с нея. Накрая направихме с децата кокиченца,за да ги занесат у дома и да зарадват мама и татко,че вече зимата си отива,
настъпва пролетта.
Използвахме материали ,които са за рециклиране-пластмасови бутилки от “Данонино” и
сламки.Децата доста се постараха и накрая превърнаха отпадъците в красиво малко цвете,предвестник на пролетта.Занималнята ни заприлича на пролетна градина.
Залисани в работа и игри не усетихме как времето се изниза и последният звънец удари.
Всички доволни и пълни с надежда,  че идват по-топли и слънчеви пролетни дни си тръгнахме от
българското училище.
         
Мими Кацарска-учител в
БУЦ “Знание” ,Чикаго