Билет за един филм с продължение

"Проблемът с комарите и други истории" на Toronto International Film Festival

mosquitoproblemsz_350"Проблемът с комарите и други истории"

Сценаристи: Лилия Топузова и Андрей Паунов
Оператори: Борис Мисирков и Георги Богданов
Режисьор: Андрей Паунов
Продуцент: Мартичка Божилова
Една продукция на: Агитпроп, България, в ко-продукция с "ITVS International (САЩ), Filmtank Хамбург със съдействието на ZDF/ARTE, Националния филмов център и Програма МЕДИА+ на Европейската комисия, Sundance Channel (САЩ), Channel 4 (Великобритания), Humanist Broadcasting Foundation (Холандия), YLE Teema (Финландия)
Разработен в рамките на: Discovery Campus Masterschool 2004
Времетраене: 100 мин.
Телевизионни продажби: TV2 World (Дания).

 И-и-и- три!
Завърши първатa прожекция на българския филм "Проблемът с комарите и други истории" на Международния филмов фестивал в Торонто. Денят е дванадесети септември, 2007.
    "Занзар", повтaрят  в хор героите от финалния  кадър на филма, да не забравяме,че “занзар” е латинскотo име на  комарa. …И…завесата падна! Но никой- в препълнения киносалон на Varsity Cinema, Downtown Toronto, не помръдва…Hещо като в шок. Hе ти се вярва, май, че чудните  “приключения” с героите от филма са свършили, няма ли продължение след надписите? Hяколко минути след края на прожекцията e тихо, много тихо…Само след миг въздухът се разтърсвa от бурни овации и викове браво!
    Повече от четиристотин зрители, изпълниха киносалоните по време на двете прожекции на 12-ти и 15-ти септември в луксозния Yorkville и Bay& Bloor район на Торонто, за да гледат един хубав филм от България с общочoвешко послание.
   Ярки цветове или низ от сиви пейзажи, живи контрасти или обречена монотонност, пародия без смисъл или анахронизъм е град Белене в ерата на "пост" комунизма"? Горчиво-сладкия хумор на режисьора Андрей Паунов ни кани с тези въпроси на интригуващо пътешествие през света на съвсем реални небивалици. Крайдунавския град Белене с изоставената му атомна електроцентрала, със зловещия остров край него Персин – бивш концентрационен лагер и настояща обител на множество редки видове птици, са само условен декор, рамка, в която Андрей "вмества" универсалнoтo си режисьорскo и философско верую за света и за сложността на човешката душа.
 themosquitoticket_250  С майсторство на вълшебник той действително превръща екрана в магнит, магическо място. Перфектната операторска работа на Георги Богданов и Борис Мисирков, трогателната, смешно-тъжна до сълзи автентичност на живите, ненагласени герои, те запокитват сякаш – в "страната" на чудесата. Без време и без измерение. Hе може да не "потънеш" в проблемa с комарите!
    Широко акламиран в българските и чужди медии, фестивалният успех на филма е зашеметяващ: международна премиера през май, т.г. в Кан, награда "Филм от A до Я" на Motovun Film Festival, Хърватска, награда за най-добър документален филм на 6-тото издание на International Documentary and Short Film Festival в Призрен, Косово, две престижни награди неотдавна : за човешки права на 13-ия филмов фестивал в Сараево и специална награда за пълнометражна лента на 42-рия международен фестивал в Карлови Вари. Той е първият в историята на българското кино документален филм, селектиран на Международния феcтивал в Кан.
   Дори "най-опасният съдия" – предимно субективната световна кинокритика даде ласкави оценки за него. Списание Cannes Daily (60-th Cannes Film Festival, Day 5, Sunday, May 20, 2007) го определи като "едновременно възхитителен и провокативен",  Más y Más като "изумително красив", a Close-up: "един неукрасен филм, който сияе като малко бижу".

   "Ние всички сме големи фенове на Андрей", каза Бийди Финци, директор на фестивал BRITDOC, на който "Проблемът с комарите и други истории" получи специална награда от международно жури.
    “Този филм е истинско вълшебство” даде привкус от предстоящото предствяне на филма The Times BFI 51st London Film Festival.
   Канадската кинокритика сравни уникалният кинематографичен подход на Андрей и съвършеното операторско майсторство на филма с ефекта, произвеждан от филмите, режисирани от световно известния майстор на документалния филм и носител на Оскар- Ерол Морис: eдно редсказние за съвсем приказно холивудско бъдеще на Андрей и творческия тандем на "комарите"!
А ето и мнението за филма на:

Зрителите:

"Влюбихме се във филма". "Беше прекрасен" "Блестящ!" "Отличен"!

"Хареса ми това, че не се опитваше да съди."

"Беще ми приятно и интересно да узная за хората в този град, да разбера за грижите и тревогите им, за миналото и настоящето…всичко е преплетено в едно"

"Много интересен филм, никога преди не бях виждала филм от България". Сигурно по друг начин щях да го гледам, ако знаех повече за страната или за историята на града. Всъщност проблемът с комарите може да се оправи, ако се пресушат блатата и с повече пари".

"Много смешен филм. Не знам историята, но имаше и политическа окраска, без да е натоварен с омраза. Има в него поглед към града със съвременни очи, затова и картината е толкова "изчистена", без излишен емоционален баласт.

"Смешен и тъжен. Деца тичат сред облаци от антиинсектициден дим. Абсурд! Весело им е, защото си играят и са им смешни служителите на фирмата за борба с комарите, които разпръсват дима, тъжно е, защото облакът е отровен и за децата, не само за комарите!" Водолази, които гордо заявяват, че са на обучение за новата щатна армия на НАТО, но не могат да кажат защо са решили да изберат тъкмо тази работа, което e всъщност най-важният въпрос. Това пък човешки се съотнся перфектно към всеки, защото често и ние нямаме отговор за най-съществените въпроси в живота". (Джинджър Буш, студентка , Торонто)

“Има ли бъдеще  Белене? Може и да има, ако го дадат на концесия!”

"Семплотата, естествеността, това ми хареса!" "Проблемът с комарите е този, че не е единственият проблем. Както и блатата например, не може така, трябва да се пресушат!" "Същият проблем… може би го има и в други градове…"

“Харесаха ми паузите между кадрите, защото са насочващи. Комарите прикрито дефинират проблема с други неща, затова са забулени с пушек, дим. Паузите са и за тези, които знаят, и за тези, които не знаят историята на Белене. Bсеки сам да си тълкува”. (Васил Попвасилев, дизайнер, Торонто)

“Лекота, етественост, човещина. Хората не са корумпирани и грош не дават за нищо, не им пука, въпреки, че живеят откъснато, на един остров, над който витаят спомени за лагерите на смъртта…Много ми хареса филма, явно много след като толкова дълго говорим за него.

"Нямаше комари във филма, така, че няма проблем, а като няма проблем, няма какво да се разрешава, така че проблемът остава…" (Вихрен Паунов, композитор, Торонто).

Проблемът с комарите е, че хапят много. Но иначе много хубав филм, комичен, отпускащ, чак ставаш съвсем съпричастен" (Джоанна, Торонто)

Прекрасен документален филм, който преплита суровата реалност на пост-комунистическото общство със същността на онова, което може да се нарече "българската душа". Пленителен! Един град, изстрадал в тежки моменти от историята си, и с жители – гъвкаво изплували но не и останали недокоснати от тях. Зрителят е ангажиран на емоционално ниво, без проповеди или обвинение. Напротив: аудиторията пътешествува из този град, толкова коренно различен от нашите североамерикански представи и се възхищава на хумора и уникалността на живота в него. Картините, които ще запомня са не на една забравена атомна централа или на затвора на един остров, но на коня, който препуска свободен сред развалините на бившия концентрационен лагер – една достоверна метафора за днешна България! (Свет Русков, писател, сценарист, Торонто)

“Този пъстър калейдоскоп на човешки истории ще бъде гледан с интерес и в България. Това е младежки прочит на най-новта ни история, а бъдещето на България е в младежите, които могат да променят историческата съдба на Балканите. Филми като този ще служат именно за обединение, а не разделение. (Генка Белева, Генерален Консул на Република България в Торонто)

“Мой тип филм. Много хапят, много са комарите. Горда съм като българка да дойда в Тoронто на прожекция на български филм заедно с мъжа си, канадец, който никога не е бил в България. Имам 20 годишни спомени от комунизма, в който съм живяла. Чувала съм за Белене, но всичко беше покрито с мъгла и….много комари!"

"Изненада ме филмът, чувала съм зa Белене и мислех, че ще е трагичен, а той се оказа само драматичен"

Мартичка Божилова – продуцент

Какво съотношение предвиждаш между инвестиция и приходи за "комарите"?

За Box Office прогнози, е твърде рано  да се говори, като се има предвид, че засега сме само на етап фестивален Box Office , а ни предстоят представяния на още няколко фестивала. Същинският  Box Office се набира предимно от киноразпространение, което се надяваме на филма да му се случи. Това е 7-ми фестивал на филма и засега се радваме на пълни зали.

Какви са цифрите за инвестицията?

За конкретни цифри не бих искала да говоря. B сравнение с френски или немски филми, е евтина продукция, но за български филм разполагахме с доста добро финансиране. Филмът е е сниман на лента и с нормален брой екип. Стараеx се да се създаде достатъчно конфорт за творческия екип да снима каквото иска да снима и каквото трябва да снима. На терен, на снимачната площадка сме били около 10 души, което е дори много за документален филм, като изключим разбира се интимните сцени, там на площадка сме били 3-ма: режисьор, сценарист и оператор.

Позволихте ли средствaта да управляват творческия процес?

Това е тип филм, за който още на ниво идея, всички  – и аз като продуцент, и творческият екип, Андрей и Лили – знаехме, че ще е художествен фим и изисква свобода на творческия момент. Проектът се развиваше в продължение на три години, което де факто си е чист лукс, но този период на развитие бе нужен не само заради средствата, но и да се постигне дълбочина.

През какво трябваше да минеш, за да я има тази финансова и творческa вобода.

Финансистите, които подкрепиха предишния ни съвместен филм с Андрей "Георги и пеперудите", подкрепиха и "Проблемът с комарите", но това се оказа недостатъчно. Последва период на неспирно търсене на партньори, телефонни разговори, поддържане на контакти, кандидатствуване в различни фондове, писане, кореспонденция. В крайна сметка финиширах с много партньори, включително и с американски финансисти, нещо безпрецедентно в историята на българското кино! Наложи се да изучавам юридически американската система на финансиране на кинопродукции и беше голямо предизвикателство за мен, много интересно.

Българската страна първа ли подпомогна проекта?

Не, Националният Филмов Център ни финансира по закона за подпомагане на международни копродукции, което означава, че трябваше вече да имаме международни партньори, за да се квлифицираме за тяхна субсидия.

Помниш ли момента, в който "кривна" по кино-пътеката?

Образованието ми на пръв поглед няма нищо общо с киното завършила съм право и богословие, но  на практика и двете много ми помагат.

Познавах много хора на моите години, които учеха кино и мечтаеха да направят големия филм. С течение на времето започнах да се занимавам с нещо, което е близо до продуцентството, защото в България все още няма достатъчно развити програми и образование по тази специалност. Стартирах с едно телевизионно предаване по Канал 1 на Българска телевизия още през 1999 г. Открих, че има цяла ниша в тази насока, в която хора като нас могат да се развиват. Тoчно тогава от Америка дойде Андрей и решихме да правим филми така, както се правят по света: с нормален бюджет.

Европейската документална мрежа те избра миналата година да представяш Европа на MIPDOC “International Trailblazers" и те бе единственият продуцент. Считаш ли се наистина пионер и защо?

Успешни стратегии за финансиране и филми, които да са близки дo зрителя се създават, единствено ако продуцентът участвува неизменно и изцяло в творческия процес. С Андрей си поствихме високи цели и се придържаме към това верую: за да е висококачествен и продаваем на зрителя като продукт един филм, той трябва да е близък до хората. Тогава те ще дойдат да го гледат, ще се припознаят в него. Когато един филм е хубав, той има и зрители. Също считам за клишета изрази като "документален" филм, "новаторство", "пионер". Има един жанр: филми които отговарят на действителността такава, каквато e: reality жанр.

Доколко се чува твоята дума на снимачната площадка?

Киното е колективно изкуство и продуцентът е постоянно на нея. Професията ми е също творческа, доколкото там разговаряйки, карайки се, дискутирайки търсим с екипа най-вярното представяне на творческия замисъл. Но участието ми е по-скоро да подкрепям, за да се чувствува по-сигурен творческия екип.

Какво очакваш от този филм? Имаш ли програма минимум и максимум за успеха му?

Много е трудно за малък български филм от малка държава да пробие, да не говорим финансово! "Проблемът с комарите и други истории" се конкурира на този фестивал с филми на глобални политически теми: военни конфликти и политически кризи от международен мащаб като Ирак, Дарфур и др. Съпоставен с тия теми нашият приказно реалистичeн човешки филм не буди такъв незабавен интерес, няма тази скандалност. Но ние печелим с това, че филмът вълнува всеки, който реши да дойде и зрителят става съпричастен. А това не е малко.

В тази връзка: считаш ли че процесът на взимане на решения за финансиране в киното, както и шансовете за международен успех на един филм имат и – политически заряд?

Тези неща безспорно се политизират, особено в Европа където като че ли най-трудно се балансира културното многообразие. Но в крайна сметка балансът е условен, защото когато става дума за един хубав филм да пробие, то трябва да е не защото е от България или по някаква "гореща" тема, а защото е хубав! "Проблемът с комарите и други истории" направи големия пробив на световната си премиера на фестивала в Кан, където от 20 г. бъгарски пълнометражен филм не е предствян!

Има ли политическа позиция самият филм?

Естествено комарите са метафора, филмът не осъжда, той е много човешки, но да, има позиция. Очевидна е, личи си от всеки кадър, всяко мълчание, дори от ъгъла, от който е снимано.

Кои международни партньори, финансисти, най-активно подкрепихи Агитпроп в тази продукция и защо?

Има финансисти, които са фенове на Андрей, заради неговия собствен стил, който следва, въпреки че двата му филма са коренно различни. Като например Питър Дейл, шефът на документалното кино на Канал 4, най-големият във Великобритания, който финансира и двата филма на Андрей, заяви, че би финансирал и следващ. Той счита че режисьорският "почерк" на Андрей е уникален и представлява ново  явление в документалното кино, с други думи вярва в таланта на режисьора.

Най-голямото предизвикателство за теб и екипа в работата по тоя филм?

Да осигуря щастлив финиш на филма с достатъчни за завършването му международни партньори, средства, а  това не се изчерпва с един телефонен разговор и веднaга – сделка….Но най-голямото предизвикателство за нас беше героите, жителите на Белене- да ни допуснат до себе си! Tо взе години, нo се получи.

B Канада си за първи път?

За първи път зад океана. Всичко е страшно добре организирано и същевременно ако не познаваш правилните хора и не занеш точно в кой апартамент на петзвездния хотел се намира компанията, която търсиш, си загубен!

Мечтаеш ли един ден ваш филм да се прожектира в Холивуд?

В Холивуд има закони, които трябва да се следват. Тoва определено не е моя цел в никакъв случай. Радвам се, че работя това, което работя сега и на начина, по който го правя, защото то ми дава свобода  независимост на моята собствена гледна точка. Xoливуд е прекрасен за тези, които имат за цел да отидат там.

picture401_300АНДРЕЙ ПАУНОВ, Режисьор

Цитати:

Вместо представяне:
 "Не ми е работа да се представям, нямам и визитна картичка. Аз правя филми, хората ги гледат, това е някаква визитна картичка".

Любимо питие?
"V 8.  Едно от най-любимите ми неща като се връщам в Америка е, че все пак има V 8"!

Любим режисьор?
"Имам много, но с годините все по-малко заради филми и много повече заради начин на живор в киното".

За чувствата си по време на международната премиера на "Проблемът с комарите и други историии" в Кан, 2007 и двете награди: в Сараево и Карлови Вари:

"Разни гръмки от рода на: "горд като българин" или-  загадъчни като: "….неe, по-скоро-  космополит!" не изразяват нищо. Чувствувам се някъде по средата. Cтраня от клишета.

Какво ли си ще си помислят зрителите за "останалата" България след филма за Белене….!?

Това не е филм за един град или остров, той просто се превърна в такъв…

Вярно ли е, че си намеквал: колкото насекоми има в природата, толкова филми от теб да очакваме?

"Ааааа не, казал съм само, че в природата има много насекоми. А за филми за насекоми – ако има още, то ще е само още един, за да стане трилогия".

Хареса ли ти филма тази вечер?

Да, това копие не го бях гледал, най-новото-  наистина беше хубаво. К'во да ти кажа тоя филм понеже е много отворен и се гледа различно с различна публика. Самият той се променя в зависимост от публиката.  Tака, че независимо от това, че съм го гледал милион пъти, понякога ми е много приятно да го гледам с различна публика, защото публиката акцентира някои неща, а това леко променя филма.

Обичаш ли да сe развихряш като същински директор ( Англ.: Director =  режисьор) в процеса на “режисиране”?

Съвместната работа в тоя тип кино е най-важното нещо. Можеш само да изгубиш ако искаш прекомерно да контролираш. Киното е колективно изкуство и един екип се събира и работи заедно точно защото всеки един е много добър в това, което прави, а това трябва да се използува!

Ядосваш ли се понякога и защо на снимачната площадка?

Филмите, които правя не са някакво "индустриално" произведение, за да ги разделя от начина си на живот. Затова нещата, от които съм бил ядосан в живота се преплитат с филмите ми. Те са част от живота, от непрекъснатата симбиоза и комуникация с хората, в случая на "Проблемът с комарите…" от град Белене: героите на филма.

И композитор на филма ти е един от тях: пианистът и композитор Тодор, от градската кръчма -изпълнител на Шопен, на …еди кой си и на "собствени композиции"…

Да, той бе най-основният ни сътрудник!

Имаше ли водещо начало тази важна за развитието на филма симбиоза: cценарият или неговата музика?:

Взаимно беше. Първо ние го намерихме в кръчмата, където свиреше. После той ми изсвири своятя музика, a аз подбрах, каквото ми хареса.

Има ли рецепта за едновременно "достоверно" и "красиво" взаимно преливане между естественост (автентичност) и “изкуственост”, фикция – при правене на подобен тип художествено-документални филми?

Зависи от гледната точка. Някои неща ако се погледнат по естествен начин, могат да се видят като естествени. Най-трудно бе да се оправим с опасността героите да се опитат "да играят" себе си! Именно. Но това се преодолява. Иска много време. И много лента!

Според теб киното е диалог: с героите, с миналото, със самите себе си. Твоите въпроси към публиката?

Това е “друга история”: публиката не е едно голямо хомогенно тяло. Затова с всяко едно лице има  смисъл от отделен разговор. Защото лично за мен този филм за комарите -никога няма да бъде завършен, не е завършен и не може да бъде завършен….чувствувам се щастлив от него!

Борис Пантев: преводач на сценария от английски на български език:

философ по образование, култоролог според настоящата си работа; докторант в съвместна програма на Ryerson University  и York University: Communication and Culture

Дословен ли беше превода на самия сценарий и трудна задача ли беше за теб?

Беше предизвикателство и удоволствие. На практика задачата ми бе да върна обратно един филм или една визия за България, създадена на английски език обратно в българската реалност чрез езика. Затова, общуването ми по този начин с България се превърна в нещо като малко привнесена и “уталожена носталгия".

Английските субтитри съвпадат ли коректно с речта, която звучи на български от екрана?

При превода има значение и отношението на преводача към самата българска реалност. Преводачът има предвид не единствено самата реч, доколкото тя би могло да бъде преведена "дословно", а тя не беше,  а по-скоро светът, в който персонажите от филма съществуват и реалността, в която застават. Дори и да има пропуснати или добавени неща, това ca добавка или пропуск, правени с разбиране към света, който персонажите споделят и съпреживяват. То е подобно на това как някой се опитва да въведе новодошъл гост в своя дом и му казва кои неща са пропуснати в къщата или са недоизказани, но се подразбират, без да са посочени изрично. В този смисъл мисля, че преводачът на субтитрите е свършил изключителна работа!

Би ли могъл да направиш "обратното упражнение" да направиш субтитри за същия филм, с дублиран английски говор – на български език?

Разбира се, именно поради естеството на самия филм! Той е някакво размишление върху България, което преминава извън българската реалност и отново те връща в нея. Лили, единият от сценаристите непрекъснато се опитваше да влезе в тази позиция: едновременно да бъде вън от българската реалност и изцяло въплътена в нея. Мисля, че този момент внася изключително специфично пространство във филма, казвам го не като зрител. Не бих и могъл да му дам оценка като зрител, защото ще е субективна: познавам и творческия екип, и героите и съм свидетел на целия процес на правне на филма

Лилия Топузова, историк ,cъавтор на сценария

Филмът се "зачена" от една снимка, спомня си Лили. За съвсем младата историчка, дипломант на Торонтийския университет, коятo подготвя докторска та си теза  и монография при Munk Centre for International Studies Department of History на тема " Българският Гулаг" всеки архивен документ, или труд, било то на на историк , социолог, политолог , литературовед, каквото  да е, издание, свързано с лагерите на смътртта, е ценнен източник. И един ден… в библииотека “Робартс”, Торонто, попада на: "Секретното дело за лагерите” на българския журналист "Христо Христов" със снимки на Мирчо Спасов и на двама надзиратели от т.нар. ТВО – българските комунистически  лагери на смъртта. Погледът и обаче се приковава върху една единствена снимка от корицата на книгата: единствената, която е на жена!"….жена с много странно лице….."

“Постепенно срещата ми с Андрей и Мартичка произведе филма. От самото начало нямаше решение да правим филм, стана почти по случайност. Това, че попаднах на историята на тази надзирателка- Юлия  Ръжгева и това, че после отидох до Белене, първо сама, a после с Андрей и Мартичка сътвори плавно единомислието помежду ни: че историята за Белене трябва да се разкаже! И не само заради  тази бивша надзирателка и дъщеря и, не само заради спомена за лагерите там. Самите съвременни жители на Белене бяха убедени, че ще бъде интересно да се направи филм. Филм заради естетическото присъствие в историята. 

Сценарият на Лилия Топузова и Андрей Паунов е сътворен въз основа на документи от: фондовете на Радио "Свободна Европа" архива на БТА, Централния партиен архив при ЦК на БКП и наскоро разсекретените фондове на Архива на МВР- Отдел 3-ти на Държавна Сигурност, които Лили изследва в продължение на два месеца миналото лято. Безценнен справочник в процеса на работа са и "Задочните Репортажи" на българския писател-дисидент Георги Марков, всички изследвания на журналиста от в. "Дневник" Христо Христов, трудовете на Цветан Тодоров,  разтърсващият документалeн филм "Присъдата-обвинението" (1999) и отличен на Карлови Вари 2000, на режисьорката Анна Петкова, от който е заето оригиналното интервю с Юлия Ръжгева и др.

"Информацията в Канада за българските комунистически лагери е оскъдна, дори нулева, сподели Лили. Даже в научните и университетски среди се знае единстевено че са били моделирани по обрaзеца на съветския "Гулаг" и толкоз. Не можеше да се намери нито един специалист по българска проблематика, който да ми стане научен ръководител. Затова University of Toronto възложи функцията на комисия от трима преподаватели, експерти по Holocaust и Gulag.

“Наистина няма академичен труд за българските лагери, тепърва трябва да се разкaзва тази история! Това ще се улесни с разсекретяването, напоследък и в България на архивите от тази епоха. Българският Гулаг е много, малко разcледван. Eдинственият труд, който съществува е книгата на Цветан Тодоров издадена през 1999 г. от Pennsylvania University Press, но той е по-скоро наблюдение върху смисъла на историята.

Лили с лекота преодолява трудностите на "пренастройката" на стила си от академичен като основно "амплоа" в художествен: : писане на сценарий! "Почти не усетих, може би защото имах късмет да работя с голям режисьор, с Андрей! ", призна тя. "A и къде всъщност е границата между академичното научно повествование и текста на сценaрия? Не мисля, че има раздяла, ако и двете са еднакво достъпни, дотолкова, че да будят интерес."Академични" и "дискусии за изкуството" са клишета, които трябва вече да преодолеем. И тук, във Varsity Cinema и в Университета на Торонто става въпрос за едно и също: за една история, която трябва да бъде чута.

Срещна ли в Белене някои от героите от историческите документи, които си изледвала и ако – да, беше ли това "изненада"?

Естествено имаше моменти на изненада. Но много малко от героите, които видяхме на екрана бяха герои от документите. С изключение на двама човека почти никой друг не присъствуваше в документите.

Кои са тези два исторически персонажа – герои от филма?

Единият е Михаил Кърчев, кметът на гр. Белене и бивш началник на ДС, а също и бивш шеф на концентрационния лагер там, другият е жената от корицата на "Секретното дело за лагерите" -бивш лагерен надзирател: Юлия Ръжгева.Tя почина по времето, по което снимахме филма..

Ако животът и смъртта се утвърждават във филма като легитимно човешко право за всички не са ли в него "по-осезаеми" сълзите за смъртта на палача, отколкото за тази на жертвите?

"Проблемът с комарите и други истории" не е филм за лагерите! Tой разказва "други истории" чрез хората от Белене.

Кое бе решаващо според теб за да стане хубав филма?

Много е важно според мен екипите да се състоят от хора, които много добре да умеят нещо, а не непременно да са съгласни един с друг. Тoва именно прави финалният продукт толкова интригуващ! 3а да се стигне до снимачната площадка на "Проблемът с комарите и други истории" имаше много разговори между сценаристи и режисьор, сценарист и оператори, но мисля, че все пак крайната дума има режисьорът. Той прави филма, без да става дума за някакво надделяване на мнение. Има и взимодействие. И аз станаx повече сценарист, отколкото съм била, а Андрей повече историк, отколкото е бил преди, всичко е взаимно преплитане. Жалко, че тази вечер не присъствуваха двама много важни членове от екипа: операторите на филма Георги Богданов и Борис Мисирков, които с визуалния си усет и професионализъм бяха невероятно важен момент при правенето на филма.

Наистина всеки кадър от филма дори сам за себе си е шедьовър на фотожурналистиката!
Картини – ярки, трогателно-родни, сюблимно-прости и абсурдно смешни.

А иначе -там, където има застояла вода има и комари. И тук, на езерото Онтарио и в блатата край Белене проблемът с тях е един и същ: много хапят. Затова – прав е Андрей, че филмът за тях продължава…

 

Елена Дойчинова, кореспондентка на в.”България Сега”, Торонто, Канада