Може платното, рамката и боите за някоя картина на Рембранд да струва пропорционално по-евтино спрямо цената на шедьовъра, отколкото същото съпоставяне на материалите за стодоларовата банкнота /хартия, гравюра, печатарско мастило и самото отпечатване/, спрямо номинала, но едва ли е необходимо да се впускаме в такива заплетени сравнения… Иска ми се само да Ви кажа, че цялата хартийка с размери 6.14 х 2.61 дюйма (155.956 х 66.294 мм), върху която са поставили всичките шарки с президентите и предпазителите от аматьорите – печатари, струва… 10 цента.
Да, не са много занаятите, при които при вложен капитал от 10 цента – печелиш 100 долара. Затова и е редно да си мислим, че печатането на долари е много сладка работа. Независиомо, че има и разни прегради за подобни невъзможни преки „транзакции”.
Може би при правенето на доларите най-отговорна е работата на художника – гравьор, който се бори със стоманените пластинки, върху които създава явните и тайните знаци на банкнотата. Хартията, върху която ще се печата,също не е като тази, на която Ви поднасяме мъдрите, и по-малко мъдрите, слова, с които списваме нашия-ваш вестник „България Сега”, Чикаго. Нашата хартия е от близката ни канадска гора на север, а хартията за доларите идва от най-качествения лен и памук, пратен ни от мюсюлмани, въпреки че те не харесват зевзеците, които си правят майтап с разни карикатури… Но когато с пратеното от тях се майсторят долари – какво да имат напротив? Ленената и памучна хартия се прави не по-бързо и не по-лесно отколкото специалните метални балтони, с които обличаме космическите ракети.
Огромните роли от тази хартия се поставят на още по огромна ротативна печатарска машина. От всяка такава рола се раждат по 3.5 милиарда в стодоларови банкноти.
Много важни са мастилата и хитрините, с които се пречи донякъде на частната инициатива в отпечатването на долари. Преди не много време в главната доларова печетница на САЩ печатарите бяха пуснали малко повече мастило и то замаца отгоре тайните знаци, та милиарди долари отидоха зян…
А знаете ли защо доларите са зелени? Не, не е за да подражават на зелените екипи на българския футболен ас „Лудогорец”, и още по-малко от някаква симпатия към традиционния за исляма зелен цвят. Просто преди години, по време на Гражданската война между Северните и Южните щати, когато имало голям харчлък, а трябвало бързо да се плати на войската, решили да отпечатат светкавично космическата за времето сума от 60 милиона долара. Но печатарите били вече изразходвали всичките си любими цветове и останали само стотина бъчви зелено мастило, та го пуснали в употреба… После цветът станал традиционен за любимите ни „Зелени гущери”.
Днес в нормален работен план в САЩ се печатат ежедневно по 650 милиона долара. 95% от тях се използуват за замяна на изхабените от употреба банкноти. Казват, че за да стане негодна, банкнотата трябва да се прегъне 4 000 пъти. По данни на Федералния резерв на САЩ банкнота от 1 долар се подменя след средно 22 месеца, от 5 долара – след 24 месеца, 10-доларовите сменят портмонета и джобове цели 28 месеца, 20-те долара са по-употребявани – издържат дсамо 25 месеца, 50 доларовите са „дългожители” – 50 месеца, а със 100 доларовите – естествено е всичка да се отнасят с голямо внимание и почит. Те надхвърлят 60 месеца.
И накрая – вероятно няма да Ви изненадам, с наблюдението, че доларите имат почти по всяко кътче на нашата плането страшно много и беззаветно влюбени в тах фенове. Различни неща може да се говорят, но това правило си остава все още твърдо на двата си крака. Има и страни, които направо са възприели американската валута и не се престарават да си печатат своя. Това са Панама, Пуерто Рико, Еквадор, Салвадор, Микронезия, Палау, Зимбабве, Маршаловите острови, Бермудите и още някои…
Така и днес, когато четете това здравословно четиво, дневната норма е изпълнена! Свежите долари са направени. Със здраве да ги харчите!
Климент Величков,
в. „България Сега”, Чикаго.
Снимки:JJournal