Самуил Каварджииев: Съдба моя – с Родопите в Чикаго!

от

Преди две седмици на страниците на нашия чикагски вестник „България Сега” се появи една любезна покана от българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, която бе напълно в съзидателния дух на българските духовни центрове в Чикаго.
Храмът канеше своите енориаши и сънародници, „почитатели на творчеството на нашия сътрудник към Църквата и автор на човеколюбиви и достойни книги, дългогодишен автор със своя страница и с над 200 статии във в. „България Сега” и други издания на чикагската преса Самуил Каварджиев, да присъстват на представянето на неговия нов литературен труд „Съдба моя – с Родопите в Чикаго”.
Характерно и сякаш написано в пълно сходство със стила на автора на книгата, беше и пожеланието в края на поканата: „Нека съберем сърцата си по спомените от нашата хубава земя, да вкусим от едно творчество, изтъкано от доброта и любов към Бога и Ближния, нека вдигнем чаши и отчупим от хляба на братската трапеза и да си тръгнем от това тържество на духа с повече доброта и вяра в настояще и бъдеще.”
Така стана наистина. Събрахме се повече от друг път хора, защото Самуил е известен не само със своите статии на библейски и родопски теми. Него го познават стотици хора, които посещават църквата и служението в „Свети Иван Рилски – Чудотворец. Самуил е сред най-ревностните крепители и поддръжници на храма и не само в духовен, но и буквално във физически смисъл. Не минава без неговия труд по належещи ремонти или по подготовката на сцената или трапезата по време на празници в салона.
Съдбата на автора на честваната книга е наистина много самобитна. Като всяко родопско дете игрите му като че са повече около овцете, катърите, за които то се грижи в онези години, в които за градските деца на същите години се грижат родители и гувернантки. Затова тези деца и когато станат възрастни хора са трудолюбиви, помагат от сърце на всички и са верни приятели. Отрано Самуил подработва и в Чепеларе, после служи като трудовак-стрител, после с огромно желание и трудолюбие завършва училище по строителството в София.
Става толкова добър бояджия, че за неговите работни ръце кандидатстват и се записват в „Софстрой” личности, които искат да имат хубава къща или представителна сграда. Работил е за галерии, представителни зали и резиденции. От кабинета на Тодор Живков му поверяват разкрасяването на резиденцията в Банкя. А когата Масако Оя, по времето на първичната демокрация, настанява там своя голф-клуб, тя хвали неговите бои и четка, които са направили купената от нея резиденция голям шик. Няколко години Каварджиев работи в Ирак и тези хора, които днес жестоко се избиват помежду си, тогава напротив – общуват с него човешки, ценят високо неговото приятелство и доброта и самите са много, много по-добри от сегашното време.
В Чикаго е от петнадесетина години и работи по поддържането на сгради и в строителството.
Но тук се случва нещо велико в живота му. Самуил Каварджиев започва да чете Библията, да следи световните събития и да търси пътищата за спасение на човечеството, което е атакувано от сатаната и върви към гибел. Намира подкрепа в чикагските медии и особено в „България Сега”, който вестник наистина се явява като меценат за литератори, художници, училища и духовност в Чикаго.
Когато се събират достатъчно негови статии излиза първата му книга – „От Чепеларе до Чикаго” с доста различни сюжети и начин на изложение от някои съвременни стандарти. След още две години издава и втора книга – „Ден Денувам в Чикаго, нощ сънувам моите Родопи!”
И ето че през август на 2014-та година се появи третата му книга: „Съдба моя – с Родопите в Чикаго”.
Всичките му книги съдържат по около тридесетина сюжета, които са били отпечатани в чикагските медии. Почти половината от тях са библейски – от рода на „Почитай баща си и майка си”, „Който прави зло, зло го стига”, „Познанието води към вечен живот” и пр. Но има и истински народни бисери от Родопите като „Преговори с мечката”, „Балада за каракачанското куче”, „Животът, макар и малко особен”…
В новата книга има и няколко чудесни пътеписа, които авторът преразказва – например за пътуването до Божията Земя на неговата учителка Величка Пачеджиева . Самуил разказва и за времето, когато е работил като един от най-търсените български строители в Ирак.
Материалите в книгата са под редакцията на Климент Величков от в.”България Сега”, а дизайнът и предпечатната подготовка са дело на известния чикагски художник Василен Васевски. Отпечатана е в Чикаго, безукорно и красиво полиграфично произведение, което позволява да похвалим Българската диаспора, която може да организира вече всичко необходимо за своето обществено развитие в своя български град Чикаго.
Заслужава да се отбележи здравата подкрепа на българското слово и култура, което осигуряват в храма „Свети Иван Рилски – Чудотворец” с морална и материална подкрепа на българските творци. Оец Валентин благослови доброто дело, и декларира, че хората на духа и перото ще имат винаги своето гнездо и закрива в Храма.
А след това доброволци с фантазия и труд направиха вечерта незабравима. Като един от инициаторите на това честване би ми се искало да изтъкна безрезервната дейност на такива въодушевени от общественото добруване хора като Христо Манчев, Недечо Велков, Костадин Жеков…
Бяха дошли хора от всички слоеве на обществото. Соня Кичев и Василен Васевски със своите големи заслуги за появата на тази книга на бял свят, също и бизнесмени като Емил и Албена Хаджиеви, Чанита и Тодор Паунови, известният пловдивчанин Атанас Кискинов, и още по-известният съдия /футболен/ Валентин Рударски в компанията на един нов току що пристигнал българин, с Таня Ламбурова, и Янка Николова… Помощ и грижи от тези и от още мнозина други хора в бъдеще ще спомогнат още повече за утвърждаването на българската култура и духовност в САЩ.
Бяха дошли и пишещи братя да споделят успеха на колегата и да го подкрепят с добра дума – Добри Карабонев, поетът Илия Консулов, чието стихотворение в чест на Самуил и неговата добра душа краси страниците на чествуваната книга. Още и Виолина и Петко Иванови, които топло приветствуваха автора.
Боянка Иванова, основателят и директор на училище „Джон Атанасов”, която беше направила допреди дни дълъг маратон из Родопите, прочете с артистичен дух откъс от книгата и всички усетихме колко здраво се държат за своите приятели родопчани … Боянка ни каза, че там, където е ходила, хората все още не си заключват къщите и все още из родопските гори има дневни и нощни приюти с храна, дреха и завивки, където човек може да се спаси от буря или сняг. И те не се заключват…
За тези хора пише Самуил Каварджиев и е хубаво да прочетем, че все още има места, където човекът за човека не е вълк или душманин, а брат и приятел.
Тази литературна вечер се превърна в една мила среща, където Самуил, създателят на книгата, и неговите читатели като Тинчо Ангелов, Стефанка и Тодор Маринови, Димитър Дойчинов, Албена и Емил Хаджиев, с още десетки други, които тепърва ще опознаваме, се почувстваха сред хора, сред духовна доброта и опрощение…
Дай Боже всекиму сила и талант да напише подобна книга. А тя да ни направи тези, дето ще я прочетем, малко по-разумни и отговорни – да не пренебрегваме доброто за което пишат…