177 години от рождението на Васил Левски

БУЦ “Знание” и Детска интернет ТВ ” Аз мога, аз знам” ще отбележи събитието с децата от община Гърмен, участници в конкурса за Левски.
Преди по малко от месец организаторите на Втори международен конкурс “Васил Левски” проведе в Двореца на децата фестивал за участниците във Втори  международен Конкурс Левски.
Сега организаторите, подкрепяни от Държавната Агенция за Българите в чужбина, фондация “В.Левски” и Асоциация “В. Левски” ще награди децата от община Гърмен, които взеха масово участие в конкурса.
Наградите на участниците в конкурса на Фестивала и децата от община Гърмен са осигурени от родолюбивия българин г-н Васил Байрактаров от Чикаго.
Организаторите благодарят на всички за подкрепата и за дадената възможност на децата да участват във Втория международен конкурс Васил Левски, за който те написаха прекрасни стихове и съчинения и нарисуваха уникални портрети на Апостола. Произведенията са достойни да бъде издадена книга за Левски написана от децата.
Всички произведения на децата може да видите в Детска ТВ “Аз мога, аз знам”- Конкурси
http://www.azmogaazznam.com/index/competitions/id/82
http://www.azmogaazznam.com/index/competitions/id/80

БУЦ “Знание”
в.”България СЕГА”

ПЪРВО МЯСТО
 
ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 
 
Ясен Цветанов, 10г., гр. Мездра, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
Стефания Спасова, 7г., 1 в клас, 45 ОУ „Константин Величков”, гр. София с преподавател г-жа Петрова
Матей Пабиш-8 г., 2 клас, Братислава,Словакия, БСОУ,,Христо Ботев,,Братислава с Рюръководител Людмила Терзиева
Самуил Логсдон -3 клас, БУЦ ”Знание”, Чикаго
Анна Логсдон 6 год.,  2 клас,  БУЦ“ЗНАНИЕ“, у-ще “Родна реч“, Чикаго
 
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
 
Любен Димитров Игнатов, 13 години, ДДЛРГ „Св.Иван Рилски” с. Разлив
Мертджан Фатимов Молла, 5 клас, село Места с преподавател Фатма Туталъ

ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
 
Метин Методиев – Х а клас, 16 г., СОУ „Отец Паисий”, гр. Самоков
Анна Антонова Първанова, 15г., ОМГ„Академик Кирил Попов”, гр. Пловдив

В  КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ
Традиция в моето семейство е всяко лято да посещаваме място, свързано с  българската история. Миналото- целта беше Къкрина. Дълго се чудих защо баба и дядо настояваха точно там да ме заведат, какво толкова ценно щях да видя там. Така, обзет от такива мисли, стигнахме до една малка къщичка, с потъмнели от времето плочи, потънало в зеленина дворче, един плет и едно голямо, ама много голямо  изсъхнало дърво. Това беше всичко, на което се спряха очите ми.Баба и дядо поизостанаха, а мама ме поведе по малката алейка, водеща към къщичката. Но защо тя ходеше приведена, почти опряла глава в моята и тихичко, с особен глас, ми обясняваше къде точно се намираме. Все още нищо не чувствах. Но когато прекрачих прага на къщичката, за която разбрах,че се е наричала ханче,ме обзе страх.Вътре беше мрачно,пусто и студено.Постепенно, като че ли страхът изчезна,и почувствах някаква тръпка за особено усещане.Докоснах се до част от българската история и до името на един велик българин,наречен Апостол,раздавал любов към родината,омраза към турците,жажда за свобода,без да очаква размяна за даването си.Той добре е знаел,че“Ако изпечеля,печеля за цял народ,ако изгубя,губя само мене си“И го сторил в името на своя народ.Убедих се във всичко това,докосвайки се  до всяко нещо,видяно в ханчето,гледайки  в почернелите от времето дървени греди и отваряйки вратичката на печката, на която Левски е топлил ръцете си и душите на хората,разгарял  е жаждата им  за свобода.
 За пръв път видях и разбрах какво значи конюшня.Представих си кон голям , силен и здрав,достоен само за Левски.Кон,който с верността си да го спаси от предателството.Доближих се и  до стария плет,за който вече знаех.Коленичих , прокарах ръцете си по него.“Какво търсиш?“-ме попита мама.Как да й отговоря,че търсех  заплетената връвчица… та да я отвържа и  да спася Левски-Българин,Смелост,Свобода,Бесило.
С малко разочарование разбрах, че единственото оцеляло нещо от времето на Дякона е голямото изсъхнало дърво. Изсъхнало, та нали споменът за този велик българин е още жив. Може би вярата е изсъхнала, че сме достойни за него. Навярно за това баба написа в книгата  „Нужен си ни и днес, Апостоле!“

ЯСЕН ЦВЕТАНОВ, 10 Г. ОУ“СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, МЕЗДРА

Не плачи, Родино моя
О, Майко моя, родино свята!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?

Хр. Ботев, из Обесването на Васил Левски
 
Плачеш, Родино!
Плачеш и сега за твоя един син,
който живота си даде за свята свобода!
Жив е той в сърцата български,
пример ни дава и сила голяма,
за това как се обича Родина прекрасна,
как живот се отдава на светли идеи.
Плачеш Българио, плачеш горчиво,
но Левски живее,
помним го,
тачим го.
Дарявам ти кърпа везана,
моя Родино,
сълзите си избърши,
недей горко плачи.
Жив е той,
носим го
като най-светъл образ
в душите ни!
Не умира нивга вярата,
 не умира нивга героят!
Левски с кръвта си изписа
„Смърт или Свобода!”.
 

СТЕФАНИЯ СПАСОВА, 7 ГОДИНИ, 1 КЛАС, ГР. СОФИЯ, 45 ОУ „КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”

Моето запознанство с Левски
 
Казвам се Матей Пабиш. Аз съм словашко дете, но вече втора учебна година съм ученик в българското училище в Братислава. Когато за първи път влязох в класната ни стая, ми направи впечатление портрета на русия синеок мъж на стената.
Учителката ни каза, че името му е Левски. С децата от класа попиваме всяка дума за него.Научаваме за живота и героичните моменти от живота му .Възхищаваме се на неговата честност,смелост и силното му желание за свобода. Най-интересно ни беше,когато разбрахме кога и как е получил името си- лев-лъв-Левски.
В училище имаше състезание по,,Лъвски скок”.Достойно участие взех и аз,защото искам  да нося в сърцето си силата,храбростта и честността на този мъж.
Всеки народ си има своите герои,които са пример как да извървим нашия път в живота.
Моето желание е да успея да постигна своите детски мечти,като се уча от подвига на  героите.

МАТЕЙ ПАБИШ, 8 Г., 2 КЛАС БРАТИСЛАВА,СЛОВАКИЯ БСОУ,,ХРИСТО БОТЕВ

ПОКЛОН
 
        Има много паметници в България, но един ми е най- любим – паметникът на Васил Левски.
        Винаги , когато отивам да се поклоня пред този  велик българин,слагам цветя. Отивам  , за да се заредя със сила и воля ! Да изразя своята почит и обич . Да се поклоня пред светлата  му  памет!
Да си спомня последните слова на безсмъртния  Левски: „Моли се отче , не за мене, а за Нашето Отечество България“!
АННА ЛОГСДОН, 6 Г., ЧИКАГО

АПОСТОЛЕ!

Чувствам  как  си сред нас!
Как ни гледат очите ти сини,
от портрета дето виси на стената,
и ни казват да бъдем силни!
Не ще те забравим  ние,
защото ти си нашият идол,
нашият  пример и знак,
че трябва да обичаме своята родина!
 
САМУИЛ ЛОГСДОН,  3 КЛАС

Категория- Графична рисунка

ПЪРВО МЯСТО:
Радослав Стефанов 15г.,, гр. Дряново
Мария  Вангелова, Ямбол   14г.,  ( рисунка+поезия Дякона)
Павлина Павлова, 15 г., СОУ “Васил Кънчов” Враца
 Виктория Николчева, 4-В кл., Оу”Свсв.Кирил И Методий”, Мездра
Категория – Цветни Моливи
 
ПЪРВО МЯСТО:
Райна Генчева 12г., гр. Ботевград
Ахмед Хаджииски 7г., село Смолево
ПЪРВО МЯСТО: (портрет)
Кристияна Петрова Костадинова 13год, Варна
ПЪРВО МЯСТО: (композиция)
Ивет Иванова 14г., Провадия
Христина Тихова 14г.. гр. Силистра

КАТЕГОРИЯ – ЦВЕТНА РИСУНКА (ПОД 10 ГОД)
 
ПЪРВО МЯСТО:
Кирил Валентинов Димов 9год, гр Казънлък
Али Мюмуюн 10год, гр Кърджали
НАГРАДА ЗА НАЙ- МАЛЪК УЧАСТНИК:
Виктор Малчев- 4 г. БУЦ „Знание”