Накъде ли е тръгнал този свят?

Калина Томова

Стоя и съзерцавам света. И себе си в него. И всички останали. Минало, настояще, бъдеще… По какво си приличат? По какво се различават? И има ли изобщо нещо ново под слънцето?
Светът се променя – ще кажат някои!
Светът е различен от вчера до днес – ще потвърдят още мнозина!
Светът е постоянно развитие, прогресивна спирала, по която върви човечеството – ще настояват други!
Светът е… Светът е… Мненията ще набъбват и ще се роят като кошер и ще отлитат в пространството – разпилени, необобщени, незачитащи всички останали.
А аз стоя и съзерцавам света. И себе си в него. И всички останали.

И ми е тъжно, защото откривам, че между вчера и днес няма съществена разлика, като изключим прогреса в материален аспект. Вярно, днес разполагаме с различни технологии за “по-добър” живот. Но дали те правят живота ни по-добър? Дали ние самите сме на по-високо стъпало в човешкото си развитие или напротив?
Струва ми се, че днес сме по-далече и от самите себе си и от другите, от първопричината и от природата, част от която сме и ние. Днес сме забравили кои сме, откъде и защо сме дошли. Дали предците ни са го знаели? Трудно е да си отговорим, защото всички истински познания са умело заличени и скрити, ние сме поставени в абсолютна изолация от самите себе си и от своя Създател. Защо ли? За да бъдем по-лесно управлявани и манипулирани! За да служим безропотно на нечии интереси и да работим, влагайки живота и енергията си за тази шепа прикрити и завоалирани диригенти, които направляват безмълвно всеки наш ход. А ние си мислим, че живеем за себе си! И търсим единствено в нас вината за неуспехите и неудачния си живот.

Доколко зависим от своя талант да живеем? Имаме ли свободата и избора да правим това, което бихме желали, да изявим най-силната част от себе си? Защото всеки човек има по някаква неповторима заложба! Но дали може да я открие и реализира или дори няма представа какво крие в себе си, защото в ежедневната борба за оцеляване, не идва ред да надникне в дълбините на душата си? Не сме ли заставени, по волята на незнайно кого, да търсим своето място в безбройните фирмени брънки, независимо дали това ни допада, просто за да оцеляваме, за да не загинем от глад и беднотия, за да дадем минимума нищожни средства за съществуването на поколението, което сме създали, мислейки си, че сме изпълнили благородния си дълг към човечеството?

А кой ни вменява този дълг? Защо раждаме децата си? Дали само заради удоволствието да възстановим частица от себе си или по нечия воля да създаваме работен материал, който да трупа благосъстояние за негова сметка?

Светът не се е много променил! И не върви към промяна! Мизерията, в една или друга форма, винаги е простирала всеобхватната си длан върху огромната част от човечеството. Малцина са тези, които могат да кажат, че в живота си са разполагали със своята воля, че са реализирали своите мечти, че са живели съобразно своята воля. Винаги по-голямата част от хората са били принудени да правят това или онова, за да осигурят съществуването си в материален аспект.

А къде остава духовното? Само за слугуване на материалното ли е бил сътворен животът на земята? Или някой е имал интерес така да изопачи и промени първопричината и да я вмени на многолюдието, че то да забрави духовния си заряд, възможността си да твори с мисъл и воля и да преобразува света?
Защо хората отдавна забравиха силата на енергийната си мощ и се подчиниха единствено на твърдата материя?

Кой проми съзнанието ни и ни внуши, че ако нещо не може да се пипне и види, то просто не съществува?

Стоя и съзерцавам света. И себе си в него. И всички останали. Минало, настояще, бъдеще… По какво си приличат? По какво се различават? И има ли изобщо нещо ново под слънцето?