ПОДДЪРЖАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ДУХ В СЕМЕЙСТВОТО

Живеейки на хиляди  километри  от  родината си, поддържането на български дух в семейството ми не е лесно, но не е и невъзможно.
Като майка на две деца, възможност това да бъде постигнато, виждам в българските традиции, култура, обич и дух, в разбирателството между хората, в любовта и в семейството.
Активното общуване  с децата  и предаването на семейните ценности и обичаи чрез игри, песни, забавления и ежедневни домашни задължения, са част от моя живот.
Цялото семейство се вълнува, когато  наближават едни от големите български празници-Бъдни вечер, Коледа, Великден.  Събирането на цялото семейство, роднини и приятели около празничните трапези, разговорите, смеха, игрите на децата, ни карат  да забравим за момент колко сме далече от нашата България, но  въпреки това  да продължим традициите като важна част от нашия живот.
За моя радост  всички в семейството  ми имат и имен ден. А българските имени дни –Ивановден, Цветница, Петровден, Вяра, Надежда и Любов и майка им София, са свързани  с красиви истории, които аз разказвам като приказки на моите деца. Дълбоко вярвам, че  това не е само един повод за празнуване, а още една възможност за поддържане на българските семейни ценности и български дух.
Времето, което децата прекарват вкъщи  и си говорим за България, не е достатъчно. Аз се възползвам от всяка предоставена ми възможност и водя децата си в БУЦ ,,Знание‘‘, посещаваме мероприятия свързани с България, участваме в българско детско телевизионно шоу. Всичко това помага на децата да покажат своите умения, талант и изобретателност, да се забавляват и да срещат нови приятели.
Бих искала да благодаря на учителите  от БУЦ ,,Знание‘‘, където децата ми всяка събота  обогатяват своите познания. Четат, пишат на български език, танцуват български народни танци. Научават за святи личности и дати , свързани с  богатата  история на нашата страна. Допълнителните извънкласни  дейности –конкурси, олимпиади – поддържат  обичта към родината и дават възможност на децата да развият  своя творчески  подход, знание и креативност.
Традициите  помнят, разказват, водят ни към мъдрост и обич към далечното родно, към българското. Нека се опитаме да ги пренесем във времето, да ги предадем на идващото поколение, което ще ги направи още по- богати –културно и духовно.
Вярвам, че частица от тази любов ще бъде предадена от моите деца на техните, така както аз съм съхранила в себе си традициите и духа на българското от моите  родители, а те от своите.
Нека да не забравяме корените си,  и България да е в сърцата ни.
                                
                                                            
Надежда Василева- майка на  Любомир -3 клас и Ванеса- ДГ
в.”България СЕГА”