Училище „Слънчогледи”: Ученически преводи на индиански митове и легенди

По традиция продължаваме с преводаческите опити на нашите ученици. Предлагаме ви поредния мит на едно от североамериканските индианските племена.
Решихме  да ви разкажем накратко за племето Алабама, чийто мит ще прочетете по-долу. Това е индианска нация от югоизпочната част на САЩ. Произходът им е от територията на съвременния щат Алабама, по поречието на река Алабама. В края на 18 век се преселват в региона на Тексас. През 1950 година племето почти изчезва, но получава официално признание през 1987 г. Днес се състои от 1137 души, живеещи на площ от 18 кв. км.
Огънят
Мит от племето Алабама, по преразказ от С.Е. Шлосер
От създаването на света Мечката притежаваше огъня. Огънят  топлеше Мечката и хората й в студените нощи и им даваше светлина, когато беше тъмно. Мечката и нейните хора носеха огъня навсякъде, където отиваха.
Един ден Мечката и нейните хора стигнаха до голяма гора, където намериха много жълъди на земята. Мечката остави огъня в  края на гората и заедно с  хората си започна да яде жълъди. Жълъдите бяха най-хубавите, които някога бяха опитвали. Всички отиваха все по-далеч от огъня, ядейки вкусни жълъди и търсейки нови, когато жълъдите намаляваха.
Огънят гореше весело за известно време, после започна да загасва полека. Започна да пуши и да проблясва, после затихваше още и още. Огънят се притесни. Беше почти изгаснал. „Нахрани ме, нахрани ме!” – извика огънят към Мечката. Но тя и хората бяха някъде надълбоко в гората и не чуха виковете на огъня.
В този момент Човекът мина през гората и видя малкия загасващ огън. „Нахрани ме, нахрани ме!” – извика огънят в отчаяние.,
„С какво да те нахраня?” – попита Човекът. Той никога не беше виждал огън преди това.
„Ям пръчки и клони и всякакъв вид дърво”, каза огънят.
Човекът вдигна една пръчка и я сложи от северната страна на огъня. Огънят прати своите оранжево-сини пламъци нагоре по пръчката докато тя започна да гори. Човекът сложи втора пръчка на западната страна на огъня. Огънят, подхранен от първата пръчка, запламтя по-ярко и по-високо и жадно погълна втората пръчка. Мъжът взе трета пръчка и я сложи на южната страна на огъня, а след това и четвърта пръчка,  която сложи на изток. По това време огънят танцуваше и подскачаше доволно, гладът му беше утолен.
Човекът се стопли край пламтящия огън, радвайки се на разнообразните цветове и съскащите и пукащи звуци, които огънят правеше, докато ядеше дървото. Човекът и огънят бяха много щастливи заедно, мъжът хранеше огъня с пръчки, когато огънят огладнееше.
След дълго време Мечката и нейните хора се върнаха до края на гората, търсейки огъня. Огънят се ядоса, когато видя Мечката. Той започна да гори силно, докато стана почти бял от горещина и толкова ярък, че Мечката вдигна лапите си да закрие очите си от светлината. „Аз не те познавам!” извика огънят към Мечката. Ужасната горещина, излизаща от огъня, прогони Мечката и хората й и те не можаха да го вземат със себе си. И затова сега огънят принадлежи на Човека.
Оригиналeн текст: http://americanfolklore.net/folklore/2011/07/fire.html

Превод от английски: Надя Николова, Златко Николов , 9 клас
 
Материал на училище „Слънчогледи“, подготвен от Златко Николов, Надя Николова и Милена Николова 
в.”България СЕГА”