Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Константин Величков
Представяте ли си животът ни без празници? Все едно лято – без слънце. Празникът е онова слънчево, топло нещо, което си го закътваме в сърцето и го помним до живот.
Не бяхме ли и ние вчера ученици, където още звучи в ушите ни звънецът с камбанка, сега – електронен. Той ни избутваше с весел глъч на двора в междучасието, за да ни приюти отново там, където ни очакваха учителите ни. Сега, когато не сме на училищната скамейка вече с умиление слушаме любимите песни, с които посрещаме празника 24 май, за да славим делото на двамата братя Кирил и Методи.
Колко е хубаво, че тази приемственост продължава дори и тук, в Чикаго.
И отново е празник, и отново сме с песни, стихове и танци, докато ги има – учителите. Тези будители, които първи отварят прозорец към света, тъгуват или се радват с мечтите на своите ученици. Щедро раздават познание и любов, без да очакват отплата. Често отронват сълзи на раздяла със своето ято – децата, които поемат по своя път.
Но в песните си те са винаги със своята любима учителка.
Така запяха и децата от училище Нов Живот – „Учителко любима, добър ден…”
Пееха Ребека и Християна Кирови и Александра Костова със звънки гласчета, а ние подсмърчахме от публиката, спомняйки си за училищното време.
Думата имаха първо първокласниците – те вече пишат, те вече четат и като се поогледахме наоколо видяхме, че си имаме достойни събеседници. Те са истински артисти, превъплатени в ролята на „Буквара” и в ролята на „Българските народни приказки”. А и с гатанките не се озориха. С тях можем да си говорим за метеорология и статистика, даже криминална хроника, но най-много ни хареса „Ура ваканция” от рубриките, които ни представиха учениците от училище „Нов Живот”. И естествено сценарият е на директорката, Хриси Перфанова. Не и е за първи път, а и учениците са и свикнали да рецитират, да пеят, даже да вземат интервюта от родителите:
– Ще купите ли ракета на детето си, ако поиска?
– Веднага, стига да ме вземе и мен на полета.
– Кое най много харесвате в днешните деца?- че са умни и талантливи и не забравят България. В същия дух бяха и поздравленията, отправени към учениците и директорката Хриска Перфанова от генералния консул на република
България в Чикаго, Симеон Стоилов.
Сестрите Алисън и Ева Желязков ни трогнаха с „ Облаче ле бяло”. Какво ли нямаше на този ден. И песни се пяха и стихове се декламираха. Танцът „Хвърчило”на децата от детската градина беше истинска радост и забава. Учителката им Христина Милева ги беше превърнала във въртящи хвърчила с шарени опашки и изрисувани тениски.
Не можем да изброим всички участници, защото всички деца участваха с удоволствие, видимо по светналите им личица.
Удоволствие и гордост бе да гледаш тези деца как смело изричат българските думи, тези деца, които се трудят по пет дни в американското училище и шестия ден превключват на български. Горда бе и директорката, когато им раздаваше свидетелствата. Тя им благодари за положения труд, благодари и на родителите, че и в тежката зима бяха неотстъпно на училище, вярвайки в мисията си да продължат майчиния език с децата си. Благодари на учителите от училище Нов Живот за задружните и всеотдайни усилия, за добрите заслуги и успехи.
Наистина 24 май е един от най красивите празници. На него се покланяме на буквите и писмеността и най- вече на тези, които са ги сътворили- братята свети, свети Кирил и Методи, че са дали четмо и писмо на вси славяни да четат. Осъзнаваме какво е майчиният език и затова учители и родители не жалят сили, за да го запазят. Той е онази сила, която държи нишката, дори да сме на края на света с културата, с преданията на дедите ни, с легендите на земите ни, от където идваме. Осветява ни пътя като маяк, за да можем винаги да се върнем, когато поискаме.
Кина Бъговска
в.”България СЕГА”


















