Учителко любима, добър ден!

Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Константин Величков

Представяте ли си животът ни без празници? Все едно лято – без слънце. Празникът е онова слънчево, топло нещо, което си го закътваме в сърцето и го помним до живот.
Не бяхме ли и ние вчера ученици, където още звучи в ушите ни звънецът с камбанка, сега – електронен. Той ни избутваше с весел глъч на двора в междучасието, за да ни приюти отново там, където ни очакваха учителите ни. Сега, когато не сме на училищната скамейка вече  с умиление слушаме любимите песни, с които посрещаме празника 24 май, за да славим делото на двамата братя Кирил и Методи.
Колко е хубаво, че тази приемственост продължава дори и тук, в Чикаго.
И отново е празник, и отново сме с песни, стихове и танци, докато ги има – учителите. Тези будители, които първи отварят прозорец към света, тъгуват или се радват с мечтите на своите ученици. Щедро раздават познание и любов, без да очакват отплата. Често отронват сълзи на раздяла със своето ято – децата, които поемат по своя път.
Сестри Ребека и Християна Кирови, заедно с Александра Костова изпълняват песента "Учителко Любима"Но в песните си те са винаги със своята  любима учителка.
Така запяха и децата от училище Нов Живот – „Учителко любима, добър ден…”
Пееха Ребека и Християна Кирови и Александра Костова със звънки гласчета, а ние подсмърчахме от публиката, спомняйки си за училищното време.
Думата имаха първо първокласниците – те вече пишат, те вече четат и като се поогледахме наоколо видяхме, че си имаме достойни събеседници. Те са истински артисти, превъплатени в ролята на „Буквара” и в ролята на „Българските народни приказки”. А и с гатанките не се озориха. С тях можем да си говорим за метеорология и статистика, даже криминална хроника, но най-много ни хареса „Ура ваканция” от рубриките, които ни представиха учениците от училище „Нов Живот”. И естествено сценарият е на директорката, Хриси Перфанова. Не и е за първи път, а и учениците  са и свикнали да рецитират, да пеят, даже да вземат интервюта от родителите:
– Ще купите ли ракета на детето си, ако поиска?
– Веднага, стига да ме вземе и мен на полета.
– Кое най много харесвате в днешните деца?- че са умни и талантливи и не забравят България. В същия дух бяха и поздравленията, отправени към учениците и директорката Хриска Перфанова от генералния консул на република Деца, получили своите свидетелстваБългария в Чикаго, Симеон Стоилов.
Сестрите Алисън и Ева Желязков ни трогнаха с „ Облаче ле бяло”. Какво ли нямаше на този ден. И песни се пяха и стихове се декламираха. Танцът „Хвърчило”на децата от детската градина беше истинска радост и забава. Учителката им Христина Милева ги беше превърнала във въртящи хвърчила с шарени опашки и изрисувани тениски.
Не можем да изброим всички участници, защото всички деца участваха с удоволствие, видимо по светналите им личица.
Удоволствие и гордост бе да гледаш тези деца как смело изричат българските думи, тези деца, които се трудят по пет дни в американското училище и шестия ден превключват на български. Горда бе и директорката, когато им раздаваше свидетелствата. Тя им благодари за положения труд, благодари и на родителите, че и в тежката зима бяха неотстъпно на училище, вярвайки в мисията си да продължат майчиния език с децата си. Благодари на учителите от училище Нов Живот за задружните и всеотдайни усилия, за добрите заслуги и успехи.
Наистина 24 май е един от най красивите празници. На него  се покланяме на буквите и писмеността и най- вече на  тези, които са ги сътворили- братята свети, свети Кирил и Методи, че са дали четмо и писмо на вси славяни да четат. Осъзнаваме какво е майчиният език и затова учители и родители не жалят сили, за да го запазят. Той е онази сила, която държи нишката, дори да сме на края на света с културата, с преданията на дедите ни, с легендите на земите ни, от където идваме. Осветява ни пътя като маяк, за да можем винаги да се върнем, когато поискаме.

Кина Бъговска
в.”България СЕГА”