Обикновените хорица като мене, които най-често се возят с градския транспорт, гледат на байкърите под ъгъл. Даже и моторизираните, но от други модни моторни салони «нормални» техни колеги по препускане се боят от техните луди железни коне, които изглежда са яхнати от още по луди същества. Смятат ги за прекалено безразсъдни, рушители на закона, опиянени от непозволени скорости, неуважителни към другите край тях, направо въоръжени с подозрителни мотоциклети и опасни – особено когато са мнозина и приличат на лавина. От друга страна човек им завижда, че са толкова свободни и силни люде, не се боят ни от Бога, ни от ада и летят направо с кралско величие из пътищата надлъж и нашир по света.
Затова и веднага щом чух мълвата, че Жоро, наричан още и Георги Стойков, познат ми досега като човекът от червеното чикагско ЦСКА, е и сред строителите на още един клуб, веднага го запитах – „К’во става?”
Каза ми, че от две години, заедно с група други юнаци, карат добри мотори и това много им харесва. После, лека полека, омаята ги обхванала съвсем и решили да си направят байкърски клуб. Основната заслуга била на Никола Масларски. „Потомствен бунтар”. Прадядо му бил много комита, четник и борец за свобода. Разбира се – от Разлог. А Никола като че сме го виждали често – всички патриотични дни и празници в Чикаго изглежда рядко минават без него.
До тук добре. Но в Щатите за да направиш байкърски клуб /някои като че му казват и „рокерски” и още не знам дали има някаква разлика/, трябвало да се получи разрешение, да го наречем „лиценз”, или „препоръка”, от някой друг утвърден и силен клуб. И бъдещите наши байкъри се сприятеляват с един полски клуб, те ги запознават с голям и силен американски мастодонт, и той им дава зелена улица.
Момчетата коват желязото веднага, докато е горещо. В току що миналата събота се събират и избират „Правителство”. Няма шега. Правителство. Етикецията е такава. Премиер е, естествено, Никола Масларски. Вицепремиер – Дамян Искрев. Ковчежник е Йордан Гочев. „Роуд-капитан”, спецът, който чертае маршрутите и прави тактическата схема на всеки поход – Димитър Дудин. Централен разузнавател и шеф на сигурността – Пламен Гърдев. Пацо – нали го знаете? Беше „Ди Джей Пацо”. А аз го помня и от един подвиг – беше вратар на един от блестящите стари български футболни отбори в началото на третото хилядолетие, и спаси невероятно положение – сто и петнадесет процентов гол, според един мой приятел от ЦРУ. Пацо има и двама помощници по сигурността – Георги Воденов и Николай Стойчев. Секретар на това блестящо правителство е Свилен Гаджов.
Първата работа на Правителството била да се утвърди името на Клуба. То е твърде смело и атрактивно. Дори солено. „Хайдути”.За да има връзка с България, т.е. с някогашните народни закрилници по турско време, „хайдутите”.
Според байкърските закони сега трябва да си намерят, или направят, „Клуб-Хауз. Дом на Клуба. Ще оглеждат българските събърби или чикагски местенца. Шилер Парк и край летището О’Хеър, може би Дес Плейнс… Ако някой читател на „България Сега” има нещо предвид – нека се обади на момчетата или в нашата редакция.
Така избраното Правителство има задачата да пази достойнството и честта на Клуба. Никакви своеволия и некоректни изцепки не ще бъдат толерирани. Събрали са се хора с еднакви интереси и една любов, и те трябва да пазят чиста тази любов.
В байкърския фолклор има такова определение на любовта: „Мислите, че сте влюбена, когато поемате красиви рози с разтуптяно сърце? Не! Вие сте влюбена, когато може да слушате цяла нощ разказите на любимия ви мъж за неговия мотор и сте готова да делите по равно любовта му с него, въпреки, че моторът няма ни лице, ни крака, като вашите.”
Българските „хайдути” сега са 16 души. За да си член на клуба трябва да притежаваш мотор от поне 1000 кубика. С предпочитание са „Харлей Дейвидсън”.
След изборите българските байкъри в Чикаго яхнаха своите мотори и дойдоха заедно с тях в Българската православна църква „Свети Иван Рилсти – Чудотворец”. Отец Валентин освети и новата голяма идея в нашата диаспора в САЩ и смирените пред Божия храм и свещеника хора и мотори. Отсега нататък и Бог ще ги пази от аварии и лоши случки и срещи.
Клубът ще направи, съобразно с възможностите си, план за своите изяви. Планувано е честване Деня на българските герои и специално на Христо Ботев на 2 юни.
Малко по малко започвам да разбирам тези хора… Мотоциклетът за тях не е бездушна машина. Той е полет на душата и сърцето. Неговото присъствие е стил на живот. Огнен стремеж към свободата във всичките нейни измерения и чудеса. И даже своеобразна вяра и религия, ако нямате нищо напротив…
Климент Величков
в „България СЕГА”,
Чикаго
