Цветята и българските обичаи

Нашият народ от векове почита вълшебните сили на билките и цветята. Дава се цвете за здраве, за хубост, за обич, за дълголетие, за добре дошли. Изпращаме любимите хора с цветя. Цветята имат двойно тълкуване – едно като багри, друго като символика.
Пролетните цветя са носители на специална позитивна енергия в българската традиция. Едва ли има двор без цвете, народна песен без позоваване на цветя и билки, везана дреха без цветен мотив.
С настъпването на пролетта овчарите събирали пролетни цветя и ги дарявали на своите любими като знак на обич. Момите вплитали във венци не само цветя, но и пожелания, вярвания за сбъдване на мечти, преклонение към красотата на природата. Религиозното и мистичното се сливали в тези ритуални действия, съпроводени от наричания, тесни, пожелания и молитви. Във фолклорната традиция са преплетени елементи от предхристиянските вярвания и християнската религиозна система, но съществуването им е синхронно и доказано устойчиво във времето.
Ненапразно съществуват толкова имена на хора, свързани с имената на цветята. С настъпващия празник е добре да научим няколко интересни сведения за цветята според българските обичаи.
     

 Босилек – Почти всички народи имат поверия за магическата сила на босилека. Често китка босилек се носи на родилката заради вярването, че гони злите сили и болестите, пречиства и оздравява. Някои го наричат Христово цвете, според една легенда поникнал на гроба на Христос като небесно знамение.
 Невен – В поверията момите и невестите се пазят от змейове и самодиви, като носят невен.
 Божур – Най-почитан е червеният божур, който се подарява за здраве, красота и дълголетие. Червените цветя пазят от лоши мисли и погледи, от злини и уроки, от магии. Божурът е почитано моминско цвете, пазител на доброто.
 Иглика – „Те са си лика-прилика, като два стръка иглика…” Това малко цвете е любим елемент в народните песни, което има сила да пази от лоши очи и от магии. Символ на чистотата и обичта между младите хора, на пролетта и надеждата. Носи радост и топлина с разнообразието от цветове. От иглика често правели специална китка, която изпълнявала ролята на амулет. Сплетена в едно с няколко от другите цветя, такава китка носела от момите и се крадяла от момците.
 Трендафил, ружа – трендафилът се кичи за хубост, радост и младост, носи се при раждане, кръщене,годеж или сватба,  но не и при смърт.
 Здравец – със зелените си листа през цялата година той е неотменен символ на здраве, възпят е в много народни песни. Стръкчета здравец, вързани с червен конец, неизменно присъстват при важните ритуални чествания – раждане, изпращане на път, посрещане на булка, при годежи и сватби. Здравецът е символ и на спокойствие и хармония, широко се използва в народната медицина.
 Омайниче – омайничето се почита като билката,която омайва човека в несвясна любов.
 Перуника – която мома има китка от перуника, тя омагьосва всички момци.
 Тинтява – има много голяма магическа сила за раздяла
 Разковниче – пред него се отварят железни врати и тежки ключове. Носи любов, щастие и късмет на този, който го открие. Веднъж откъснато, не бива да се пречупва, за да не изгуби магическата си сила.
 Върба – осветената в църквата върбова клонка има магическа сила, затова се пази пред иконата през цялата година. С върбова клонка се препасвали момите и невестите на Гергьовден, за да бъдат здрави.
Честит имен ден на всички приятели с имена на цветя!
Пожелания за здраве, цветно настроение и усмивки Ви изпраща  училище „Слънчогледи”!

 

Как се пише с Павлина Върбанова
Как се пише великденски – с малка или с главна буква?
•    Прилагателното име великденски, образувано от съществителното собствено име Великден, поначало се пише с малка буква
Децата много се забавляват, когато боядисват великденски яйца. На сайтовете на туристическите агенции вече се появиха великденски оферти.
•    Когато е първа дума в съставно съществително собствено име (състоящо се от две или повече думи), се пише с главна буква.

На Великденския остров се намират т.нар. моаи – уникални причудливи каменни статуи.
Как се пише: християнски или христиански?
Правилно е да се пише християнски, също и християнска, християнско. Това е изключение от правилото, че в средисловието на думи от чужд произход се пише -иа-.
Петдесетница е един от големите християнски празници.
Християнската религия се налага като официална в България по времето на княз Борис I.
Източник
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 41, т. 39.1; с. 44, т. 40.4; с. 188, с. 18, т. 12; с. 653.
От сайта www.kaksepishe.com
Материал на училище „Слънчогледи“, подготвен от Милена Николова