Ню Орлиънс, това е градът, който не можеш да забравиш!

Едно от рекламните изречения за Ню Орлиънс е, че “Това е градът, който не можеш да забравиш”. Сигурно е така. Тук има особена атмосфера на мързеливо веселие, което те кара от един път да оставиш трудностите на днешния ден и много бързо да се отнесеш към кулинарните магии или към многото и много добри музикални клубове. Промяната се вижда още от самолетния билет. Обикновено летищата в САЩ се кръщават на военни герои или президенти, тук то се казва “ Луис Армстронг”. Музиката е навсякъде – от подаването на билета, до вземането на багажа.

Музиката на юга се носи из целия град
Музиката на юга се носи из целия град и дава неговия ритъм. Който е бавен. Не случайно – на градът му и казват “Биг Изи”. В свободен превод – “Голямото лесно”. Или – “По-полека”. Тук спокойствието е на мода, а нервната забързаност на деловите хора трудно се приема. “Биг Изи” – означава, че като ти кажат, че някаква работа ще се свърши, тя ще стане, но не е ясно кога.
“Биг Изи” означава, че трябва да се радваш на живота. Хората, които посещават “Френския квартал” стават от един път добродушни и усмихнати веселяци, готови да се включат във всяка забава. Тук всички спокойно пируват. Градът е с най-много празници от всички в САЩ. Атмосферата, начинът на живот, кухнята, топлото време, смесицата от испански, френски и колониални обичаи предполагат масов хедонизъм. Както за домакините, така и за гостите на града.
Точно по тази причина – “Биг Изи” е посещаван от над 5 милиона туристи годишно, дошли с единствената цел – отпускане, веселба, музика, кухня, джаз, блус, танци, барове…
На следващия ден – пак така. Тук можеш да пиеш и да пушиш навсякъде, гледа се с известна насмешка на тичащите по алеите до Мисисипи. Ако обядваш по-малко от три часа – нанасяш тежка обида на домакините си. Казват, че в зоологическата градина в града, наред с името на животното в клетката, била изложена и рецепта за приготвянето му. Всичко е подчинено на удоволствието. Някои не възприемат подобен начин на живот, но влюбените в него очевидно са много повече.

“Марди Гра” е карнавалът на свободата

“Марди Гра” е карнавалът на свободата.  В буквален превод от френски означава “мазния вторник”. След неделята на Сирни Заговезни, остават излишъци от “блажна” храна, която се дояжда до първия вторник на Великия пост…
 Безспорно е, че карнавалът в Рио е най-прочутият в света. Но в САЩ, когато се спомене “Марди Гра”, то веднага се прави връзка с Ню Орлиънс. Традицията започва от 1740 година, когато е първият парад в града.
Тогавашните френски колониални власти го организират, за да покажат на всички, че градът е жив и се весели, въпреки наводненията, ураганите, комарите, индианските набези и всички останали житейски несгоди. В първите години е бил само бал с маски, но постепенно се изнася от салоните по улиците на града. През 1872-ра на празненствата гостува Великият княз на Русия Алексей Романов. В негова чест домакините организират избор на “Крал на карнавала”. Идеята се приема добре и до ден днешен процедурата се повтаря. Непроменени остават трите основни цвята – лилавото, символизиращо справедливостта, зеленото – борбата, и златното – силата. Не се променя и философията на карнавала. Тогава всичко е позволено – бизнесмени се маскират като рицари, банкери – като пирати, бродяги – като принцове. Мъжете изглеждат като жени, жените – като графини, младите – като мъдреци, старците – като тийнейджъри… Никой не те пита кой си в действителност, а те оценява как изглеждаш. Няма социални разлики. Маските дават свобода!
Първо преминават оркестрите. Ритъмът е различен. От “Когато светците маршируват” та до рап. Близо пет хиляди оркестранти дават началото на големия парад. След тях – по улиците преминават стотици платформи. Те са като театър на колела. Всеки карнавален клуб дефилира с различна тема. Платформите са отрупани с хора, които хвърлят на зрителите изкуствени дублони и мъниста. Тези платформи носят хиляди скулптури. Някои са реални, други – гротескни. В историята ще остане 1968-а, когато композицията “Левитан” е била превозвана от десет двойки камиони. Тогавашната й цена – 850 хил. долара. Сегашните също са големи и доста скъпи, но все още не е достигнат този мащаб. Карнавалният сезон е близо месец, но голямата процесия е 4 дни. Тогава е и най-силният туристически наплив. В икономиката на града се вливат близо 1 млрд. долара. И така – до следващата година.

Художникът на мечтите
Когато пресечеш Мисисипи с градския ферибот, на кея те посреща статуя на Луис Армстронг.
Тя е дело на българския скулптор Йордан Йорданов. В града има и доста негови творби, които се отличават с неподправения си колорит, усет към детайла и силно пластично въздействие. Историята му не е необикновена – израснал в центъра на София, той от рано се ориентира към изкуството. Завършва Художествената академия и първата му самостоятелна изложба е още в студентските му години.
Времената (в началото на 90-те) не са добри за артистите и той работи в рекламата и в областта на запазения знак. Излага произведенията си в галерии в Германия, Австрия и Италия. После започва живота си наново в Ню Орлиънс.

Талантливото винаги намира своя път
САЩ са страна, в която така става и с Йордан. В момента е един от петимата главни художници на карнавала. Работата му е разчетена за две години напред. Сега се подготвят скиците за платформите, които ще дефилират през 2016-а. Оказа се, че карнавалната индустрия изисква не само нестандартни идеи, а и много тежък и целенасочен труд.
Процесът е следният: клубът представя идеите си за своята изява . Художникът ги реализира в проекти. Когато тези проекти се одобрят, започва създаването на статуите. Най често се правят от фибростъкло. Дрехите и украсата им е пресован картон. Те старателно се боядисват. Детайлите се изпипват. Изчислява се тежината на украсата, както и на участниците върху платформата, за да може тя да се движи нормално. Тук художникът Йордан Йорданов има пълната свобода да интерпретира темата, както го води артистичното му чувство. Може да направи всичко, стига това да мине през оценката на клуба.
След сглобяването на платформите те преминават от другата страна на Мисисипи, където в отделни гигантски халета се украсяват допълнително с цветя, златни нишки и т.н. Идва ред на електротехниците, които (според проекта) правят от платформата нещо като дансинг на дискотека. Слага се ефектно осветление, музикално озвучения, всякакви ефекти. В крайна сметка – няколко дни преди първия ден от карнавала платформата е готова и очаква своите гости, които ще дефилират с нея из града. Средствата за подобни начинания идват само от членовете на съответния карнавален клуб. В Ню Орлиънс е въпрос на социален престиж да участваш в карнавала и да дадеш своята финансова подкрепа за успеха му. Естествено – вложените средства се връщат от туристите в икономиката на града.

Кръговратът  на  веселието
В този впечатляващ кръговрат на веселието, финансите и фантазията, един български художник е намерил своето място. За развиване на идеите си и за реализиране на таланта си. На въпроса – как го постигна, отговорът му не е необичаен – “С много, много работа и с известна доза късмет”. Достатъчна рецепта за успех в САЩ. Дори и в “Бик Изи”, където нещата стават по-бавно…

Ефрем Ефремов
За в. „България Сега”

Статията, отпечатана и във в. „Труд”, ни е предоставена от  члена на редакционната  колегия на в. „България Сега”, Чикаго, доц. Ефрем Ефремов , зам. декан на Факултета по журналистика  на Софийския университет „Свети Климент Охридски”  и  президент на Българската секция на Световната асоциация на спортните журналисти. През месец февруари Ефремов  присъства на ежегодния  баскетболен „Мач на звездите”  от НБА, който тази година се игра в Ню Орлиънс .