Чака се четмото за Чикаго…

  

Текстове към снимките:

Летище О,Хеър: 
О,Хеър – най-българското място в Чикаго: първата стъпка на американска земя и първата платена работа,  с която започва Америка…

Българската галерия в Чикаго:
Деница Маневска и синът й Михаил – стопаните на Българската галерия в Чикаго.

Генералното консулство:
На 3 март в Чикаго

Съюзът на писателите в Чикаго и по Света:

С подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина е издаден първият Алманах на Съюза на Българските писатели от Чикаго и по Света…

Преди седмица стана дума. В предния брой на вестник „България Сега”.
Чака се четмото за Чикаго. На български и на английски език.
Първият том, от общо трите, с 200 теми из минало, настояще и за бъдещето на българите в Чикаго. Първата част от над 1000 страници и 500 снимки, които ще се отпечатат до началото на 2015 година. Хора, години, живот. Личности, събития, формирането на Българската общност, съвремието, перспективите за развитие… Всеки том – с тираж 10 000 броя. Безплатни. Дар за всички наши сънародници, които с труд и умение създадоха добра, силна, организирана, способна за просперитет българска диаспора в Северна Америка. Издание, патронаж, реализация:  Bulgarian-American Legacy,  Генерално консулство на Република България в Чикаго, Държавна агенция за българите в чужбина.
Първият том е предаден за печат в България. Ще бъдете сред първите уведомени, че четмото за Чикаго е вече в Чикаго…

В съкратен вариант Ви представяме някои теми от Първия том на „Chicago, Българският град”

Теми от Първия том на подготвеното за печат издание „CHICAGO – БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД”

Летището О’Хеър – най-българското място в Чикаго

О,Хеър - най-българското място в Чикаго: първата стъпка на американска земя и първата платена работа,  с която започва Америка...За много хора е загадка защо българската колония в Чикаго е най-многобройна в цяла Америка. Един от отговорите  е лесен и е свързан с летището О’Хеър…
В периода от 1991 до 2006 година там са намерили работа за по-дълго или по-кратко време хиляди българи. Аз бях сред първите десет. Там ме заведе Ангел, с когото учехме английски в един от колежите. На летището се запознах с още двама българи – Митко и Владо. Работехме в компанията “Проспект”, за която съм длъжен да кажа няколко думи, тъй като почти всички българи на Чикагското летище работят за тази компания. Собственикът на “Проспект” се казваше Боб Стробел, когото наричахме “Стария”.
Въпреки че „Старият” ни плащаше колкото се може по-малко ние печелехме добре. Пътниците на летище се изсипваха като водопад и голяма част от тях имаха нужда от нашите услуги. В суматохата ние им помагахме да си пренесат багажа до митницата, откъдето трябваше да минат. По неписано правило, клиентите даваха бакшиш за услугата. Така, в края на работния ден, ние си тръгвахме със солидна сума пари и според българските, и според американските стандарти…
За  мен О’Хеър имаше още едно голямо предимство – често срещах интересни хора, като се започне с легендарните боксьори Мохамед Али, Джордж Форман и Джо Фрейзър и се стигне до… Маноло – най-популярния фен в испанската агитка, човека с големия тъпан, който всички познаваме от телевизионния екран. Днес притежавам солидна колекция от автографи на рок- и джаз- звезди, спортисти и политици, преминали през летището.
Новината, че на летището се правят добри пари, се разпространи бързо и ние, българите, започнахме да се лепим като магнити един за друг. Всеки, който постъпеше на работа, довеждаше и някой свой приятел. Аз лично съм помогнал на десетина души. Скоро на летището дойде Мони, той доведе Йордан, не след дълго към нас се присъедини Кольо – най-колоритният български музикант в Чикаго.
„Старият” приемаше българите с радост и твърдеше, че те са най-трудолюбивите и съвестни работници, които е виждал някога. Скоро той се договори с мен да пускам обява във вестника  /бях започнал да издавам единствения по онова време български вестник в Чикаго „Гуд лак”/, че търси още работници. Позициите  бяха ограничени, но Стробел непрекъснато осигуряваше нов бизнес за компанията. Скоро българите започнаха да бутат инвалидни столчета по всички терминали, да чистят самолети, да товарят багаж, да продават в безмитните магазини и какво ли не още…
На международния терминал ние играехме още една незабележима, но важна роля. Емиграционните офицери, които не бяха подготвени за голямото нашествие на българите след 1994 година, нямаха подготвени преводачи и започнаха да ни молят по приятелска линия да им превеждаме. В повечето случаи ние го правехме с радост, защото помагахме на наши сънародници, които бяха толкова объркани и уплашени в стаичката за разпити, че не знаеха на кой свят са. Умението да превеждаме както трябва, да преценяваме в какво настроение е емиграционният офицер и какво точно не иска да чуе, спаси много наши сънародници от незабавна депортация още на летището. Много от тези хора са още в Чикаго и дори не подозират, че ни дължат една здрава почерпка!
… Много неща се промениха на O’Hare оттогава. Международният “Терминал 4”, където започнахме, вече не съществува. През май 1993 международните полети започнаха да пристигат на новия “Терминал 5”, който бе и последна дума на модерната архитектура. Пред сградата на терминала вече се развява и българското знаме… Едно нещо остана непроменено – все още няма директен полет от София.
Орлин Крумов

„M&D GALLERY”
БЪЛГАРСКИЯТ АРТИСТИЧЕН САЛОН В ЧИКАГО

Деница Маневска и синът й Михаил - стопаните на Българската галерия в Чикаго.…Когато някой наш човек в Чикаго намисли да смае друг наш човек или американец по тия места с интересен подарък по специален повод, той веднага тича в галерията на Деница Маневска, която е на специалната улица Кларк. Там винаги можеш да намериш освен картина или пластика, и едни фантастични, художествено изваяни, метални изделия, които направо грабват сърцето! Сграбих и аз от раз един „Харлей  Дейвидсън”, модел от доброто старо време, така издокаран с фарове, клаксони и друга железария, каквато днешните мотоциклети си нямат, че ако не беше само 35-сантиметров сувенир  – веднага бих го яхнал и препуснал  с него чак до езерото Мичиган! Имаше още и шарени френски петли, почти в естествена големина,  неотразим стар „Форд” за селска работа,  шейни и какво ли не още! Тези играчки  са дело на „Кетрин Дизайн”,  позната фирма, която винаги излага своите великолепни художествени измислици в “M&D Gallery”. Сред тях – фини бижута и ефектни дрешки, с които човек може да се появи на сватбата си, или по време на карнавал в цирка – вървят навсякъде!
Деница Маневска е родена и израсла в семейството на художници в София. А галерията в Чикаго е открита на 15 октомври 2009 година и от това време българските художници имат оптимистичната  възможност да представят таланта си на много добро място в мегаполис, признат за един от първите центрове на световното изкуство. Намира се на 2933 N. Clark, редом с други атрактивни галерии и магазини за художествени предмети,  ирландски барове,  дискотеки, игрални зали, и дори най- авторитетния чикагски стадион за бейзбол.
Винаги се радвам, когато съм в тази галерия, защото стопаните й – Деница и синът ѝ Мишо, са хора, които са постигнали повече от очакваното! Да вдигнеш, макар и малък,  български храм на изкуството и красотата на такова скъпо и тресящо се от конкуренция място, е подвиг, какъвто може да направят само хора, обрекли  живота си на изкуството!

Впечатлен съм от този къс чикагска земя, която те са превърнали в самобитно бижу с български вкус и притегателни за очите шарки. Огромна витрина, през която, и без да влезеш в залата, може да видиш открояващи се с оригиналността си платна… Вътре – стени с късове красота, които се сменят постоянно. Сега пред мен са картините на художници  с български, гръцки, чешки, френски, ирландски, украински, руски, молдовски, италиански, румънски корени… както и на самата Деница Маневска, които винаги с нещо привличат погледа сред първите.
Винаги е пълно и с познати, и със странни имена, платна рисувани под  далечни и близки слънца, край разни морета и океани, пленяващи ни с красиви цветя, а понякога и с лица и фигури на млади сибирячки или загадъчни филипинки. В Чикаго има неизброимо число художници, чиито родови корени са от почти 150 страни и националности по света.
Българската “M&D Gallery” в Чикаго е член на Националната професионална организация на художниците и галеристите “American Society of Artists” и това й дава възможността да бъде прекрасно информирана за всякакви изложби, търгове, разпродажби и експозиции, които стават в Илинойс и по Америка. Тук излагат  младата Сабина Недкова, Маргарита Шуманов, Джени,  Боб Лакууд,  Айрон, Карели. Открояват се акварелите на  Александър Телалим, Пейтън, Дженифър Голдберг, Шърли, много графици, фотографиите на Джон Коан, Скот Митчел.  Силно впечатление правят дърворезбите на Джон Хейн,  малките пластики на скулптора Валентин Господинов – преподавател в Националната художествена академия в София.
…На пианото Деимиан Уйлямс (аз му казвам направо ”Дамян” и той го харесва),  с леките си пръсти по клавишите и с разкошния си глас като шума на лятната вода по Мисисипи, успокоява душите ни…  Нервите, опънати като конопени въжета през тежкия чикагски ден, постепенно се отпускат и устните ни се усмихват…
Кой казва, че красотата била работа на малцина? Тук бяхме мнозина, и различни. Художници, един бъркач на бетон – мой приятел от чикагски „констракшън”, доктори, учители, няколко деца, адвокати двама, познати и непознати… Хора, с които може да се живее заедно в „Новия Свят”, където дойдохме.

Климент Величков

Генералното консулство на
Република България в Чикаго

На 3 март в ЧикагоНа 19 септември 1903 г. Джон Джаксън връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд, като пръв държавен представител на САЩ в столицата на България. Тази дата се счита за началото на установяване на дипломатическите отношения между България и САЩ. През 2014 г се навършват 111 години от този важен акт.
   
След промените в България през 1989 г., в страната се предприемат редица стъпки за политическо реабилитиране на България пред Западния свят и САЩ, като те срещат благоразположението на САЩ в много отношения.

През 2001 г. е взето решение на Министерския съвет за откриване на Генерално консулство в Сан Франциско, което след две години е коригирано, като за негово седалище е определен Лос Анжелис, щат Калифорния.
    На 1 октомври  2004 г., с Решение на Министерския съвет № 782, е прието откриването на консулство с клас „Генерално консулство” на Република България в Чикаго, САЩ. Консулският окръг обхваща щатите Илинойс, Мичиган, Индиана, Охайо, Уисконсин, Мисури, Айова, Канзас, Минесота, Колорадо, Небраска, Уайоминг, Северна Дакота и Южна Дакота. Генералното консулство започва работа през 2005 г.
    Функциите и правомощията на представителството се регламентират от Виенската конвенция. Генералното консулство представлява българските граждани, институции и правителство пред местните власти, юридически и физически лица. Негова мисия е осъществяването на широк кръг от отговорности за улесняване и съдействие на заинтересовани лица на културен, икономически, научен, образователен и информационен обмен, с цел подобряване на ползата от взаимоотношенията между България и четиринадесетте щата на Средния Запад на САЩ. Важна част от функционалните задължения на генералното консулство са защитата на интересите на българските граждани на територията на консулския окръг на представителството, както и консулско обслужване на всички български граждани, които имат нужда от такива, включително и обслужване на чужди граждани, които искат да посетят България.
    След около осем години съществуване, ГК Чикаго изпълнява пълноценно завършен цикъл от консулски услуги за българските граждани в консулския окръг. В генералното консулство може да бъдат заверени пълномощни, документи, изискващи нотариална заверка, които да послужат в България, да се изготви завещание, да бъде подадено заявление за придобиване на българско гражданство, може да се поднови български личен документ, да се подаде заявление и да се получи свидетелство за съдимост, дори може да се сключи граждански брак. Чуждите граждани могат да кандидатстват за виза с цел посещение на България, а българските граждани могат да потърсят консултация и съдействие при спешни случаи и много други услуги.  
    Недялчо Данчев е служителят от Министерство на външните работи,  който има сложната задача да създаде и стартира работещо генерално консулство в Чикаго. За първи генерален консул в новосъздаденото консулство е назначен Иван Сотиров. Неговият мандат стартира през месец юли 2005 г. и продължава до края на юли 2009 година. Консул през този период е Александър Пейчев.
    От октомври 2009 г. до края на март 2011 г. генерален консул е Валентин Дончев, а Лила Георгиева е консул от юли 2009 до юли 2012 г. След нея от юли 2012 г. до юни 2013 г. консул е Веселина Цветкова.
    От средата на месец септември 2011 г. генерален консул на Република България в Чикаго е Симеон Стоилов.
    Генералното консулство на Република България в Чикаго се стреми да е основен партньор на всички български граждани и техни инициативи в целия консулски окръг. Четиринадесетте щата на покритие на представителството, голямата концентрация на български граждани в районите на градовете Чикаго, Минеаполис (Сейнт Пол), Индианаполис, Колъмбъс, Сент Луис, Денвър, Детройт, Канзас сити са допълнително предизвикателство за пълноценната работа на дипломатическото представителство.
   

Симеон Стоилов,
Генерален консул на Република България в Чикаго

Съюзът на българските писатели в САЩ и по света – oт едно хрумване до работеща реалност

С подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина е издаден първият Алманах на Съюза на Българските писатели от Чикаго и по Света...Слагам ръка на сърцето си и си признавам! Идеята за създаване на български писателски съюз зад граница  дойде още с идването ми в САЩ и започвайки сътрудничество с в.„България СЕГА” като на шега. Бях искрено учуден, виждайки страшно много хора, занимаващи се с писане. И то писане не какво и да е, а на художествени съчинения. Бях приятно изненадан, когато Лили Паслиева ме покани  в основания от нея неформален литературен клуб „Алеко Константинов” на  среща с читатели, където бяха поканени и други автори. Така се запознах с писателите Добри Карабонев, Василен Васевски, Цвета Гради, Костадин Жеков, Стайка Должева. Там бяха и издателите на в.„България СЕГА” Светлозар Момчилов и на медийния портал „Еврочикаго” Петър Стаматов, дошли за отразяване на събитието. Тук за първи път почувствах не забързания  в трескавото си ежедневие мегаполис Чикаго, а камерния  уют на творческото единение, породено от родното слово, което попива сърцето ти. Затова скоро, в разговори и консултации със Симеон Гаспаров, Добри Карабонев и Василен Васевски, един Божи ден ни хрумна, рекохме „да бъде” и  от това на бял свят се появи СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.
    Имам чувството, че ние не знаехме тогава още какво сме направили. Но СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, както малко по-късно си дадохме сметка от редица статии, литературни изследвания и интервюта в печата, е едно уникално явление в българската култура.
То е първо по рода си не само в историята на българската литература, но и в историята на България. Както писа в.„България СЕГА” в броя си от 4 август 2011 г.: „Особено показателен е случаят за бурното развитие на българските литературни процеси извън страната с възникването на първия, не само в литературната история, но и в историята на България въобще СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, като обединител и вдъхновител на пишещите българи по света. Не случайно, за негов председател бе избран от българите на всички континенти писателят Георги Витанов Богат, чиито разкази още в средата на 80-те години сринаха слона на глинени крака, пирамидата, наричана „Социалистически реализъм”, а всъщност машина за възхваляване на Партията и „Светлото комунистическо бъдеще”.
    В тригодишното си съществуване, от  април 2010 до април 2013 г., за членове на Съюза са избрани 56 пишещи българи от САЩ и всички краища по света, включително и България. Не са спрели да валят запитвания и консултации на много още хора, желаещи да членуват от цял свят. През този период от време СБП В САЩ И ПО СВЕТА е провел 26 писателски срещи, премиери на книги и творчески разговори и една трансконтинентална видео конференция с Дружеството на писателите от Варна. По наша инициатива Държавната агенция на българите в чужбина – София, издаде и първия сборник с литературни съчинения на българските писатели извън България, алманаха „Българско слово и багри от САЩ и света”. Това луксозно издание, за което тук пак искам да благодаря на Агенцията, единствено и първо по рода си, тепърва ще бъде осъзнато и изследвано от литературната история и критика.
    През тези години свои книги издадоха редица членове на Съюза в САЩ: Симеон Гаспаров, Добри Карабонев, Василен Васевски, Илия Консулов, проф. Георги Иванов, Иван Тодоров, Райна Недялкова, Румяна – Райна Цанкова, Калина Томова, Людмила Билярска, Пейчо Кънев, Самуил Каварджиев, Костадин Жеков, Мая Петрушева;
ЕВРОПА: Анна Мария Гюзелева, Даниел Авдала, Здравка Момчева, Мона Чобан, Мартин Ралчевски, Димо Райков, Христина Панджеридис, Николай Марков;
БЪЛГАРИЯ: Антоанета Баева, Бойка Асиова, Велчо Милев, Виолета Христова, Георги Милев, Здравка Евтимова, Иво Сиромахов, Ивайло Диманов, Людмила Филипова, Невена Борисова;
 СБП В САЩ И ПО СВЕТА е сдружение с идеална цел, регистрирано по всички закони на щата Илинойс, в съответствие с Федералните закони на САЩ, през април 2010 г. Неговите цели и задачи са да насърчава и окриля пишещите българи в САЩ и по света, че не са сами пред белия лист или клавиатурата на компютрите си, че родният български език е не по-малко значим от останалите езици на човечеството.

Георги Витанов БОГАТ- Председател