Ивона Тачева е родена на 30. 03. 1971г. в Плевен.
Автор е на стихосбирките „Нетление” (1994), „Скиптър от смокиня” (1996), „Златна звънарна” (1998), „Високосно слънце” (2002), „Винсент. Биография в стихове” (2006), на двутомника „Жития на светии, преразказани за деца” (2003/2004) и романа „ Жената с палмовата клонка. Земният живот на Дева Мария” (2006).
Есен с морав белег от цигулка
на шията.
Капка по капка
сърцето ми дълбаят
дъждовете.
В памет на Люба Симеонова
Откакто си отиде ти
изчезна седефеният дом на охлюва
и бадемът прецъфтя.
И дните ни са пълни с мълчание,
и слънцето не свири привечер
на своята хармоника.
СИМОН
Нямаме право да остаряваме –
ти, за да се взираш в далечината,
аз, за да се вслушвам в стъпките:
дали не се завръща
детето от Америкa.
ОТВЪД ОКЕАНА
Това дете с къдрици на зюмбюл,
светлина от светлина,
повтаря след мене словата
на свещения ни език.
Един ден в спомените му
ще съм жената,
която вятърът отвя по пътя
въпреки тежкия куфар с книги.
