От Ню Йорк Деси ни донесе България

 26_Dessi-Dobreva-chicago
 

Отзив от концерта на Деси Добрева на 7 юни в Чикаго

Деси, здравей!

Измина доста време от концерта ти в Чикаго, но песните, които ти ни изпя, още не са заглъхнали в нас. Дълго се чудех как да представя нашият разговор с тебе непосредствено след концерта, макар, че това бе замислено като интервю. Но с тебе така се разприказвахме, че едно класическо интервю  ми се видя  доста сухо и скучно.

Трябва да ти призная, че преди концерта бях наострен да се заяждам с тебе, да ти задавам терсене въпроси, да те туря някак си на тясно, да те пека на шиш на бавен огън, ти да цвърчиш като кебапче на скара и тогава да те видя какви ще ми ги пееш. Какво, като е Деси Добрева– си виках!? Какво като е завършила “Панчо Владигеров”,  какво като е пяла със Слави Трифонов?  Ами, че той пее фалшиво!  Да пееш фалшиво и баба знае и дедо може! И накрая, но не последно,  какво като е завършила “Бъркли”-  голям праз!  В “Бъркли- Бостън” и куче с хармоничка да пратиш и то ще завърши устна хармоника и солфеж. И после какво е това “Тя е!” ?!  Абе, коя е тя, бе?  Какви са тия предизборни плакати като на  “бат Пето от тепето” и т.н.  и   т.н. …?!

Ето, виждаш ли, Деси, как онова “гадно българче”  изскача  в нас изневиделица  с дяволски пламъчета в очите си, с остро шилце и закачливи кукички  започва да се дърля и да се чеграсти  винаги,  когато му предстои среща с безспорен талант, с човек знаещ, можещ  и  изкусен творец. И най често  и почти винаги  преди да е видяло с очите си,  преди да е чуло с ушите си  или преди да е пипнало с ръцете си. Но  знаеш ли, какво ми показва моя не малък житейски опит? Това “гадно човече” не е само българче, то е и англичанче, германче, французойче  и прочие. То изскача винаги и навсякъде където се появи “звезда”,  колкото и страните да са “културни” и “цивилизовани”.  Затова звездите в тези страни ходят с охрана, по-голяма от охраната на президента на САЩ.

Деси,  взе ли обаче ти микрофона и запя. “Гадното българче”  в мен се смали, смали  и изчезна, та се не видя, защото красивото момиче Деси Добрева с божествения си, неземен български глас  го заля  с “Девойко, мари, убава”,  Едно “Македонско девойче”  го перна с китка шарена, от което то зяпна , а “Лиляно моме” и “Хубава си моя горо”  го изпратиха в дън гори тилилейски.

Това вече не беше средния запад в Чикаго, това беше прекрасната ни и обичана Родина– БЪЛГАРИЯ… 

“Човечето”  изчезна и остана само един надут от носталгия и чувства човек, готов да избухне в ред сълзи  –  ред сополи… А залата пееше ведно с теб и танцуваше с песните ти като в най- хубавата българска народна приказка.

Абе, бегай, бе! То  с думи не се изказва…

Деси, срам и позор за мене, но аз за пръв път те виждам и чувам на живо. Та чух и видях, че ти можеш да пееш всичко-  поп, джаз, етно, R&B,  дори хаус и  клуб мюзик.  Всичко това в повечето случай е блек саунд. Но, Деси ти си толкова  “бела българка”, че просто никога, ама никога  не ще почернееш. Пей така, както бог ти е дал да пееш-  не се мъчи да се преструваш на американска певица, защото всяка преструвка си личи. Ти си със снежно бял глас, който задника да си съдере няма да почернее. Ще ти дам един пример. Когато като петнадесетина годишно момче бях приет в София в едно от най- престижните училища по изкуства, където за 8 места кандидатстваха 1600 деца, аз не можех да говоря литературно български. Мъчех се да говоря, ала не би. Всички деца та даже и учителите ми се подиграваха. Накрая ми писна  и престанах да се мъча да говоря литературно. Отпрах на нашенски– тъй наречения разложки диалект. Който иска да ме разбира. И знаеш ли какво се получи?!  Всичките ми съученици започнаха да сричат след мен майчиния ми и бабин диалект. Даже учителите ми взеха да ме изпитват сричайки по нашенски. Говорейки по нашенски, аз бях себе си и това зарази всички. Мъчейки се да говоря литературно, бях за присмех…

Ти сега скъпа Деси, искайки да пееш в столицата на света САЩ  по тяхному, няма лесно да те приемат. Но писне ли ти от това и си запееш по нашенски, където песента блика от всичките фибри на душата ти, от очите ти, от цялото ти същество, ще ги направиш неми и те ще почнат да тананикат след теб. Защото това е твоята сила, твоето изкуство  и твоята красота.

Бъди себе си! Така мисля аз като те чух и видях. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

Деси, най добрите деца са обичаните деца. Обичта, получавана от хората заради изкуството им,  зарежда душите ни с онази пролетна енергия, която стопля сърцата ни, те бият лудо и произвеждат творчество и красота.

Ние те обичаме!

Нека да действаме на пазарен принцип. Ела пак. Ти ще ни даваш песните си-  ние ще ти даваме нашата обич.
 
Твой : Г. Витанов Богат

P.S. А! Специални поздрави от Светлозар и Оксана.  От мен, също!                       

Същият.