Нашата цивилизация не е единствената на земята

– Колко страни сте посетили досега? И какво ви влече да пътувате: срещите с нови хора, самото приключение, наречено пътуване, или жаждата за нови преживявания?
– Посетил съм 33 държави досега. В някои съм бил по няколко пъти. В мисълта ми непрекъснато се въртят държави, култури и различни цивилизации. Пътят сам по себе си е част от мен! А самото приключение, свързано с него, ме мотивира непрекъснато. Срещата с нови хора е предизвикателство само по себе си, което за мен започва още от граничните служители в съответната държава или може би още от екипажа на самолета. Това което ме очаква обаче в самата държава не ми дава покой и обикновено трудно спя в деня преди полета.

– Кое е най-интересното Ви пътуване? А кое е било най-опасното?
– За мен всичките ми пътувания са уникални, понеже винаги са свързани с културата, историята и цивилизациите на държавите, които посещавам. И все пак в отделните пътувания има конкретни пунктове, които са ме впечатлили изключително, като например изчезналият град Петра в Йордания, Долината на царете в Луксор, пирамидите и сфинксът в Гиза, Египет, Тик’Ал – изчезналият в джунглата най-голям град-държава на маите, намиращ се сега на територията на Гватемала. Но едни от най-специалните емоции съм изживял пред Тадж Махал в Агра и пред Златния храм на сикхите в Амритсар, Индия.  Именно Тадж Махал е нещото, което никой не може да пресъздаде с думи или да покаже в “оригинал” на снимки. Там като че ли самият мавзолей се разтваря във въздуха. Усещането е неописуемо!
А най-рискованото ми пътешествие беше в Индия. Там трябва да се очаква всичко, особено по пътищата, където ВСИЧКИ и всичко участва в движението! За желаещите да посетят Индия препоръчвам ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ваксини за хепатит А и коремен тиф!
Най-важно от всичките ми пътувания за мен е посещението ми в Израел. Мисля, че всеки човек в християнския свят, ако има възможност, трябва да посети Светите места поне веднъж в живота си! И специално Йерусалим – Виа Долороса и Голгота, Витлеем – Звездата или мястото на раждането на Исус и мястото на Благовещението в Назарет!
И мисля, че всичко останало, дори в собствената държава, е след това!

– Защо написахте книгата “До Чикаго и напред”? И ако трябва да убедите някого да я прочете, какво ще му кажете?
– “До Чикаго и напред” е опит в “художествен” или по-скоро в романизиран стил да разкрия в детайли същността, реалността и невидимите, но фундаментални аспекти на американската държава. Всъщност написах книгата, за да задоволя по същество мои вътрешни потребности, породени от живота ми в Съединените щати. Писането й беше продължителен процес. Отне ми около шест години. Направих и шест авторски редакции, за да съм сигурен, че съм казал това, което искам да кажа за Америка. Както казва един мой професор, един продукт е завършен тогава, когато от него не можеш да отнемеш нищо, нито да добавиш нещо друго.
А на потенциалните български читатели бих казал: Ако се интересувате от Северна Америка и по-конкретно от САЩ или ако имате намерение да емигрирате там, прочетете тази книга. И още нещо бих добавил по американски маниер: Ако сте  си купили книгата и тя не стане част от библиотеката ви, може да ми я върнете и да си получите парите обратно!

– Може ли да направите кратка характеристика на света на базата на впечатленията си от всички тези пътувания?
– Често повтарям и на себе си, и на хората до мен: Този шарен, шарен свят! Огледайте се наоколо – светът е толкова пъстър, многоцветен и разнообразен. Напоследък усещам, че светът е едновременно много голям и много малък! Хората навсякъде си приличат по своите човешки качества, но се различават по своята култура, традиции и обичаи. Едно от откритията, които съм направил, е, че колкото по-силна е религията в една държава, толкова по-хармонично се развива тя. И колкото по-неразвити в  индустриално отношение са държавите, толкова по-естествени са хората, които живеят там. Пътувам непрекъснато и виждам, че светът се променя. Дали към по-добро? Не знам. Това, в което вярвам след всичките си пътувания, е, че нашата цивилизация не е първата и единствената на тази планета.

Иван Сотиров
в. “България Сега”
[email protected]