Триумфът на Живота!

Лили е едно малко българско дете, което заедно с майка и татко Мими и Жоро, с лекарите – хирурзи, специалисти по трансплантации, с мнозина безкрайно предани, млади и стари, приятели от Българската  Евангелска Църква „Нов Живот” в Чикаго, с Божията Благодат и Помощ, победиха едно от най-тежките премеждия, които може да се случат на човека… и още по-тежко, когато сполети 2 – 3 годишно дете…
Това е  драматична история и трогателен разказ за Силата, която побеждава злото, когато хората са обединени помежду си с Вярата в Бога! Когато пазят в себе си Божествената частица, правеща ни  „подобие на Бога”, пожелано от самия Творец, което трябва винаги да помним!
За събитията ни разказва Мартин – един млад човек, приятел на семейството на малката Лили – на Жоро и Мими. Бил  неотлъчно  с тях – от най-тежкия момент до победата! В следващия брой ще прочетете и записките на Мими, които могат да възвърнат волята за живот, силата на човешкия дух, и у други хора, имащи нужда от това!

Климент Величков,  в. „България Сега”, Чикаго.

Свидетелство за Лили

Вече почти две години съм приятел с Жоро и Мими. Те се присъединиха към църквата в която аз ходя, търсейки утеха и надежда за състоянието, в което се намираше дъщеричката им Лили.
 Още като много малко бебе лекарите открили заболяване на черния дроб на Лили, което се среща много рядко и е трудно лечимо. Тогава я подлагат на операция, която в крайна сметка не успява да я излекува, но само временно подобрява състоянието й. Те започват да търсят помощ и биват упътени към тази духовна институция, за която се твърди, че свързва хората с Бога. Истинският  Бог, който е създал хората и който се грижи за тях, защото ги обича. Бог, който може да помогне и на Лили!
Приятелите бяха винаги с тях, винаги заедно в общата воля, общата Вяра и молитва към Бога... 

Така те започнаха да идват на църква и ние, останалите които вече бяхме там откликнахме на нуждата им с молитви за тях пред Бог, с приятелство и с насърчение за вяра в Този Който прави чудеса. През следващата година и половина те изживяха духовен подем и Вярата въдвори Божията светлина в сърцата им… Ние станахме още по-близки помежду си.

Още от самото начало аз приех болката им лично и често се молех за Лили, без да губя ни най-малко увереността си, че Бог ще я излекува. Библията ни казва че за Бог няма нищо трудно и аз знаех, че когато Бог реши, той ще я излекува. Разбира се имаше трудни моменти в които тази вяра, че “всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бог” (Римляни 8:28), беше подлагана на тест, защото състоянието на Лили със всичките му медицински показатели периодично се влошаваше. Така се случи и в края на октомври 2012 г., когато лекарите в крайна сметка решиха да поставят Лили в списъка на чакащите орган /черен дроб/ от донор за трансплантация. В нашите очи това изглеждаше най-лошото, което може да се случи. Такава операция е изключително сложна, скъпа и опасна – особено за едно 2 годишно детенце. Същото се отнасяше и за периода на възстановяване след операцията, ако тя е успешна. А какво да кажем за списъка с чакащите? Той е толкова дъдъг, че хората и не доживяват  докато им дойде ред… Там се чака с години.
На следващата седмица, за още по голямо учудване, лекарите откриха образувание в тъканта на черния дроб на Лили, за което имаха съмнение, че е тумор. Това автоматично я изкачи в списъка за чакане на орган. При всичките тези лоши новини, само родители могат да си представят през колко болка и притеснения са преминали Жоро и Мими. Доколкото засяга мен – болеше ме за тях, но доверието ми в Бог и увереността ми, че Той ще извърши нещо, което за нас, хората, ще се нарече „чудо”, не ме напусна..  Напротив, знаех че сме изправени пред един тест, и че нощта е най-тъмна точно преди разсъмване.
Тогава с тях и още един приятел взехме решение да отидем до Канзас Сити за два дни в края на същата седмица, защото знаехме че там има християнска организация, където Бог изцелява хора. Защо не и Лили?

Лекарите хирурзи  /TRANSPLANTATION SURGERY/, които върнаха в живота малката Лили: Anton I. Skaro, MD, Riccardo A. Superina, MD, Juan Carlos Caicedo, MD.
Дойде петък вечерта, аз се готвех за път, когато Мими ми звънна по телефона и разтревожено ми каза, че лекарите са й се обадили от болницата… Новината бе, че имат донор за Лили и питат готови ли са за операция.
И  изведнъж земята се завъртя пред очите ни… Ние бяхме объркани. Причините за това са  няколко. Първо, състоянието на Лили беше все още поносимо и Жоро и Мими се колебаеха дали още сега да я оставят под  скалпела. А ако се влоши – майка Мими беше решила да стане донор за дъщеричката си.
Второ, лекарите искаха отговор веднага, за броени минути дори, защото ситуацията с органа беше деликатна и го изискваше.
Третата и може би най-съществена причина беше фактът, че бяхме решили да ходим на Канзас Сити същата вечер. Вярвахме, че Бог ще направи чудо там.
Какво означаваше това което се случваше? Само можехме да предполагаме. Аз отидох в тях и започнахме да обсъждаме какво да правим и кое е правилно, под непрекъснатия недостиг от времето, което лекарите ни даваха. Те настояваха операцията да се направи веднага и че трансплантацията не може да чака.
Жоро и Мими вече бяха потърсили съвет от близки хора в църквата, които имаха достатъчно мъдрост за да дадат такъв. Решението обаче трябваше да се вземе от тях.
 Изберат ли Канзас Сити, губеха трансплантацията и оставаше само вярата за изцеление от Бог. Изберат ли трансплантация, прощаваха се с вярата за чудо, което ние, хората от църквата сме виждали не веднъж и два пъти с очите си, и за което се пише многократно на страниците с Божието слово – Библията.
Така застанахме в молитва и помолихме Бог да ни помогне с мъдрост за правилно решение и с надеждата, че който и път да изберем, Бог ще води стъпките ни.
 Фактът, че решението беше твърде отговорно, защото касаеше Лили, а не някой от нас и съветът на близките наклони везните в полза на операцията. Моят съвет беше да не съжаляват за което и решение да вземеха, но да вярват, че Бог ги води в правилния път и ще им помогне.
Така и стана, слава на Бог, който “е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века, който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните. ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните. ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а изкривява пътя на безбожните.” (Псалм 146:6-9).
Те веднага си стегнаха багажа с дрехите и документите, защото ги чакаше дълъг престой преди да могат да се приберат отново вкъщи, и така отидохме четиримата в болницата. Започна една продължителна нощ на многобройни изследвания, прегледи и подготовка за операция. Едва чак на следващата вечер всичко беше готово и след един доста драматичен  момент на раздяла с малката Лили, лекарите я отведоха в операционната.
Донорът беше 17 годишен младеж, чиято идентичност беше запазена в тайна. Родителите му бяха взели решение, в този ужасен момент на загубата, да постъпят благородно и да го впишат за донор. С какво заслужаваше пък това младо момче или момиче да умре в такава ранна възраст? По човешки погледнато – с нищо. Но нека не забравяме, че Бог е този, който дава живот и той решава кога и как да го отнеме. Същото важеше и за Лили в настоящия момент.. По-важното в крайна сметка беше, кой къде отива след смъртта – във вечен живот в Рая или във вечен живот в Ада. Вярваше ли човек в Христос или не.
За разлика от първата операция на Лили, когато Жоро и Мими на са били вярващи и са я преживяли с голяма мъка, болка и депресия, сега се случи нещо, за което Библията говори ясно. Бог казва, че в моменти като този, когато сме притиснати от неизвестното, от проблеми и болки,  че ще ни помогне, ако безусловно се уповаваме на Него. През следващите 8 часа на операцията имахме съвършен мир и спокойствие в сърцата си – 
ние тримата, които бяхме там през цялото време, както и останалите приятели, които идваха за малко, а пък после не искаха да си тръгват, усещайки това блаженство, което Светия Дух вливаше в сърцата ни. Ако може така да се каже- в най-трудния момент вярата и радостта ни беше пълна. Вероятно лекарите са ни гледали с известно учудване, виждайки, че се смеем, вместо да плачем. Това умът, сам по себе си,  не може да го разбере, нито да го обясни. Но Бог го прави, нищо, че за някой невярващ би прозвучало абсурдно.
 Като говоря за абсурдност, нека да кажа също, че никой от лекарите, медицинските сестри, включително хирургът с целият си стаж и опит, не бяха чували за подобно нещо – някой да получи орган за трансплантация на втората седмица, откакто е в списъка за чакане! Абсурдно? Да, хората чакат с години!
В момента Лили, след напълно успешна операция и изненадващо бързо изписване, се възстановява благополучно вкъщи.
Лично благодаря на братята и сестрите от църква, които се застъпиха за това мило семейство в пост и молитва и с много любов! Благодаря и на Господ, който наистина царува от века до века и “прави всичко да съдейства за доброто на тези които Го обичат”!
Мартин Евгениев
в. „България Сега”, Чикаго