В очакване на празничните дни

Всяко дете очаква с нетърпение времето на зимните празници. Внимателно написаното писмо до дядо Коледа е изпратено, подаръците за най-послушните са вече на път, елхата е окичена с красиви орнаменти, а студът навън вероятно скоро ще донесе преспи сняг и ще направи всичко наоколо празнично, като за Коледа.
В седмиците преди празниците по-големите ученици от училище „Слънчогледи” отделиха време за творчество и съчиниха писмата си до дядо Коледа. Тези, които не могат още да пишат, изработиха  украса за елхата и дома. Празничната обстановка не е само в приказките, стиховете, песните и закачките…. Най-добре се вижда по усмихнатите детски лица и ентусиазма, с който рисуват, подреждат своите орнаменти, играят заедно и говорят за предстоящия празник.
 

Коледните обредни хлябове

Един от най-почитаните от древни времена елементи от ежедневието, свързван с поверие за магическа сила, е хлябът. Преклонението пред важността му е характерно за всички славянски народи – гости се посрещат с хляб и сол. По време на Коледа християнските традиции и древните ритуали се преплитат и се получава своеобразното жертвоприношение, посветено на светлия ден на Божието рождество.
Богатите етнографски колекции ни запознават с обичаи от различни краища на България. В ранни зори, облечени в чисти празнични дрехи, жените замесвали от най-хубавото брашно, от мълчана вода и с коледни благословии няколко вида хляб за коледните празници. Според ролята на хлябовете в обредите стопанката на дома правела боговица, коледна пита и краваи.
Боговицата или божията пита е свързана с християнската част на празника и е украсена с кръст, свастика, розетка или друг централен символ. Изработката в някои краища била съпроводена с изричане на благословии и пожелания за здраве и плодородие, а в други поверието било да се мълчи. На Бъдни вечер боговицата се вдигала от стопаните на дома над главите им и се пожелавало житото да е толкова високо, да се роди богата реколта. След това питата се разчупвала и първото парче се слагало пред домашната икона.
Коледната пита била посветена на дома и семейството, на стопанството – обикновено  украсявана с агънца, квачката с пиленца, стилизирани житни класове и гроздове. Богатата пластична украса и „изписването” с тестени топчета и разточени пръчици, листенца и други елементи представяли богатото стопанството и надеждата за добра реколта. Тази украса изисквала майсторство и търпение. Най-възрастната от жените в семейството започвала със своите шарки и украси, но оставяла място за украсата на снахи, етърви и други жени, които се събирали на семейната трапеза на Бъдни вечер. Ако украсата не се разваляла по време на печенето, това било приемано за добър знак за разбирателство в семейството и за късмет. 
Витите краваи се приготвяли от момите, които очаквали своите избраници – коледари. От дебели разточени пръчки тесто се усуквали плитки, като се оставял отвор, за да може да се закачи кравая на гегата на коледаря. За малките коледарчета на възраст до 10-12години се правели коледни кравайчета или колачета, които стопаните дарявали на гостенчетата си.
В основата на ритуалите за Коледа е смирението, надеждата за плодородие и добруване, както и поверието, че когато даваш, и на теб ще се даде. Раздаването на кравайчета е вариант на благотворителност, имайки предвид изключителната роля на хляба в живота на българите.
 
…”
Материал на училище „Слънчогледи”, подготвен от Милена Николова
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com