За Душата на Човека в нашия и в по-добрия свят!
О Душе, или „За Душата” – преведено от църковнославянски на днешния български език, това е Благословението, което ни събра на Архангеловата задушница, с която почетохме и в Чикаго Душите на скъпи нам хора! Отдавна, или от скоро те живеят в един по-добър свят от този на нашето съвремие.
Беше събота, 3 ноември, и в българския духовен дом пламтяха два или дори три пъти повече ярките огънчета на свещите, чрез които пращахме на незабравими хора нашата невехнеща любов и признателност от земната ни обител.
След достолепната панихида за упокой душите на починалите, отслужена от отец Валентин, слязохме в големия салон на Църквата, чийто български интериор и духовност винаги ни импонират. Седнахме на обредните маси, отрупани с осветена храна, такава, с каквато сме сядали заедно по времето, когато нашите напуснали ни близки живееха заедно с нас по нашите домове в България или Америка.
По традиция общата трапеза се състоеше от седем различни ястия. Нашите сънародници бяха донесли най-доброто, което може да се подготви в домашната кухня и всеки раздаваше на другите от своя помен за незабравимите люде. Варено жито, което символизира Възкресението, ръчно омесен хляб и вино, което ни напомня саможертвата на нашия Спасител Иисус Христос, пилешко или агнешко месо с ориз и много подправки, печени сладки и кекс, бонбони, плодове…
На Архангелов ден се отдава чест и признателност и на падналите в боевете за свобода на Отечеството войни на България. В молитвите си към Свети Архангел Михаил, както ни спомена отец Валентин, признателният български народ се обръща с думите: „Бъди непобедим вожд и пазител на нашето христолюбиво войнство; увенчай го със слава и победи над враговете, за да познаят всички, че с нас е Бог и Неговите свети ангели”.
В този благословен и личен ден в църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец” мнозина сънародници се срещнахме и заедно се почувствахме превъзходно. За мен това бяха пловдивчаните Жоро и Митко, още Наско, Борис Кулов… Доста време сред нас беше и един от доайените на българската имиграция в Чикаго – инж. Александър Дърводелски. Получил своето образование в Австрия, дошъл в Чикаго още през далечната 1957 година, работил в редица престижни американски компании, известен като един от успешните проектанти на високо строителство – редица от известните небостъргачи в Даун Таун – Чикаго , г-н Дърводелски е и емблематична фигура в политическия живот на българската диаспора в САЩ. Той е дългогодишен председател на една от най-активните задгранични организации „Национален фронт”. При нас беше и г-жа Ана Саева, която пък доста години е работила в Министерството на външната търговия. Неин съпруг е един от основателите на българската фехтовка – Джордж Саев. 
Много стари спомени и нови „предизвикателства”, както е модерно да се казва, направиха интересно и приятно времето, през което бяхме заедно. Припомнихме си и видния член на фамилията – мичман Саев, който ръководи едно от най-героичните въстания срещу Османската империя.
По едно време стана дума за много талантливо младо българско момиче, което завършило престижен американски театрален институт, но от доста време не може да си пробие път до професионалната сцена в Америка. Всички се замислиха как може да му се помогне, а аз имах готово решение на проблема. Беше една история из живота на моя любим национален герой, един от ръководителите на героичното Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година, Борис Сарафов. Снажен и красив мъж, умен и образован, особено известен със своята дързост и безстрашие, той е в историята и с това, че е издавал вестник на френски език в Европа, но и със своите четнически подвизи. Негов брат е големият актьор, един от създателите на българския театър, чието име сега носи и Висшият театрален и кино институт в страната – Кръстю Сарафов.
И ето, че един ден младият артист се оплакал на своя авторитетен брат, че директорът на Софийския театър, макар и той с „македонски корен”, не му дава да играе ролята на Царя в една пиеса. И дига се Борис – та право в директорския кабинет и направо пита:
– Е, ке игра ли наш Кръсте Царот?
– Е, нема на игра ваш Кръсте Царот, оти е популяв /грозен/, нисък и глух./Кръстю Сарофов не дочувал/
– Е, треба тогава да ми видиш хастарот на пелерината… – рекъл Борис и разгърнал връхната си дреха. От там лъснали една къса карабина, два револвера, четири бомби-лимонки, два къси и един дълъг нож…
Директорът на театъра веднага сменил решението си:
– Е, ке го игра Царот ваш Кръсте! Па имало е и по-популяви царе, и по-ниски и по-глухи от нега!
Проблемът беше – де го сега войводата да свърши работа?
Така си спомнихме за Борис и запалихме още една свещичка на Задушница. Бил е прав, защото братчето му Кръстю Сарафов наистина е имал велик талант, който без неговото нестандартно застъпничество е можел и да пропадне.
Свещенослужителят на църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец” отец Валентин удостои със своето внимание и духовно общение почти всички еноряши, дошли в Храма на този ден на висша почит към душите на преминалите наши близки. Дойде и при нас. Чухме нови за нас неща от духовната история на Християнството. Като например, че според Библейските текстове ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на людете по земята. А пръв из първоангелите е Архангел Михаил – водител на безплътните сили. Затова и има толкова молитви към него. „Свети и великий Архангеле Божий, Михаиле, бъди несъкрушима защита и крепък бранител на светата Църква и православното ни Отечество! Бъди Ангел-пазител, премъдър светлодател и помощник на благочестивия и православен български народ, донасяй му от престола на Бога просвета и сила, радост, мир и утеха.”
Той ни говори и за Църквата и манастирите, където се е опазила българската духовност, писменост и култура през вековете, както и за герои като Неврокопския митрополит дядо Борис – извисен християнски водач и истински българин, който дава живота си за вярата и своя народ…
В рамките на спомените, които ако и да са били доста груби и тоталитарни, според времето си, днес се разказват с усмивка, стана известно, че трудовакът по време на строителството на „Кремиковци” Валентин Ноцков е бил хванат от офицера по политическата част в голям грях за времето си – по време на почивка, в изкопа, той четял, представяте ли си – Библията! Избухнала буря в частите на трудовите войски /където са служили по онова време „неблагонадеждните младежи/. Прилично на това, ако днес намерят в джоба ти револвер в самолета или на аеропорта…
Тръгнахме си от тази паметна и значима среща ободрени и окуражени. Бяхме щастливи сред сънародниците, хора близки помежду си с общата вяра в Бога, както и по своите стремежи да надвият греховете на трудното време, в което живеем…
Иван Тодоров,
За в. „България СЕГА”
