Пред желанията няма прегради

Когато, преди повече от година, прочетох в Daily Herald името на Свилена Бочукова сред завършилите гимназия през 2011 с едни от най-добрите резултати по успех за Илинойс, естествената ми реакция, като българка, бе откровена радост и гордост. И спонтанното желание да издиря това невероятно момиче – не само да го поздравя, а и да разкажа на останалите сънародници за постиженията й. Защото за такива неща си заслужава да се говори! Истинско удоволствие е сред имената на отличниците за целия щат да срещнеш в първите позиции българско име! Има неща, които надскачат границите на семейния кръг, за да стигнат до хората – като еталон за пример, за позитивизъм в днешното трудно време. Има прекрасни неща в този живот, въпреки трудностите. Разбира се, с цената на постоянство, труд и желание. Както самата Свилена споделя в Daily Herald: “Основата на сегашната ми интелектуална жизненост произтича от необикновеното ми чувство на неудовлетвореност като действаща сила. Преди седем години емигрирах в Америка с родителите си и бях изумена от привидно непроходимата езикова бариера. Упорствах и научих английски език в рамките на три месеца, защото открих своята неутолима жажда за знания.“ Високите постижения на Свилена й дават шанс да бъде класирана и приета с пълна стипендия в Харвард – заслужена награда за труда и упоритостта й.
Оказа се, че невинаги намеренията имат покритие и понякога високите технологии могат да си правят шеги с нас – хората. Разминахме се в киберпространството със Свилена, за да се открием в него, пак така непонятно, след една година… А, може би, не е било случайно? Защото през тази година много неща са се променили. Свилена преминава от един етап на своя живот в следващ – толкова различен и впечатляващ, че за него би могло да се разкаже много повече и да предизвика още по-голям интерес. Когато се осъществи връзката помежду ни, бяхме категорични и двете – че желаем да се срещнем, да се запознаем и да си поговорим открито – като две личности, имащи какво да споделят. Въпреки че съобщението на Свилена идваше от Барселона, Испания, където през лятото продължаваше обучението си, се уговорихме към края на август да се срещнем в Чикаго.
Августовската вечер ни събра – усмихнати и ведри, радостни от факта, че въпреки всичко, успяхме да преодолеем клопките на мрежата, да надскочим виртуалното общуване и да се погледнем реално очи в очи, да стиснем ръцете си и да преплетем гласовете си в едно пространство. Получи се! Разговорът ни се превърна в истинско приятелско общуване, започнало под меките лъчи на залеза, пренесло се под светлото око на кръглоликата луна. Тръгнали от Чикагското училище, преодолените препятствия през времето, постиженията и вълненията, стигнахме до вълшебството на студентския живот, до възможностите, предлагани от университет като Харвард, до невероятните шансове за обучение и развитие, до амбициите и мечтите. Мога да потвърдя със сигурност – подобни срещи са като живителен дъжд, зареждат с енергия и позитивизъм, отключват невидими кътчета в душата и палят нейната любознателност и копнежи. Думите на Свилена вдигаха завесата към един вълнуващ свят – на познание, творчество, съграждане. Няма как да остане човек безучастен и чужд, дистанциран или апатичен – там всичко е живо, дишащо, заразяващо. И поради това, някак изплъзващо се за преразказване. По тази причина реших, като най-подходящо, да я помоля сама да сподели някои от своите преживявания, за да се почувствате съпричастни към разговора ни. Разговорът, който бях пожелала да проведем не само заради нея и мен, а заради всички нас – българските емигранти в чужбина, които имаме повод за радост и гордост от постиженията на хора, като Свилена Бочукова.
Калина Томова: Свилена, нека само бегло се обърнем назад, все пак успех като твоя не е за подминаване. Как постигна тези високи резултати?
Свилена Бочукова: Резултатът на приемния изпит, който важи за всички университети, го постигнах с много постоянство и малко инат. Всеки ученик има право да се явява неограничен брой пъти на различни версии от този изпит. На първите ми два опита получих 34 точки от максималните 36. За мен това беше добър успех, но се стремях към максималния. Затова се явих и трети път. Вярвах, че мога да се представя по-добре и не спрях, докато не бях удовлетворена от резултата. Взех множество помагала от градската библиотеката  и на третия път успях да изкарам максималните 36 точки на изпита. Относно оценките ми в училище – тях ги постигнах с помощта на отдадени и вдъхновяващи учители, непрестанно насърчаване от страна на родителите ми и стремежа ми да постигна възможно най-доброто, на което  съм способна.
Калина Томова: Била си приета в няколко университета. Какво изпита, когато получи писмото от Харвард?
Свилена Бочукова: Първата ми реакция беше огромна изненада – прочетох писмото с отговора от Xарвард няколко пъти, за да съм сигурна, че наистина са ме приели. След това веднага се обадих по телефона на родителите си, за да им съобщя новината, защото те не се бяха прибрали от работа. Харвард беше последния университет, от който получих отговор и едва с това последно писмо се почувствах, сякаш наистина съм оправдала емигрирането на семейството ми в Америка.
Калина Томова: Какво ти даде Харвард през тази първа година? С какво те промени?
Свилена Бочукова: Харвард ми даде изключително много през тази първа година – повече отколкото можех да предположа. Освен множеството вдъхновяващи професори, състуденти и академични предмети, университетът ми показа, че винаги се намират хора, готови да помогнат на околните. Научи ме да обмислям идеи по множество различни начини и ме въодушеви да търся нови разрешения на съществуващи глобални проблеми. Помогна ми да вярвам в себе си и да преследвам целите си. Но най-вече ми показа, че не е наивно да се стремим към мечтите си. Например, аз от няколко години мечтаех да уча в Испания и това лято, най-накрая, осъществих тази моя цел чрез една лятна програма на Харвард в Барселона. Самата тази учебна година беше една сбъдната мечта за мен. Най-важното, което научих е, че колкото и да мислим нещо за невъзможно, не трябва да спираме да се стремим към целите си, защото никога не се знае откъде може да изникнат нови шансове за успех.
Калина Томова: Кое най-много те впечатли в този престижен университет? Какво го отличава от другите?
Свилена Бочукова: Според мен, най-впечатляващото в Харвард са състудентите ми – навсякъде съм обградена от талантливи и всеотдайни хора, които търсят начини да си помагат един на друг. Най-голямата ми тревога преди да започна училище бе мисълта, че всички ще са в постоянна конкуренция един с друг, вместо да искат да се подкрепят взаимно. Когато постъпих в университета, осъзнах, че всички са в Харвард заради желанието си да научат възможно най-много и искрено се радват на успехите на състудентите си. Университетът се отличава с това, че постоянно ни поощрява да се учим един от друг – да обсъждаме теми които ни вълнуват, да търсим помощ в нови начинания и да се подкрепяме в трудни моменти. Другото, което ме впечатли, е това, че в Харвард винаги ни се напомня да използваме знанията, които получаваме, за да допринесем за всеобщото развитие и да променим неща, които се нуждаят от подобрение.
Калина Томова: Трудно ли ти бе да се адаптираш, да намериш приятели?
Свилена Бочукова: Всяко начало е малко трудно и през първите няколко седмици всички, които бяхме за първа година в университета, се опитвахме да свикнем с това да сме далеч от семействата си, да живеем с непознати съквартиранти и да се справяме с трудни домашни. Според мен, факта че всички постепенно се адаптирахме заедно, направи сприятеляването ни много лесно. Трите ми съквартирантки, например, бяха от различни държави, но всички се разбирахме добре. Това е един от големите плюсове на Харвард за мен – университетът е пълен с ученици от цял свят и въпреки различията ни, намираме много общи теми за разговор. Приятелства със състуденти от различни произходи наистина разшириха знанията ми за други култури и начини на живот.
Калина Томова: В Харвард и региона учат и други българи. Поддържате ли контакти?
Свилена Бочукова: Да, разбира се, имаме български клуб в Харвард и се срещаме всяка неделя за вечеря. Също така, организираме различни събития, като срещи с български политици, празнуваме Великден и други празници заедно, правим си баница, плетем мартеници и гледаме български филми. Освен това, организираме и срещи с българи в Бостън, за да може българската общност да си помага взаимно. В момента даже се обсъжда план за създаването на български културен център в Бостън.
Калина Томова: През отминалото лято ти беше на обучение в Испания. Би ли разказала нещо повече за това?
Свилена Бочукова: Благодарение на щедри стипендии от университета, имах възможността да прекарам два месеца в Барселона това лято, чрез лятна програма на Харвард. Това беше една моя сбъдната мечта. Там изучавах архитектурата, историята, музиката, изкуството и градското планиране на Барселона. Часовете ми бяха проведени изцяло на испански и за мен това бе прекрасен шанс да усвоя езика по-добре и да се доближа до същността на една нова за мен култура. Лятото, прекарано в Испания, ми показа колко много може да се научи от развитието на различни градове, с надеждата подобни програми да бъдат приложени и на други места.
Калина Томова: Какви са бъдещите ти планове? През тази учебна година трябва да избереш специалност. Имаш ли вече точно решение?
Свилена Бочукова: Мисля, че ще избера двойна специалност – политика и статистика. Също така, възнамерявам да продължа да изучавам испански и икономика. Бих искала да взимам часове, които да са ми полезни в бъдеще да подпомогна за развитието на България и други държави по света.
Калина Томова: Вълнуват те толкова много неща! Как си представяш живота си след години? Какво би желала да работиш?
Свилена Бочукова: Като малка мечтаех да стана кмет на Сливен, за да мога да допринеса към растежа и прогреса на родния ми град. Сега не мога да бъда сигурна къде точно ще живея  след години и каква ще е кариерата ми, но бих искала да работя за международна организация, като Световната Банка и да подпомагам за развитието на България, подобрението на образованието в развиващи се страни и финансирането на частни бизнеси. С каквото и да се занимавам, се надявам, че кариерата ми ще има положително въздействие върху околните.
Калина Томова: Показателни са твоите успехи, старанието, амбициите ти. Какво би препоръчала на младите хора?
Свилена Бочукова: Бих им препоръчала да не се отказват от целите си и да не се отчайват заради малки и дори големи пречки. Много успехи се жънат с постоянство и надежда. Също бих ги помолила да си помагат един на друг, защото всички се нуждаем от подкрепа – както в трудни, така и в щастливи моменти.

Опитах се, с помощта на Свилена, да предам някои от нюансите на нашия разговор, да ви направя съпричастни с едно събитие, колкото лично, толкова и значимо за всички нас, обитаващи заедно далечните от родината земи на необятна Америка. Нека има повече подобни красиви истории, с които бихме могли да се гордеем и за които бихме могли да изкажем чистосърдечно своите поздравления към хората, провокирали интереса и възхищението ни. Благодаря ти, Свилена! Успех и вдъхновение по пътя, който си поела!
Калина Томова
 в. “България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
Б.А. Този материал е подготвен благодарение съдействието на д-р Севделин Панев, който попадна на вестник “Дейли Хералд” от 3 юни 2011 година, където е публикуван материалът: 2010-2011 Daily Herald Academic Team – за постигналите най-високи резултати в Илинойс, сред които е и българката Свилена Бочукова.