В Чикаго българската общност имаше възможността да се срещне с една интересна сънародничка– поетесата Катерина Стойкова-Клемер. Още от ученическите си години Катерина е запленена от магията и силата на поезията. Родена и израснала в Бургас, морето я зарежда с дълбочината на своите страсти и скрити копнежи към простор, свобода и широта на мечтите. Години по-късно, когато по стечение на обстоятелствата попада в далечните земи на Америка, тя прекъсва временно нишката с поетичното слово. За да се върне след време отново към него – с преосмислена и още по-освободена мисъл. За да напише нови и различни стихове, за да намери съмишленици и да ги обедини около идеите си, да създаде своите групи за поезия и проза, радиопредаване и издателство “Акценти“. И да пристигне в Чикаго – по покана на Стайка Должева и Райна Недялкова, основател на онлайн съюза “Творци без граници“.
След вълнуващата среща на 20 юни 2012 година в залата на Primerica, Катерина Стайкова-Клемер с удоволствие прие идеята да даде кратко интервю за читателите на в-к “България сега“.
Калина Томова: Катерина, искам да споделя, че има нещо магнетично дори във въздуха около теб! А всичко, което си постигнала към момента, бих нарекла впечатляващо. Откъде тази енергия? Годините, минали в мълчание в Америка ли ти дадоха такава сила и хъс?
Катерина Стойкова-Клемер: Преди няколко години взех простото на вид решение – да не правя нищо с нежелание. Нежеланието поражда съпротива, и когато правим каквото и да е с нежелание, ние всъщност изразходваме повече енергия, отколкото е необходимо. Един вид плуваме срещу течението. Ако съм изправена пред задача, която не ми допада, се опитвам всячески да намеря начин да я превърна в задача, която ми допада или поне в такава, която приемам. По този начин целя да влагам положителна енергия във всичко, което правя. А ако не мога, се грижа да не влагам отрицателна.
Калина Томова: Да чете човек писаното от теб е наистина удоволствие. Откъде черпиш идеи, вдъхновение?
Катерина Стойкова-Клемер: Вдъхновението съдържа изненада за самия творец. Вдъхновението служи да привлече вниманието и да каже: „Ще научиш нещо за себе си“. На учениците си казвам, че има два вида стихове: пул и пуш (“push” и “pull”). Пуш (Push), или тип побутване, са тези стихове, които сами те намират, тоест сами те побутват и искат да бъдат написани. Обикновено идват почти изцяло готови, незнайно от къде. Те са истински подаръци и трябва да ги приемем с любов и благодарност. Пул (Pull), или тип подръпване, са този вид стихове, които ние търсим, ние искаме да дръпнем към нас, за да ги напишем. Решили сме да напишем стихотворение за пролетта, например, и тръгваме на творчески поход. Вторият вид стихотворения, пул, по-рядко съдържат изненада, защото изхождаме от неща, които вече знаем. И какво трябва да правим? Да чакаме стихове, които ни побутват? Не! Аз мисля, че и пул и пуш са еднакво важни. Ако не пишем пул стихотворения, няма да имаме необходимото ниво на умение, за да запишем добре пуш стихотворението, когато пристигне. А може дори и да не успеем да го разпознаем. Писането води към вдъхновение. И обратно.
Калина Томова: Успешните автори са привлекателни с това, че поднасят идеите си различно – по нов, по-нестандартен начин. Трудно ли е да бъдеш различен?
Катерина Стойкова-Клемер: Не е трудно да бъдеш различен, но е рисковано. Колкото по-далеч от общоприетото се отдели творецът, толкова повече се стеснява публиката. Но според мен е по-голям рискът да не си верен на себе си. Ако приемаш това, което си и твориш от тази позиция, ти непременно ще създадеш най-доброто, на което си способен в този момент. А това е всичко, на което можем да се надяваме.
Калина Томова: Какво ново научи в Америка за писането, което те обогати и усъвършенства като автор?
Катерина Стойкова-Клемер: Пиша стихове от осем годишна, а публикувам от шестнайсет. Когато стъпих на американска земя, на двадесет и четири, изведнъж спрях да пиша и не писах единайсет години. Когато прописах отново, беше на английски. Тогава трябваше да се науча да пиша пак – не само на нов език, но също трябваше да вложа време и усилия да възвърна поетичния си усет и умение. След няколко драматични разговори със себе си, накрая приех, че ще се наложи да изхвърля почти всичко написано през първата година. След като се примирих с този факт, нещата потръгнаха.
В Америка се научих да гледам по-безпристрастно на собствените си творби и да съм по-дисциплинирана. Също така конкуренцията е невероятна. В България бях свикнала да публикувам. Тук, както всеки друг поет, трябваше да свикна с отхвърлянето. Трябваше да стана по-смирена и търпелива. Дори думата, която американците използват, показва това. “Submission of poems to a journal” – на български се превежда като „пращане на стихове в списание“, а думата submission още може да се преведе като „подчиняване“ или „смирение“.
Голям празник беше, когато американско списание прие мое стихотворение написано на английски. Стихотворението описва спомен от детските ми години и се казва „Опитвам се да напусна дома си за първи път“. Ето линк, ако ви е любопитно:
http://www.anderbo.com/anderbo1/apoetry-027.html
Мястото, начинът на живот, езикът около теб променят светоусещането и с това променят творчеството ти. Ако живеех в България, със сигурност щях да пиша други стихове. Освен това, в Америка понятието как изглежда едно стихотворение е по-широко, така че видях интересни неща. Благодарна съм за това, както и за привилегията да чета стихове в оригинал. Емили Дикинсън, например, съм чела на български. Намирам стиховете ѝ съвсем различни на английски.
Калина Томова: Разгледах сайта ти, който приятно ме впечатли и възхити. Занимаваш се с много и интересни неща. Би ли разказала нещо за групите по творческо писане – на поезия, проза или комбинирани. Какви са усещанията на членовете в тях?
Катерина Стойкова-Клемер: Групите по творческо писане са две. И двете се срещат седмично. В едната се работи с поезия, в другата – с проза. През 2007 започнахме с една група. Тя порасна и се наложи да я разделим по жанрове. Групите са безплатни и са за всеки, който има нужда от творческа подкрепа, независимо от нивото и опита. Нови хора идват постоянно и затова създадохме правила, които четем преди всяка среща. Ето някои от тях:
– Ние искаме да сме тук.
– Ние допринасяме положителна енергия към групата.
– Ние слушаме с уважение.
– Ние изслушваме критика с благодарност и уважение, независимо дали сме съгласни или не.
– Никой тук не е по-важен от другите.
Аз ръководих групата по проза над три години, а групата по поезия – пет години. Преди няколко месеца предадох управлението на нов лидер.
Не е преувеличение да кажа, че години наред групите имаха за мен жизненоважно значение. И сега го виждам в други хора, които идват и намират каквото са търсили. А са търсили едновременно подкрепа, разбиране, уважение и честно мнение за творбите си.
Искам да спомена, че името на групата е „Поезия.“ Още на втората среща се опитвахме да намерим име. Мислихме дълго, докато накрая едно момиче попита: „Как е поезия на български?“
Калина Томова: В Чикаго има вече няколко сдружения на литературните творци, обединени от стремежа да общуват: СБП В САЩ И ПО СВЕТА, Творчески съюз “Творци без граници“, Литературен клуб “Българско слово“. Отворена ли си за сътрудничество?
Катерина Стойкова-Клемер: Винаги! Общуването с творчески личности е едно от най-големите удоволствия, които животът предоставя. За мен беше чест и радост да се срещна с българи от „Творци без граници“ и ще се радвам това да е само начало на солидна и вълнуваща връзка.
Калина Томова: В творчеството ти е силно присъствието на тематиката за родината, дома, морето. Как балансираш двата свята – там и тук, за да се чувстваш комфортно в себе си?
Катерина Стойкова-Клемер: Уолт Уитман казва: “I am large, I contain multitudes.” Аз трябваше да стана достатъчно голяма, да разширя съзнанието си, светоусещането си достатъчно, за да има място за българката в мен, за американката, за имигрантката, за поетесата, за майката и т.н. Трябваше да се уголемявам, вместо да балансирам. Ако има достатъчно място, тези персони могат да живеят, без да си пречат и могат само да ни обогатят. А как се „уголемяваме“? Когато си казваме истината. Не знам дали има нещо по-важно от това за собственото ни развитие.
Калина Томова: Какво е посланието ти към читателите на в. “България сега“?
Катерина Стойкова-Клемер: Обичайте себе си и света ще отговори със същото! Пожелания за любов, здраве и красота.
Калина Томова-текст и снимки
Секретар на СБП В САЩ И ПО СВЕТА
В.“България СЕГА“
www.Bulgariasega.com
