Приключи учебната година в Българско училище “Нов Живот“

Само преди една седмица  ние празнувахме 24 май Ден на Просветата и културата и на Славянската писменост.  Този   най-български  празник за всяко гордеещо се българско сърце .  Да,  и с право, защото ние, българите, имаме богато културно-историческо наследство. Този празник е нашият символ на  достойнство, богата духовност и традиция.
И ето пак е събота ,  много  слънчев, и прекрасен ден.
Още от сутринта в училище  чуруликаха  детски превъзбудени гласчета.  Залата за тържества беше  уютна и с вкус украсена от сръчните ръце на баби и майки.  Навсякъде се виждаха рисунки и творби на учениците. Усмихнати и разноцветни балони,  цветя,  пеперуди, дори и надпис  собственоръчно изработен от учениците ни  „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“. Невероятна красота и настроение изпълваше сградата.
Забързани родители, баби, дядовци, братчета, сестричета и много, много гости прииждаха и напълниха залата.  Децата излязоха на сцената като пърхащи пеперудки.
Изведнъж  зазвуча музика и Венци Перфанов запя: „ Добър ден приятелю мил, …добре дошъл на нашето тържество……….“ , след него се спуснаха две прекрасни  феи- Анна Добрева и Никол Танева с кошници в ръка и подаряваха по една „българска роза“ на всички присъстващи. Красота и финес – това са нашите български деца.
А ето, че след малко бате Незнайко излезе на сцената.  И заваляха едни въпросчета към най-малките ни ученици …. та нали,  той иска да знае всичко.  После  Незнайко,  поиска помощ от по-големите  ученици  на въпроси и гатанки, които  ама много, много го затрудняват. Например какъв ден е днес и какъв български празник има на 2-ри юни, какъв ден беше вчера и какъв български празник има на 1-ви юни и т. н.  Но всичките тези въпроси и гатанките не затрудниха, ама никак не затрудниха учениците от Българско училище „Нов Живот“.  И Незнайко констатира „Брей, брей, тези деца  много, ама много знаят“.
Децата от детска градина „Дъга“ пък изиграха едно весело  хорце  с песничка „Лаленце се вие“.
Последва сценка „ Патилания“. Присъстващите имаха удоволствие да се срещнат с Весела Патиланка, Баба Цоцолана и Баба Недка, разбира се в съвременен  актуализиран  вариант,  свързан с желанието за масово използване  на компютри и компютърни терминологии.
А първокласниците ни  бяха категорични: „НИЕ ВЕЧЕ  СМЕ ГРАМОТНИ“. С много стихчета  и собственоръчно направени букви, с които  изписаха надпис „УСПЯХ“,  те доказаха това.  А накрая Алекса Вътева  заяви:
„Мили мои татко и мамо, вашето малко дете стана от този ден вече голямо!
Може на български само да чете!
Дядо и бабо, вашето внуче може от днеска само‘, след  като  всички  букви научи,
Да ви напише писмо!“
След това на сцената излязоха  с прекрасно изработени  костюми  от тяхната учителка по Арт клуб художничката  Кина Бъговска деца,  които олицетворяваха  ВАКАНЦИЯТА, ЛЯТОТО, СЛЪНЦЕТО И ЗДРАВЕТО.
Сценката беше затрогваща.  Децата се обърнаха към лятото с думите: “Хей лято, ти помниш ли какво ни обеща? Море разходки, плуване, екскурзии , лудуване………“.  И разбира се  Лятото ги окуражи, Ваканцията им забрани учене, Слънцето им обеща топлина и сила, а  Здравето ги укрепи.
Децата с възторг  казаха: “Довиждане, училище! Здравей, здравей игра!
Но ето, че дойде и време за раздяла, раздяла с нашите осмокласници, първият ни випуск и с Ани, която си заминава за България. Последваха  думи на благодарност за тяхната упоритост, старание и всеотдайност към всичко, което правехме в училище. Те наистина бяха добър пример за подражание на своите по-малки съученици. Пожелахме им и за напред  много творчески успехи във всяко начинание. Но те не ни останаха длъжници последваха стихове за учителя и специален поздрав с песента „Учителко целувам ти ръка“ изпълнена от братята Самуил и Венцислав Перфанови..
Весела Патиланка прочете  писмо Послепис  за Смехурко , в което   му разказваше  за прекрасните,  вълнуващи дни в любимото за децата българско училище “Нов Живот“, за  забавленията им, за радостта им, че е  настъпило време за заслужена почивка. Тя го увери за желанието им на 8 септември да се върнат отново, но отпочинали, пораснали, станали по-умни, по-съобразителни и с по-голямо желание за нови знания и успехи.
Накрая всеки ученик получи заслужено свидетелство за неуморния си труд и по един приз за своето поведение и заслуги в работата през учебната година.
По очите и лицата на всички грееха щастливи и доволни усмивки, а  децата огласяваха залата със звънливите си  весели гласчета. Учителите  имаха огромни букети в ръце, родителите  бяха горди и щастливи от успехите на децата си.
Тортата на леля Ваня беше толкова вкусна, че децата си облизаха пръстите, а огромната пита на бабата на Лина и Виктор беше опустошена  буквално за минути. Изобщо всичко беше от вкусно по-вкусно, защото беше донесено  от баби и майки с много любов за нашите достойни българчета.
Благодарим ви деца,  че  бяхме заедно през учебната година, че вие  ни повярвахте, че именно тук в българско училище „Нов Живот,“ ние вашите учители , ще ви предадем  много знания с нестихващата си любов към България и нейния народ, вяра, традиции и обичаи.
Благодарим ви, родители, че  уповавахте  на  нашия професионализъм и ни повериха  децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов.
Благодарим на всички, които ни подкрепяха, спонсорираха, насърчаваха с добра дума, с усмивка , с присъствие, със съпричастност. И нека силата на българския дух пребъде във вековете!
Хриска Перфанова
Българско училище „Нов Живот“
В.’България СЕГА”
www.Bulgariasega.com