От три години насам краят на учебните занятия на българските училища в Чикаго и специално на “Джон Атанасов” идват не само с красивите дипломи – един сериозен сертификат за сериозните усилия и постижения на ученици, учители и вечно неспокойните за успеха на децата си родители. Случва се и нещо, което надхвърля и най-оптимистичните очаквания за най-добрата училищна жътва. Не е лесно да се случва това по време на световна икономическа криза, но в Чикаго, в “Джон Атанасов, това става…
През 2010 година грейна първият випуск на учениците, започнали и завършили учебния курс в едно съвременно българско училище на американска земя по най-добрата българска учебна програма и при най-добрите американски условия за обучение.
Заедно с учители и родители, със самите трудолюбиви ученици, дял за този успех има и един човек, който не обича да стои под светлината на прожекторите и пред фоторепортерските обективи. Това е Васил Байрактаров. На мнозина в Чикаго познат, но и за мнозина непознат поради неговата въздържаност и скромност, а най-вече – от неговата жизнена позиция, че човекът, който подпомага образование и култура, изкуство или каквото и да е добро дело, трябва да бъде предимно меценат… Това ще рече, че неговата благородна лепта не е свързана с очаквана изгода – като комерсиална реклама, популярност или някакво настойчиво себепоказване в обществото.
Васил Байрактаров е първият, най-щедър и постоянен дарител и приятел на училище “Джон Атанасов” в Чикаго. Той подпомогна наемането на най-добрите класни стаи през първата година на преместването на училището през 2008г., когато помощ от България все още нямаше.
Той е главният спомоществовател на тържество за десетгодишния юбилей, както и на отличеното от медийния портал Еврочикаго като “Събитие № 1” за българските общности през 2011-та година в Чикаго – “Форум на българските училища”, чийто домакин беше училище “Джон Атанасов”. В резултат на този Форум се създадоха неоспоримо по-добри условия за държавна подкрепа и развитие на българското училище в чужбина.
Вече второ десетилетие от периода на активната емиграция на българи в САЩ, в Чикаго сме свидетели на бързо издигащи се и добре поддържани църкви, умножаване броя на български вестници и информационни електронни портали, създаване и успешно развитие на хореографски състави и спортни клубове, постоянно увеличаване и разширяване на българските училища, които са подържани от щедростта на родолюбци, един от първите, сред които е господин Васил Байрактаров.
Той пренася отвъд океана онова силно свое духовно усещане за принадлежност към българския род и традиции, с което заразява сънародниците си. Знае се, макар и от малцина, че Васил Байрактаров сам търси и сякаш предчувства нуждите на сънародниците си да бъдат близко до българското. И той пръв предлага помощта си. Поне с “Джон Атанасов” е било така. Те, от училището, не знаят пътя до офиса му, той намира сам пътя до училището, за да се усмихне и каже: “…хайде кажете от какво имате нужда, дошъл съм да ви помогна.”.
Дейността и високите личностни качества на този наш съвременник – бизнесмен с душевността на възрожденци като братя Евлоги и Христо Георгиеви дали на българския народ най-старото и престижно висше учебно заведение на страната – Софийския университет “Свети Климент Охридски” са ярък пример за подражание за всеки българин и всяко българско дете, в изграждането на гражданската им позиция и култура, която е главно условие за успешната реализация в съвременния свят.
Благотворителната дейност на Васил Байрактаров, сътворена с добро сърце, с любов и вяра и преданост към родното, е един от пътищата за съхранението и оцеляването ни като народ и нация българска, гордееща се със своето минало и настояще.
И ето, че и сега, в края на тази учебна година, българската общественост в Чикаго ще бъде отново окуражена и обрадвана от поредния жест на нашия сънародник Васил Байрактаров. Успешното завършване на учебната година на близо 200 български деца от училище “Джон Атанасов”, тържествата с присъствието на Джон Атанасов – младши и високият авторитет, който училището има в американската общественост, утвърждаването на българските просветни и културни институции в Новия свят, от които с охота се очаква новата смяна на строителите на човешката цивилизация като Джон Атанасов, първото посещението на български президент в българско училище в Новия свят, се съпътства и с един конкретен жест, който става още една гаранция за успех. Това е новата щедра инициатива на господин Васил Байрактаров, която ще е от полза не на едно и две родни училища тук, а на всички ни!
Господин Байрактаров ще разпредели в зависимост от мащаба и постиженията на българските училища в Чикаго и околността му $100,000 през следващата учебна година.
И нашата, на българската общност благодарност, и на всеки от нея, който милее за опазването на българския дух, език и култура, може да се изрази напълно само с едно – да запретнем ръкави, за да направим двойна и трайна ползата от този патриотичен дар на нашия сънародник Васил Байрактаров.
Климент Величков
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
