Българският президент почете 10 годишнината на училище “Джон Атанасов” в Чикаго

Трета година поред тържествата по случай успешното завършване на учебната година в българското училище “Джон Атанасов” в Чикаго се свързват с нещо повече от раздаването на дипломите и концерт.
През 2010 г., когато завърши първият випуск на българчета, започнали училище в първи клас и стигнали до последния школски учебен час, станахме свидетели на такъв грандиозен спектакъл, създаден от самите ученици и учители, станаха известни в обществеността ни още и такива окуражителни факти, като прекрасна училищна база, елитен  екип от педагози и отлично подготвени ученици, че випускът и техния бал  бяха посочено в анкетата на много популярния български сайт  “Еврочикаго” като “Събитие № 1” на българската общност в САЩ за годината.
През 2011 година училище “Джон Атанасов”,  като инициатор и домакин в Чикаго, в съдружие с Асоциацията на българските училища в чужбина /АБУЧ/, организира преломният “Форум на българските училища в чужбина” с присъствието на делегати от десетки български училища в Америка и Европа, министри, парламентаристи и педагози от най-висок ранг…  И резултатите от този Форум се оказаха в  основата на съществена държавна подкрепа и  бърз подем на българските училища в чужбина. Тази уникална и резултатна проява, осъществена под главната режисура на Боянка Иванова, основател и директор на училище “Джон Атанасов”, също бе посочена от българската диаспора в САЩ като първото по важност събитие в общността за годината.
През 2012 година, преди броени дни, в края на учебната година в училище “Джон Атанасов” в Чикаго, в присъствието на сина на нашия велик сънародник – Джон Атанасов – младши, на най-тържествения ден, се случи отново уникално събитие!  За пръв път президент на Република България  дойде при учениците в Българско училище, което се намира на 8 352 километра разстояние от България.
За този забележителен ден и за още нещо, съществено, важно и показателно, вестник “България Сега” ще ви разкаже от своите страници…

Над Чикаго грееше свежо майско слънце, Ботаническата градина, за която смели и издръжливи хора, които са я обходили цялата, казват  че е изключително красиво световно чудо, беше разцъвтяла до последно, явно  в чест на българския президент Росен Плевнелиев. Срещахме го тукашните българи   на това специално подбрано, атрактивно място, за да му хареса, след като е бил толкова дълъг път до нас.   Идеята да се срещнат  президент и българи от Чикаго на такова приказно място беше на новия млад, енергичен и незнайно по какъв късмет намерен и изпратен при нас генерален консул Симеон Стоилов, който с  един замах издигна на ново стъпало нашите чикагобългарски понятия за естетика, гостоприемство и вкус.  Да си признаем – мнозина от нас не бяха и сънували, че има в Чикаго такава цветна и ухаеща хармония, увлечени ежедневно в нашата американска мечта – да си плащаме сметките и данъците, които стават все по-близки, повече и по- интимни с нас…
Колкото и славно да беше,  след  два-три часа разговори и красоти президентът  явно взе да се  притеснява вече и се мъчеше да се откъсне, колкото се може по усмихнато и любезно, от многоликата българска общност, дошла да го види… Защото дългът го зовеше!
Беше обещал да гостува на около 200 български чикагчета и техните учители и родители, които пък се събираха в прочутото по цял свят българско училище “Джон Атанасов”. Щяха да раздават дипломи, празнуваха и юбилей.

Не беше шега работа. Училището ставаше на 10 години.
А и знаеше президентът, и децата знаеха, че това щеше да бъде историческо събитие – за пръв път български президент гостува в българско училище!  Тук,  на 8 352 километра  от България, А-Бе-Вето го учеха и знаеха рамо до рамо с Ей-Би- Сито. Тук още и  всичките онези  имигрантски истории, за които милион българи по  света си говорим  или преживяваме, най-ярко и най-първо като че надигат глава в Чикаго! Малката столица на голямата, глабална, Задгранична България.
Българското училище – навсякъде по света – е първият и най-добре въоръжен страж на българския език и култура – които трябва на всяка цена да съхраним и развием. Ролята  му е категорично осъзната и възприета в чикагската ни общност. За това говори фактът, че в една диаспора от 120 000 души, със  7  печатни седмичника по едно време и още други медии, с асоциации като Българо-американската и центрове за българско и американско културно наследство, солидно  число български адвокати, лекари, инженери, транспортни и строителни фирми, много разни  работилници  и пр. с постоянно изложби, концерти и фестивали, за втора поредна година, откакто е създаден конкурсът на най-популярния портал “Еурочикаго” за “Събитие на годината” се печели именно от училище “Джон Атанасов”!
… И ето ни най-после – ученици и учители, евробългари и американобългари, президент и неговия кортеж, всички събрани и единно загледани към сцената, където децата, предчувстващи лятната ваканция, правеха чудеса.
Малките танцьори от Ансамбъл “Хорце”, едно ювелирно сторено ядро от млади таланти от такъв отличен професионал като Ирина Гочева, събраха като магнит  гостуващите камери и фотоапарати от България…Имаше и гимнастика, имаше и демонстративен спорт, имаше и песни, имаше и сценки и скечове, имаше живот и радост! Това е училище “Джон Атанасов” – Чикаго!
Залата е същата, в която навремето се състоя Форумът на българските училища. Струва ми се, че е с големината на футболно игрище. 600 места? Или 800? Или… повече?  Много са.
“Небето като от коприна – това е моята родина” пеят звънко децата от сцената, за земята на дядо и баба, в която прекарват хубавото  лято. На 4 екрана, за да е удобно да гледат всички, се прожектира новият училищен филм /предният получи фестивална награда в България/ . Режисьор и оператор Мария Илиева, сценаристи, артисти и студийни специалисти – деца и учители от “Джон  Атанасов”… Виждаме историята на училището. 18 големи и малки ученици в една класна стая, после повече, ново училище, сега вече –  в най-добрите условия  на американския  Октън Колеж.  Почти 200 деца в 13 класни стаи и кабинети… 
Боянка Иванова – основател и директор на училището, съосновател и един от ръководителите на Асоциацията на българските училища в Чужбина /АБУЧ/ е добре известна в България и по всички български училища по света със своите идеи, организация, опит и вкус към съвременните педагогически практики.   Нейният опит и практика в българското и в американското училище изглежда са от решаващо значение за осъществяването на много от добрите й идеи и мечти по едно ново и по-добро училище…
… Българският президент разговаря с  Джон Атанасов – младши. Синът на нашия велик сънародник  е един от най- големите приятели на училището, носещо името на баща му. Почти всяка година присъства на годишните тържества и е добър приятел на някои от младите фенове на техническите науки. Те често и много го разпитват за човека, чието изобретение промени света на хората. Стана дума за идеята да се издигне в София музей “Джон Атанасов”, като част от голям технологичен парк през 2013 г.  Джон Атанасов -младши направи комплимент на младите български ученици от училището и техните връстници. Каза, че сред тях вече го има новият Джон Атанасов, но ще трябва да му се осигури и малко подкрепа, малко начален капитал  и много сериозно отношение към младежката му дързост! Двамата се договориха за нова среща – при първата копка за музейната сграда.
В своите думи пред огромната, препълнена зала, президентът Плевнелиев сподели, че успехът на Джон Атанасов,  дори  и самото име на училището, които пораждат  дух и дръзновение, са двигател за младите хора.

После на сцената започват да се раздават награди. Посланик Елена Поптодорова, която десет години е рамо до рамо с “Джон Атанасов” и другите български училища в САЩ, е посрещната с овации.  “Тази награда е много специална за мене – казва тя. – Това е от единственото мое творение, което се възпроизвежда всяка година…” Става дума за дипломите, които българските деца получават от училището. Подписва  ги посланикът.  Тази нощ Поптодорова отново ще работи извънредно най-приятната работа, която един посланик може да си пожелае: ще разписва дипломите на български ученициІ Те стават все повече. “Деца, не бягайте от час!” шегува се посланичката накрая и децата я изпращат с овации и твърдото обещание “Няма-а-а-а!”

С децата на сцената – увлечени в режисурата, или сами в своята роля на действащи лица, както и в залата сред учениците и родителите, са учителите в училище “Джон Атанасов”. Много поздравления и благодарности, заедно с Боянка Иванова,  се паднаха и на още  един педагог с голям авторитет,  опит и познания – Елена Липкова, на изтъкнатите учители по български език –  Виолета Петрова, тя е и новоизбрания зам. директор, всеотдайната Стела Тончева, неуморимата Силвия Кънчева, великолепният педагог Румяна Колева; следват учителят  по история- младият Стоян Дечев, който подписва статиите си първо с “българин” и след  това “учител”, дуаенът в преподаването  на родна география Добринка Ватова, музикалният  ръководител –   енергичната Петя Тошева, неизменният ръководител на кръжока по изобразително изкуство, чийто ученици печелят всяка година наградите на ДАБЧ – Ирина Лозанова, учителят по математика с главна буква, Василка Ангелова, която подпомага учебния процес дори, когато заниманията на кръжока ѝ са отменени, младите  асистенти по всичко и на всички  Ирена Колева и Тони Иванов,  прецизната и строга счетоводителка Диана Данева, всеотдайна в работата и с принос за успехите на училището, любимата учителката на детските групи Гергана Милева,  неуморният и взискателен Радослав Кирилов… Тук е и Бордът на директорите, с голяма благодарност към тях за постоянната помощ и подкрепа и дарителство –  Емил Господинов, Радослав Ставрев, Дари Златарски.
Получават своите награди и спонсори и меценати на училището. На “Джон Атанасов” и на другите български училища в Чикаго дават достатъчно. И  получават за даденото. Получават уважението и доверието на своите сънародници от българската диаспора. Дарените инвестиции в просвета  създават модел, а това  прави по ясен и чист пътя на българите по света към бъдещите училища на техните бъдещи деца! И не е ли това най-добрата и най-патриотична обществена дейност  за българи от Сидни до Чикаго?
…  Охраната получава спазми от следващото към края  плътно обкръжение на охранявания от тях президент  и неговата идея да поразмени някоя дума с повече хора и да се здрависа с непрекъснатия поток от протегнати ръце! Но всичко върви добре…
Българският президент сполучи да намери добри думи  Той вдъхва  кураж и надежда у разноликата аудитория. Поздрави ученици, учители, родители и училище с юбилея и каза, че пламъчетата в очите на прекрасните деца на Българското Чикаго, показват, че те са щастливи, защото тук се грижат добре за тях. Той беше с тях, той беше с нас, с всички, които обичаме и пазим нашата култура и нашият български език. 
Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Щерьон Шерионов
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com