Обичта към Майка България е тази, която събра ученици, родители и гости, на часа по България, посветен на българския фолклор, българските празници и обичаи, на българската литература. Обичта към България е тази, която ни води всяка събота в българското училище, защото любовта към Родината започва от любовта към буквара, читанката, българския език, българската литература, история, традиции, бит, култура.
Постарах се в този урок да включа една част от огромното ни културно наследство, която в най-голяма степен ни кара да се чувстваме българи и да се гордеем с това, че сме българи.
Песента “Обичам те, Майко Българийо“ и видеоклипа към нея ми послужиха като емоционална нагласа в урока. Знам, че литературата е емоционално мислене и затова акцентувах най-вече върху чувствата. Исках емоционалните ми послания да докоснат сърцата на присъствуващите, затова включих и родопската народна песен „Излел е Делю хайдутин”, която е музикално послание от Земята към далечния Космос, а учениците посочиха защо тази песен е повод за национална гордост на нас българите.
С тази народна песен въведох учениците в необятното ни народно творчество. Припомнихме си неговите характерни особености, огромното му познавателно и възпитателно значение, изключителната му роля за запазване на българщината по време на робството. Емоционален акцент в урока ми бе и песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово“. Изпълнението на Изабел Христова от пети клас на тази песен накара някои от родителите да се просълзят. Изтъкнахме, че твърд като скала, непоклатим като Балкана е балканджи Йово пред мъките, когато те са цената на неопетненото достойнство, на защитената чест, на съхранената народност.
Освен фолклорът, друга съставна част от културата на нашия народ, която в много силна степен съхранява етническото самосъзнание и самосъхранение, са народните празници и обичаи. Най-хубавите наши обреди като коледуване и лазаруване се свеждат до вяра в магическата сила на словото, до пожелания за здраве, плодородие и човешко щастие. Отбелязахме значението на празниците като общо колективно изживяване на радост, веселие и надежда за по-добър живот.
Видеоматериали за Коледа и Бъдни вечер, за Сирни Заговезни и Великден, ни потопиха в атмосферата на тези празници и свързаните с тях обичаи. Учениците разказаха за традициите, които се спазват на тези празници, за това защо трябва да поискаме прошка на Сирни Заговезни, защо боядисваме яйцата червени и какво символизира червеното яйце.
Останалата част от часа посветих на българската литература – Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Христо Смирненски. Изтъкнахме защо Паисий стои начело на нашето Възраждане и на новобългарската литература. Изключително емоционално бе изпълнението на Мина Димова от шести клас на стихотворението „Братчетата на Гаврош“ от Христо Смирненски.
Интересни за учениците бяха литературните загадки, свързани с разпознаване на фолклорните видове, на произведения и литературни псевдоними. Викторината, която бях подготвила изискваше знания, както по литература, така и по български език.
Изпълнението на поемата “Хайдути“ от група “Епизод“ приповдигна настроението, а аз с гордост припомних, че по-велик от Ботев не е откърмила нашата земя. Неговото четиристишие:
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен…
е ненадминато в световната поезия и е изписано със златни букви на Сорбоната в Париж, а това също е повод за национална гордост.
Урокът завърши с видеоматериал за боя на Шипка, а учениците допълниха, че това историческо събитие е обезсмъртено поетически от народния поет Иван Вазов в одата „Опълченците на Шипка“.
Изключителна чест за нас бе присъствието на г-н Николай Василев – вицепримиер и министър на икономиката от правителството на Симеон Сакскобурготски. Той сподели впечатленията си от урока и каза, че на няколко пъти се е просълзил от това, което е наблюдавал. Тази оценка ме трогна и аз благодаря на всички, до които достигнаха моите послания. Мисля, че урокът постигна целите си.
Накрая, по стар български обичай, разчупих на учениците голяма питка, която бе на масата, заедно със здравеца и българското знаме.
Г-н Василев подари на училището физически географски карти на България и портрети на наши възрожденци. След урока се състоя среща с родителите, на която той каза, че е живял в няколко страни, но е решил да се върне в България. Според него в нашата страна има бъдеще за младите хора.
Виолета Петрова – преподавател по български език и литература,
Българско училище „Джон Атанасов“- Чикаго
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
