Критичните бележки срещу българската журналистика и към изяви на български журналисти в последните години не са малко, а и определено са с основание. Липса на етика, арогантност, клиентелистки публикации, яростна и безогледна промоция на чисто комерсиални прояви с пренебрежимо малка или без каквато и да било културна стойност, рекетьорски заплахи и открити лъжи са характерни за доста медии в България. Тревожното е, че сега и зад граница някои се опитват да ги налагат като стил и в медиите, насочени към българската диаспора.
Нека разгледаме злополучния американски „БГ Войс”. Доколко е американски, е спорно, защото от тази страна на океана финансовата необоснованост на такъв медиен проект веднага личи и вече възникват и се обсъждат версии откъде идват средствата, много от които се хвърлят за черен PR и промоция на чалга-културата.
Но тук въпросът е за морала на онези, които определят съдържанието на изданието и се имат за журналисти. Нещо повече – имат се и за… лидери. Лидери в какво? Дори в простата компютърна операция Copy&Paste, когато се прилага в журналистиката, трябва да има професионализъм, който професионализъм „блести с отсъствието си“ в проекта „БГ Войс”. Цитирането на източника е въпрос на елементарна коректност, присвояването е лоша практика. А е парвенюшка арогантност, когато то – присвояването (вид кражба) – е нагло и очевидно. Не е редно да се пише, че отпечатаните в „БГ Войс” материали са „специално за „БГ Войс”, когато вече са били публикувани в други български издания.
Не е редно и да се опитваш да си подобряваш и разкрасяваш имиджа за сметка на български държавници, когато това се прави с очевидно меркантилна цел. Обсъждането с някого дали г-н Плевнелиев ще може да присъства на концерт на български танцов ансамбъл в Чикаго не означава патронаж на турнето*, а представянето му като такова пред български фирми си е някаква форма на рекетиране. Интересно дали някой се е вързал, защото българите в Чикаго, а и не само там, имат глави на раменете си и могат сами да разсъждават. Слабият читателски интерес и намаляващата реклама в „БГ Войс” отразява провал в доверието към изданието. Това пък предопределя и неминуемия крах на целия медиен проект „БГ Войс” в този му формат и с тази му мотивация.
В заключение Eurochicago.com благодари на всички, които писаха (не само до нас) за практиките на БГ Войс. Съпротивителните сили срещу отрицателните явления в нашата диаспора са живи. Очакваме да видим много сънародници на срещата с президента Плевнелиев, която ще се състои на 19 май в Чикаго. На нея, а не по време на концерта предната вечер, ще можем да говорим с българския държавен глава за нещата, които ни вълнуват. По традиция редакцията на Еврочикаго ще събере въпроси от своите читатели до президента, за да му ги предаде при срещата. Пишете на редакционния ни имейл –eurochicago.com@gmail.com
—————————————–
* Oт прессекретариaта на българския държавен глава официално съобщиха, че патронаж за турнето на ансамбъл „Българе“ няма. В телефонен разговор с директора на ансамбъла (а не с организаторите) патронаж е даден единствено за един от двата спектакъла в Чикаго. От президентската служба подчертаха, че ангажиментът е персонален и никога такъв не е даван към „БГ Войс“. В пресслужбата са наясно за очевидната злоупотреба с имиджовия инструмент – президентски патронаж и вече са взели съответните мерки. До Генералното консулство в Чикаго е изпратено копие от писмото до ръководителя на ансамбъла Христо Димитров, с което е отказан патронажа на турнето с думите: «…за съжаление г-н Плевнелиев няма възможност да поеме патронаж над инициативата».
EUROCHICAGO.COM