РАЗДЯЛА
Tzveta Grady
Цигара в ръцете ми бавно догаря,
от мене извръщаш ти поглед встрани.
Мислиш си лесно, че се забравя
синевата в нечии други очи.
Потропваш с пръсти по масата нервно,
нарушаваш така тишината сред нас.
Навярно ти нямаш какво да ми кажеш,
затуй се обръщаш и поемащ назад.
И кафето стои все така недопито,
неказани думи, безбройни лъжи.
Остави ме, аз няма какво да те питам,
стани и просто от тук напусни.
В моя път неизвестен ше поема обратно.
Премръзнала аз сама ще вървя в студа.
Снегът ще отвява следите то тебе,
ще се изгубват далече от мене в нощта.
Аз няма да скрия сълзите от болка,
защото дълбоко ме ти нарани.
След време за прошка навярно ще молиш,
но по-добре за това съвсем забрави.
НЕДЕЙ ДА МИСЛИШ, ЧЕ ТЕ МРАЗЯ
Tzveta Grady
Недей да мислиш, че те мразя
и че ненавиждам те аз от душа.
Напротив, аз обичам те и затова ти пожелавам,
да си щастлив в любовта.
Аз знам, че в себе си дълбоко някъде ти пазиш,
спомена за мен и затова,
не искам с омраза да те огорчавам
и да ме презираш ти така.
В мислите ти вечер често те спохождам
и гостенка съм ти в съня.
Но моля те, не ме издавай,
защото другата ревнува от това.
Пази това, което беше да остане живо,
ще дойде време да се видим и така,
ръцете си приятелски един към друг ний ще протегнем.
И моля те се с това да съживиме любовта.
Ако все пак, нищо между нас не се получи,
аз пак ти пожелавам от сърце,
на здраве да се радваш за да можеш
да си в мислите си с мене, когато си оставен насаме.
ДУШАТА МИ ЗА ТЕБ СЕ МОЛИ
Tzveta Grady
Душата ми за теб се моли.
Душата ми по тебе страда.
Душата ми се мъчи и изгаря.
Душата ти я няма.
Сърцето ми е пусто.
Сърцето без теб е празно.
Сърцето ми ще спре да бие,
защото твоето сърце не бие.
Очите ми от плач са умерени.
Очите ми те търсят.
Очите ми не те откриват.
От твоя свят очите ти все в мен се взират.
Там някъде след време и далеко,
душите ни отново ще се слеят,
сърцата ни от радост бързо ще затупат,
очите ни с любов едни в друг ще гледат.
Може би това звучи невероятно
или за другите е някак непонятно,
но знам, че непременно ще се случи,
макар, че би могло реалността да се изключи.
