Българчета от ІV-ти клас на училище "Джон Атанасов", Чикаго, пишат писма до президента на България

 

 

 

 

 

 

 

 

Александра Пеева

—————————————————————————————————–

Изабела Георгиева


Уважаеми господин президент Плевнелиев,

Аз съм Изабела Георгиева и съм на 9 години и ходя на американско училище  в Чикаго в ІV клас. След училище ходя на цигулка, на латиноамерикански танци, пея в хора, гимнастика играя, и на  българското  училище “Джон Атанасов” ходя в събота.
България за мен е място за ваканция. Аз много обичам местата в България като Черно море и планините.
Според мен в България няма нужда да се променя, защото  си е добре така.  Аз обичам България и желанието ми е  да настане още по-хубаво време и всички хора в нея да станат по-добри  и да се обичат.

Изабела Георгиева, ІV клас,
Българско училище “Джон Атанасов”, Чикаго.

———————————————————————————————————–

Лили Пирева


Уважаеми господин президент,

Аз съм Лили Пирева от Чикаго. Ходя на българското училище “Джон Атанасов” всяка събота не защото трябва, а защото искам.
Когато не съм на училище аз играя навън с приятелки, танцувам или чета книги.
Много обичам да ходя в България. Но ми е мъчно, че има много бездомни кучета и котки. Също не съм видяла нито един магазин или приют за животни. И на много места има боклуци по улиците и тревата. Когато това лято си отида,  ще се опитам да събера боклука пред нас в Пловдив. Бих искала винаги, когато се връщам в България, да е чисто и красиво  и да няма бездомни животни.

С мого обич:
Лили Пирева, ІV клас,
Българско училище “Джон Атанасов”, Чикаго

——————————————————————————————————-

Мирела Тончева


……………………………………………………………………………………………………………..

Памела Димитрова


Уважаеми господин президент Плевнелиев,

Аз съм Памела Димитрова, на 11 години.
Родена съм в Чикаго, но много обичам България. Всички мои роднини са в Русе. Много обичам да си ходя там. Само два пъти съм си ходила, но много ми харесва. На мен ми харесва свободата, училищата, игрите и природата. Но аз мисля, че ще трябва да оправим улиците, на децата възпитанието,  и да оправим малко чистотата.
Много искам да няма бездомни животни и хора. Също искам люлките да са по-стабилни. Понякога, като се кача на люлка, имам чувството, че ще се събори всичко върху мен.
Аз обичам много България, но някои неща трябва да се оправят. И аз мога да Ви помогна, ако искате.
Пишете ми!
Благодаря  много, че намерихте време за моето писмо!

Пламена Димитрова, ІV клас,
Училище “Джон Атанасов”, Чикаго

———————————————————————————————————-

Ралица Василева


Уважаеми господин президент Плевнелиев,

Вие сте умен и добър президент. Аз се казвам Ралица Василева и съм на 10 години в ІV клас.
Вие може да направите за България това, че всички хора да работят, да изкарват достатъчно пари, да не са скъпи стоките в магазините. Ако аз бях на Ваше място  – аз щях да  го направя.
Аз България я харесвам, че е хубаво и прекрасно място за живеене, но не ми харесва, че има много бездомни животни. Може някой да ги потърси и заведе на ветеринар. България има много цветя и зеленина  и това е едно от нещата, което прави България  по-красива. Всичко там прави България красива.

Ралица Василева, ІV клас,
Училище “Джон Атанасов”, Чикаго

—————————————————————————————————————

Вико


Уважаеми господин президент Плевнелиев,

Аз съм българче, родено в Америка.
Моят дух е български. Гордея се с нашите спортисти, оперни певци и цигулари. Сърцето ми трепка при вдигане на знамето бяло, зелено и червено. Харесвам красивата природа, красивото ни Черноморие и европейската ни аерогара.
Но, господин президент, не харесвам мръсните улици и паркове, бездомните кучета и бясно каращите коли. Не одобрявам ниските пенсии на баба и дядо. Надявам се всичко това Вие да промените през Вашия мандат.
 Ваш Вико

………………………………………………………………………………………………………

За Чикаго и българските ученици, които  пишат  до  президента…

Това са писма, които деца в българското училище “Джон Атанасов” – Чикаго, решиха  да  напишат и предадат на президента на България. Той ще бъде в Чикаго на Работната сесия на НАТО /20 – 21 май 2012 г./ и непосредствено  след нея ще има среща с българската диаспора.

Няма съмнение, че политическите и икономически въпроси, с които  България се сблъсква и които се коментират постоянно и в средата на българската чикагска общност, достигат до слуха и съзнанието и на най-младите. Но основните впечатления за своята или на бащите и майките им родина, децата придобиват по време на летните си ваканции, когато  прекарват в прекрасните един-два  летни месеца в красивата земя на дядо и баба и на българските си приятелчета.

Естествено е кардинални проблеми, като например, “България с атомна и или без атомна електростанция?”, работни места, пенсии и заплати и пр. да не стоят пред децата. За тях житейските проблеми се очертават най-вече, когато   попадат в емоционалната клопка на улицата и квартала. И там, именно, в съвременните владения на “бездомните кучета” и на някои от изпадналите в най-голяма беда бездомни хора, децата виждат кривиците на българската действителност. Там е и ориенталската атмосфера с постоянното присъствие на  мърсотия и боклука. Затова и няма изненада, че някои деца са убедени как нищо не трябва да се пипа и поправя, всичко е прекрасно, само кучетата би трябвало да се заведат в скоро време на ветеринар. Милостивото отношение към животни и природа, влиянието на американската среда, тук е особено ярко. Само в едно писмо, мисля, се споменаваше, че все пак трябва да се сменят и някои от политиците…

Ще бъде страшно интересно, ако сега в едно софийско или дупнишко училище децата също напишат писма до президента. Дали няма да се проектират  и много други и различни виждания и искания  към държавния глава? 

Крайното впечатление от прочетените писма за нас, възрастните, може да бъде доста различно при различните хора. След прочитането им аз съм обзет от повече оптимизъм, отколкото недоверие. Тези пишещи млади мои сънародници като че имат  у себе си и морал и възпитание, и позитивен светоглед и хуманизъм, за да поправят  посоката, по която днес се движат много сектори от цивилизацията на нашето време. Това е една от главните роли на българското училище по света, подчертана на Форума на българските училища в САЩ миналата година -„ да дава гражданско възпитание, да изгражда гражданска позиция у подрастващите ни млади сънародници по света”, така че мисълта за България и готовността за действия в полза роду да е основна  черта в личностното израстване на бъдещото ни родно поколение, където и да е то. Така ще сме сигурни, че България ще я има, че България няма да изчезне, а ще процъфтява и  с тяхна помощ.

Мисля че това, което е направено и го коментираме сега,  трябва по-често да се употребява. Да, става дума за необходимостта да се допитваме по-често по дискретен начин до нашите деца, до бъдещето на планетата, което сега седи на ученическите скамейки в “Джон Атанасов” и на още стотици хиляди други училища по света.

Беше ми много интересно и приятно при четенето на писмата. Благодаря Александра, Изабела, Лили, Мирела, Памела, Ралица и на тебе, стари приятелю Вико! Благодаря “Джон Атанасов”!

Климент ВЕЛИЧКОВ
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com