Похвално слово за Малката България, която става Голяма в нашите училища!

Месец, два или три даже, откакто в тукашните български чикагски училища темпото сякаш започна да става по-бързо. Откакто стана дума, че ще почнем да търсим и развиваме таланти у децата, откакто зашумя, макар и не много силно, че е време за едни общоучилищни спортни и не само спортни игри, лумна  прилив на сили и ентусиазъм.
Още на първото по рода си общо събиране на чикагските учители, по инициатива на новия генерален конул в Чикаго Симеон Стоилов, на което дойдоха представители на цялата вече почти десетка чикагски български училища, стана ясно, че стремежите към по-добро школо са съвсем сериозни. Идеите бяха много и сред тях имаше и приятни за слушане фантазии, но до които се стига през девет планини, та в десета…  Имаше и здрави идеи – чист продукт на огромния професионализъм и педагогически талант у българските учители, работещи днес сред нашите общности в Америка.  И във всяко училище те влязоха в действие.
Съвсем естествено беше в “Джон Атанасов” новият полъх да се усети много  осезателно. Заговори се за футболна школа, направи  се оглед на спортните таланти и със задоволство се разбра, че има доста родители, които разумно и системно инвестират  – и своите усилия, и своето време, и своите средства в изключително важното дело – здравето на  децата си, чрез сериозни, постоянни спортни занимания! 
После дойде времето за зимните сценични постановки, честванията на Васил Левски и Трети март. И изведнъж добихме чувството, че има вече в Чикаго горещи български огнища, където българският език и духовност  са живи и пламтят като  жарава, здраво скрепени от деца, учители и родители! Колцина от нас, големите на години,  сме усещали сълза по скулите си, когато малките рецитатори и артисти ни заговорят от сцената с думите на Левски или Ботев, с езика на Вазов или с ритъма на българското хоро, което вече и американците започнаха да изучават  по свойски си начин в танцовите си клубове… И колко прекрасно е, че нашите пък деца в училище ги учат такива опитни танцьори като професионалните хореографи на ансамблите “Хоро” и “Верея”!
И дойде Трети март! И видяхме този път в Чикаго един нов и по-красив и дълбоко народен наш, български празник. Идейно и тактически скроен от същия неуморен и енергичен, Симеон Стоилов, който изглежда не само умело, но и леко, работи с  американските администрации.  Както и с почти всички хора от нашата общност. Благодарение на което ни беше предоставен на точния ден, на Трети март, точното място  в центъра на Чикаго. А за пътуването в студения ден и в невъзможния за паркиране  чикагски център имахме няколко топли автобуса. 
Разказваха  децата и техните учители и родители, че американските шофьори от ангажираната транспортна фирма, като разбрали че са пристигнали доста бързо и ако оставят на площада своите пасажери те ще трябва да чакат дълго до започване на тържеството – сами решили да им направят една хубава екскурзия из Чикаго с добре отоплените автобуси, та   да ги спасят от един голям къс мразовито време…
 А после децата  -истински герои – не трепнаха от студа, а така заиграха, че стоплиха на само себе си, майки и бащи, а и старите бетонни стъргачи в небето, които се смятат за символа на Чикаго, превърнати в този ден и час  в монументален декор на българската свобода и независимост!
А видяхте ли ги – тези три орехчета от нашата детска градина на “Джон Атанасов”: Милана- на пет, Поля- на четри и Ванеса – на три и половина години – тези три гиганта по дух, които с пределен дух и себеотрицание изиграха едно велико хоро!
Да, беше това най-добрият Трети март от всички шест, които българите сме празнували досега на “Дейли Плаза”, под българското знаме, развято в  небето на Новия свят…

Климент Величков, в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com
Снимки от честването на Трети март в Чикаго: www.Eurochicago.com

Поздравление за Националния празник към  българските училища  в  чужбина

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

На 3-ти март, преди 134 години, започва историята на нова свободна България.
На този ден отбелязваме Националния празник на Република България.
Денят на Освобождението всяка година е повод да изразим своята почит към
хилядите герои, отдали живота си за свободата на България.
Трети март е и празникът, който ни зарежда с порива за дълг и патриотизъм,
водили смело нашите предци в борбите за национално освобождение и обединение.
Славното минало на нашия народ ни задължава да бъдем упорити в отстояване
на националния идеал днес и в бъдеще, както и в общата ни воля за свобода и единение,
въпреки предизвикателствата на съвремието.
Поздравяваме Ви с Националния празник на България !

С уважение:
Управителен съвет на
Асоциацията на българските училища в чужбина