Писмо– отговор на Георги К. Иванов относно БПЦ “Свети Иван Рилски” – Чикаго

“До обществено значимите личности, представители на обществени организации и институции и всички родолюбиви българи в Чикаго относно Църквата Св. Иван Рилски

Уважаеми сънародници,
В броя от 26 януари  вестник „България Сега” обявяви, че се планират серия от интервюта с вас – обществено значимите личности, представители на обществени организации и институции,  относно църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Аз допълвам и всички родолюбиви българи в Чикаго Една инициатива, която макар и доста закъсняла, заслужава адмирации. Не зная кои сте, както и вие може да не знаете кой съм. Да се представя – аз съм Георги К. Иванов, онзи чиято снимка-колаж с лепетки на устата в-к „България Сега” публикува наскоро на първа страница. Автор съм на книгата „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” и един от ищците по делото. Като такъв бих могъл да допълня или опресня познанията ви по темата, така че ако вземете отношение да разполагате с повече информация. Също така използвам и правото си на отговор. Няма да се спирам на историята по създаването на църквата Св. Иван Рилски и закупуването на храма. Тя е описана в книгата. За ваше улеснение вижте и тук http://ide.li/article4571.html
Коментара на адвокат Яна Трифонова към статията „Продължава продължителното дело за  БРЦ „Св. Иван Рилски”, публикувано в споменатия брой на в-к България Сега, в общи линии дава вярна представа за  делото. Правилно е посочено, че ищците искаме съда да разпореди възстановяване членството на неправомерно изключените църковни членове и председател на настоятелството. Правилно е посочено, че искаме съда да разпореди провеждането на общо изборно събрание каквото не е имало от 2003 до изключването ни през 2005 г. Изключването е неправомерно поради факта, че липсва устав на църквата, който да посочва причините и реда по които това може да стане. Г-н Ноцков се позовава на устава на т.н. Български диоцез от 1964 г. Този устав не може да бъде приложен към църквата Св. Иван Рилски, защото никога не е бил приет от общото събрание за техен такъв. Дори и да бъде приложен, то съгласно Глава трета, член 4, точка (п) трябва да бъде заведено духовно съдебно дело към провинилите се. Това е единствената процедура. Документи за заведено дело няма.
Необходимо е още едно пояснение към текста на адвокат Трифонова. Ние не твърдим, че църквата св. Иван Рилски е независима, в смисъл частна, както упорито нашите опоненти  ни преписват и внушават. Ние твърдим, че тя е независима в административно отношение. Това не е прецедент. По този начин е функционирал т.н. Български диоцез със същият епископ Кирил (вижте устава на който се позовава г-н Ноцков, Глава първа, Член 1 и Член 2).
Провеждане на ежегодни отчетно-изборни събрания се изисква от закона, по който  църквата е регистрирана в щата Илинойс. Това право ни беше отнето на два пъти. Вижте как: http://www.youtube.com/watch?v=H9_oliLp1w8&feature=related 
http://www.youtube.com/watch?v=gdynIUDVRPE&feature=related
Нямайки друг избор, ние се обърнахме към съда.
По време на делото стана известно, че г-н Ноцков и неговите поддръжници са пре-регистрирали църквата, записвайки в документите, че тя е към т.н. Български диоцес респ. ПЦА. Това е станало през 2006 г., почти година, след като делото е заведено. Помислете, ако църквата от самото й създаване и първична регистрация през 1996 г. е била под такова административно подчинение, защо е било необходимо да бъде пре-регистрирана 10 години по-късно? Този акт беше причината поради която поискахме и съдията допусна да внесем ново искане – анулиране на пре-регистрацията. Има ли нещо укорително в нашите искания към съда?
Необходимо е да си припомним историята  на двете църковни юрисдикции – Православната църква в Америка (ПЦА), към която г-н Ноцков тласка нашия храм в Чикаго и Българската православна църква (БПЦ) от името на която са издадени брачни и кръщелни сведетелства на нашите прадеди, родители, на нас, на нашите деца и внуци. Преди това да имаме предвид възприетото определение за Светата Православна Църква: Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква  е общност от  отделни поместни православни църкви, независими една от друга, но имащи единно вероучение и култ. Това означава, че всяка църква – Руска, Сръбска, Българска и т.н. съществува сама за себе си. Всяка една подготвя и въвежда в духовен сан божи служители за собствените си потребности. Наред с общо-православните светии, поместните църкви чествуват и канонизират и свои национални светци и велико-мъченици. Освещават бойните знамена на националната си армия. По време на светата литургия свещенослужителите отправят молитви към Бога за здравето на своя патриарх, синод, народ и войнство.
В един документ от българските служби  (АМВнР КЦВРК – ф.10, оп. 14. а.е. 95)  е записано: ”… Американската православна църква води началото си от Руската църковна мисия в Аляска  под името „руска митрополия”. Тази църква през 1970 година получава „автокефалия” от Руската православна църква в Москва. Вероятно съображенията на Синода в Москва са били чрез създаването на тази незамисима църква да се противопоставят на белогвардейския Синод (това е т.н. Руска православна църква в изгнание със седалище в Ню Йорк) и същевременно да се удари по претенциите на Цариградската вселенска патриаршия да представлява православните църкви намиращи се извън диоцезите на старите патриаршии и Синоди…” Документа е подготвен от висши офицери от ДС и КЦВРК. Носи дата 13 май 1981 г. Предназначен е за пленум на Секретарията на ЦК на БКП, където се вземат решения за работата с българските църкви в емиграция, вкл. подбор и подготовка на свещеници за тях. Само като хронологическа добавка –
г-н Ноцков пристига в Чикаго за свещеник на църквата Св. София през м. септември 1982 г.
Автокефалността на Руската Ортодоксална Гръко-Католическа Църква в Северна Америка преименувала се в Православната църква в Америка, се оспорва от Вселенската патриаршия. Обръща се внимание, че името “Православна църква в Америка” е погрешно и подвеждащо название. Прави се заключение, че постъпката на  Москва е обида за православието и е ход за разширяване на Руското влияние в САЩ. Повече може да се прочете в цитираната по-горе книга.
Едва ли заради неколцина е необходимо да си припомняме историята на Българската православна църква и ролята й за съхраняването ни като държава и народ. Но трябва. БПЦ е една от трите най-стари автокефални църкви в Европа –  след Римската и Гръцката. Съществува от 865 г. от времето на Цар Борис Кръстител.  Получава патриаршеско достойнство през 917 по времето на цар Симеон Велики. Няколко имена на нейни светли и достойни представители: патриарх Давид; патриарх Евтимии; отец Пайсии; Климент Охридски; Партений Зографски; Неофит Бозвели; Софроний Врачански; Неофит Рилски; еп. Иларион Макариополски; екзарх Йосиф; екзарх Стефан; сто и двадесетте избити свещеници в първите дни на 9 септември 1944 г.; повече от двеста въдворени в затвори и лагери; години на унижение и компромиси от страна на духовенството за запазване на православната вяра на нашия народ. Имало е и има и недостойни. Но това не е и не може да бъде причина, да се отречем от историята си и Българската православна църква.
На фона на последните разкрития за агентурното минало на преобладаващата част от висшия клир на БПЦ имайте предвид следното изказване на г-н Ноцков  публикувано в News BG:
„…С голяма мъка посрещнах разделението на Българската православна църква. Беше ми тежко, много болно, че родната ни майка (обърните внимание на думата майка!) – православната ни църква се съсипва. Според моити сили и възможности, се опитвах да обяснявам на свещенослужителите, как да запазим нейната чистота и нейния авторитет в лицето на българския Патриарх Максим и българския Свети синод….”
Няколко думи за църквите извън пределите на държавите, където са майките – църкви и в частност българските емигрантски църкви. Общо приетото разбиране за устройството на православните църкви в САЩ се основава на принципа на етноса – общ език, култура и традиции. Това е един конгломерат „от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно” (думи на прот. Леонид Кишковски, завеждащ Отдел за външни връзки и между-църковни отношения на Православната църква в Америка).
На този принцип в далечната 1907 г. започва създаването на българските православни църкви на Американския континент.  Те се обединяват в една епархия, чието изграждане започва през 1937 г. с изпращането от България на епископ Андрей. Той не се сработва с Македонската патриотична организация (МПО), която от основаването си през 1922 г. поставя под свой контрол голяма част от църквите ни. През 1963 г. в САЩ от България пристига митрополит Пимен. Да заглади ескалиращото напрежение. МПО настояват Пимен да въздигне в епископски сан архимандрит Кирил Йончев и светия синод в София да възложи ръководството на епархията в САЩ на него. Пимен отказва. В резултат на това МПО заедно с няколко от църквите се отделят от Андрей, респ. от синода. Създава се „временно” нова епархия оглавена от Кирил Йончев. Пред православния свят този разкол оправдават с комунистическия режим в България. Обърнете внимание –първо те искат хиротония на Кирил от Пимен, и благословия от синода в София. След като не получават това, групата вдига знамето на антикомунизма. Еп. Кирил Йончев, с писмо до патриарх Максим през 1990 г. иска прошка от Светия синод за всички сторени грешки, плод на човешки слабост и малодушие, с молитвено покаяние просим извинение. Получава опрощение, но не връща църквите към майката – БПЦ. Повече можете да прочетете в цитираната по-горе книга.
Епископ Кирил почина през 2007 г. Миналата година беше избран негов заместник.  Съгласно оригиналния устав на диоцеза, той трябваше да е българин или от български произход. За собствено удобство и в противоречие с морала, ПЦА промени устава. От него изчезна духовната, историческа и културна връзка с БПЦ. Пъпната връв с България беше отрязана. Така за митрополит беше избран архимандрит Александър Галицин (ще бъде въведен в длъжност през м. май). Роден е в Сан Франциско, Калифорния. Прародителите му са руски емигранти. В интервю на въпроса как са се появили българските църкви в САЩ той отговаря, че не е много на ясно. Казва, че тази група от хора са дошли в САЩ от Северна Гърция и говорят славянски език.
Имаше още един кандидат за мястото на еп. Кирил – протопрезвитер Пол Гасиос. В интервюто си той обяснява, че ако се случи ПЦА да възстанови подчиненото си положение на Митрополия към Московската патриаршия както преди,  то той ще напусне ПЦА и ще се върне отново към Гръцката православна църква (родителите му са гърци). Основание за това бил факта, че повече се чувствува грък, отколкото руснак, пояснява отец Пол. Моля ви, замислете се върху тези думи – той се чувствува повече грък, отколкото руснак. Какви сме ние?
След тези исторически и фактологически пояснения, нека се върнем на делото и значението от изхода му за българската диаспора в Чикаго, БПЦ, както и за България. 
Трябва да се разсее внушението налагано от години, че това е дело  Иванов срещу Ноцков, старото срещу новото църковно настоятелство, „противопоставяне между двата лагера”, че в основата му са заложени  между-личностни отношения и интереси. Трябва да се разсее внушението насаждано от г-н Ноцков, че ищците ще продадат църквата или ще я запалят, за да вземат парите от застраховката й. Това е дело за  защита на човешкото достойнство на нейните създатели (и най-голями дарители) и членове. Това е дело за съхраняване на църквата Свети Иван Рилски като българска за българите в Чикаго по всички правила на църковните канони и гражданските закони. Ако щете, това е дело да се спре рушителното за българските интереси противопоставяне на „Ноцков срещу Българската православна църква” (заглавие от публикация в интернет – вижте тук http://www.dveri.bg/content/view/8606/172/
Трябва да се осъзнае, че ако църквата премине към Православната църква в Америка, както желае г-н Ноцков, тя губи същността си на българска. Съществуването на т.н. Български диоцез като самостоятелна административна структура към ПЦА с църкви пръснати из целите САЩ – на Източното и Западно крайбрежие, на Север и Юг е под съмнение. Съгласно каноните на Православната църква, епархиите се организират и администрират на географски принцип. Това ще рече, че църквата Свети Иван Рилски в Чикаго е много вероятно да премине под ръководството на Диоцеса за Средния Запад.  След това може да бъде преименована, в смисъл определението „българска” да бъде премахнато. По този начин ще се заличи етническия белег на църквите, каквато е политиката на ПЦА. Митрополита на църквата Св. Иван Рилски ще е американец от руски произход,  принадлежащ към ПЦА. Глава на ПЦА е американец от немски произход. Произхода на свещеника не е от значение, както и езика на който служи. Не е определящ за принадлежнастта на църквата към една или друга юрисдикция и етническия произход на богомолците, които се черкуват. По тяхната етническа принадлежност църквата може да бъде „припозната” като българска в най-общ план, но нищо повече. По канона и по закона, тя не е такава. Административната власт ще бъде в правомощията на епископа съответно ПЦА. Добре е да се познава и променения устав на т.н. Български диоцез, за да се разбере още по-добре опастността, която грози църквата Свети Иван Рилски и от там и нас българите живеещи в Чикаго.
Не трябва да се забравя, че г-н Ноцков е низвегнат като свещеник от БПЦ. Забранено му е да извършва църковни служби и обряди от ПЦА. „Низвергнатият и лишен от сан свещеник не представлява нищо духовно.  Той е  един прост мирянин, отречен, лишен от право да влиза дори в светия олтар, камо ли да дръзне (!) да извършва някаква църковна служба”. Г-н Ноцков  декларира под клетва, че от м. юни, 2008 г. не извършва религиозни служби и обряди.  Какво ще кажете вие – извършва ли или не? Защо от ПЦА все още го държат е загадка, на която само той има отговор. Може би нашата църква, закупена и поддържана с нашите, на българите в Чикаго пари, е разменната монета между него и ПЦА. Даваме ли си сметка какво ще стане след края на делото? Ако той спечели дали ПЦА, чувствувайки се административен господар, няма да го замени с каноничен свещеник, чиято националност никой не може да предвиди? Ако го оставят, докога? А след това?
Защо Г-н Ноцков, настоящите църковни настоятели и неизвестен брой църковни членове, искат църквата да принадлежи към Православна църква в Америка, никой не знае. Не се знае и кое им дава моралното право да вземат такива решения без да се допитат до българската общност в Чикаго. Нека чуем аргументите им. Да се спекулира единствено със скандалните разкрития за агентурното минало на висшия клир  не е сериозно. Тази карта може да се окаже бумеранг!
Уважаеми сънародници, няма значение дали сме вярващи или невярващи, образовани или не, обществено значими личности или не. Достатъчно е да се чувствуваме българи, за да отстояваме българските национални и църковни интереси. С каква енергия настоявахме да ни бъде уважено правото да гласуваме като български граждани! С какво готовност приемаме материална помощ от Родината за нашите училища тук! С какъв ентусиазъм посрещаме представители на българския парламент и правителство! А с какво безразличие се отнасяме към задължението си да пазим българската принадлежност на църквата Свети Иван Рилски! Ако оставим църквата ни да бъде отнета в полза на ПЦА, българската диаспора в Чикаго, БПЦ и българската държава ще загубим материални, културни, исторически ценности, авторитет. Защо поставяме нечии лични интереси пред обществените? Това са нашите аргументи.
Намирам за небходимо да отговоря частично на в-к „България Сега”. Не приемам закачката за мълчанието. Книгата ми за историята на българските църкви в САЩ и Чикаго е в обем от 391 страници. Документите приложени към нея говорят повече от всичко друго. Не съм търсил медийна изява. Търсил съм медийна трибуна, от която да бъде разяснена нашата позици. Това което правя сега е с надежда тя да бъде огласена. На тази тема е разговаряно с всички издатели на вестници в Чикаго, без изключение от началото на проблема.
Помощта за посредничество, която предлага в-к  „България Сега” е добра идея, но много закъсняла. Ние направихме опити през тези години за извънсъдебно разбирателство многократно. С писмо се обърнахме към техния адвокат още в началото на делото. Без резултат. На предложенията ни за срещи отправени към председателя на църковното настоятелства, не получихме отговор. С някои от членовете на настоятелството бяха проведени разговори. По някои въпроси имаше единомислие, но по най-важния за принадлежността на църквата – не. Срещали сме се и сме разговаряли  с Ген. Консул Иван Сотиров. Той възложи на консула Александър Пейчев координирането на усилията за провеждане на среща с другата страна. По настояване на последния в контактната група се включи и Хамид Русев. Те поеха ангажимент да разговарят първо с г-н Ноцков. Скоро след това споделиха, че г-н Ноцков отказва да разговаря по този въпрос изобщо. Следващият Ген. Консул – Валентин Дончев, поднови инициативата по наше внушение. Потърси контакти с членове на настоятелството с намерение да се организира кръгла маса и да обсъдим нещата от гледна точна интересите на българската общност в Чикаго. След няколко седмици ни каза „те не са комуникативни”.
Уважаеми сънародници, изправени сме пред своеобразен тест – да защитим българската си национална идентичност и родолюбие в пълната цялост на тези понятия! Смятаме, че е наш синовен дълг, въпрос на чест и достойнство да съхраним църквата Свети Иван Рилски в Чикаго като част от Българската православна църква. Няма причина, поради която да се откажем от нея. За или против Българската православна църква! Това е въпросът на който трябва да се отговори.

С уважение,
Георги К. Иванов
8 февруари 2012, Чикаго”