Новини от училище „Слънчогледи”

В края сме на първия учебен срок. Наред с подготовката на заключителните за семестъра тестове, в  училище ”Слънчогледи” се обсъждат и проектите, по които класовете допълнително ще работят с влизането във втория семестър.
След  успешно приключилия проект „Моето голямо лятно четене”  и поради проявения интерес  и ентусиазъм от страна на участниците, започна разработката на проект- продължение:

„Моят първи читателски дневник”-

проект на училище” Слънчогледи” за втори учебен срок

под надслов:  „Четенето е мъдрост ”

Нека съберем тази мъдрост в нашия читателски дневник, да го съставяме с търпение и любов, книга след книга, година след година.

Целтите:
o    Да се възпита читателския навик  у децата по един забавен начин.
o    Да насърчи децата да посещават и библиотеките.
o    Да се запази по-дълго споменът  за прочетените книги.
o    Да преразкажат  най-вълнуващия момент от всяка книга.
o    Да споделят за любимият им герой и защо.
o    Какво ще запомнят от книгата.
o    Какви нови думи са научили .
o    Да  запазват мисли, които са ги развълнували.
o    Да упражняват писане на български език.
o    Да развиват естетическите си заложби при оформяне на всяка страница.

Деца, ще се изненадате колко много сте прочели, колко много автори сте опознали, колко много мъдрост сте събрали от книгите в този ваш малък дневник!
Надяваме се истински да се забавлявате попълвайки своите читателски дневници и това да ви стимулира да прочетете повече книжки, а също и да ни представите вашите любими герои!

КНИГАТА

Аз помня, че като дете прелиствах
на стара книга страниците жълти.
С любов броях повехналите листи
И всякоя картинка жадно гълтах.
Как чудех се на малките чертици,
кои я пъстреха от край до край!
Ала на тези тайнствени редици
не можех смисъла да разгадая.
И питах ли понявга стари хора:
“Какви са, дядо, тез чертици там?” —
те неизменно ще ми отговорят:
“Аз сляп съм, чедо, да чета не знам.”
Но даде Бог, и почнах сам да сричам.
Развидели се хаосът мъглив.
И чудо стана! Взе да ме увлича
мен книгата като приятел жив.
Как страниците станаха бъбриви!
Те пееха, и аз гласа им чух.
И всяка книга взе да ми разкрива
на своя автор творческия дух…
Днес вече в друга книга се зачитам —
в поемата на дивната природа
и толкоз много стихове прочитам
гората, в бурята и в небосвода!
Тук всеки цвят, тук всякоя мушица
е сякаш буква в книгата огромна.
Тук шепне внятно всякоя звездица,
и всичко Автора велик ми спомня!
И чуя ли, че в изстъпление лихо
безумци хулно Господа ругаят,
да просвети тях Бога моля тихо,
че те са слепи … Да четат не знаят!

Страницата подготви: Ваня Налбантова
Училище ”Слънчогледи”
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com