ИЗГРЕВ
Tzveta Grady
Загледана в туко- що проблясващия изгрев
и преливаща в метални цветове вода,
съзрях в далечината как чайка сънена
крилата си разперва, за да отлети в безбрежността.
В утрото едва прокрадващо вълните,
лениво се плискат в брега.
Сякаш тъмносивата вода от изгрева
полека се пробужда и така преражда се с утринта.
И преливат краските в морето,
най-различни и невероятни стават те,
толкова пленителни са, че и с четката художника дори,
едва ли може умело да ги предаде.
Загледана в прелестта на таз картина,
улисана в шепота на галещата ме вода,
искам в в паметта си в мене да я взема
и някъде дълбоко да я съхраня.
В спомените си завинаги аз ще запазя
картината на изток и сияйната зора,
пурпурният хоризонт и чайката сънлива
в полета си сливаща се с едва полюшващата се вода.
СПРЕТЕ ТЕЗИ ВОЙНИ
Tzveta Grady
Ах, тези войни, колко много млади мъже
измряха в тях, без да видят своите жени.
Колко малки деца , без целувки кажи
застават в нощта и сънуват те своите бащи.
Нашите деца, същите тези бащи
дето воюват изпратени в чужди земи,
раздират се до болка нашите сърца
и разплакват уморените от тревоги свои бащи.
Черни забрадки скриват нашите коси,
състарени от болки лица,
туй са вашите майки деца,
те ви чакат сега у дома.
Ах, тези войни, нямат ли край на нашите сълзи.
До кога автомат ще трещи,
с бомби ще се събарят стени, ще убиват бащи
и ще обстрелват невинни деца и жени.
Престанете с тези войни!
Нека нашите внуци се радват на своите бащи.
Разрешете на тревожните техни жени
да престанат да трият сълзите от своите очи.
Тишината се завърна от Голгота
Теомира – Десислава Петкова
Тишината се завърна от Голгота,
тъй бързо ме отмина и не спря.
Прочетох, че има острови от безмълвие,
в които ромоли плачът на Вселената.
Пътуват русалки в древна сага епична,
от която епистоли изпращат,
битие, ранено от стрела космична
донася дихание на серафими.
Чувам как чудно пърхат крилата им,
съзирам в очите тъжнотата им,
която изпепелява мигът земен.
Дърветата на Рая от нежност са пленени,
но хората към тях отдавна не поглеждат,
в заблуда земна омагьосани,
чиито нокти драскат алчно и зловещо
в телата им, превърнати на статуи безнравствени.
+ + + + + + +
Стърнища посивели,
студена кръв мълчи –
измама преживели,
земята все гълчи.
Полето есенее,
харизан звън в небе
докосва онемели
ръцете на дете.
Нелепо разпиляни
копнежи за любов,
в лъжовност оковани
издигат свят покров.
+ + + + + + +
Еленови сънища в райски чертог,
какво дивно, сакрално вълшебство.
Богородица свири на арфа,
мисли за времето смутно, сполетяло планетата.
Пространства без грешници и войни
подаряват небесните сили,
безсмъртен мир и доброта бяла,
от която пониква любов в безкрайността.
