"Моят роден град" – открит урок в училище "Св. Иван Рилски"

Тази седмица в нашето училище с учениците, родителите и гостите направихме едно незабравимо пътешествие из нашата страна България и посетихме всички родни градове на нашите ученици. Ще кажете – как е възможно за един ден да минете през толкова много места, а и България е толкова далече. Не е трудно- нужна е една географска карта, а останалото свършиха нашите умни деца, които ни разведоха из цялата страна и с неповторимо умение ни предадоха интересни истории за градовете, в които са родени те или техните родители. Минахме през топлите градове Петрич и Сандански, като се спряхме при Самуиловата крепост и си припомнихме за ослепелите 14 000 български воини от Василий Българоубиец. Спряхме се в Благоевград и Дупница, минахме през Рилския манастир. Посетихме и една от най-древните европейски столици, чиято история може да се проследи до времето на Неолита. Тя се е наричала Сердика при римляните, преименувана на Средец при цар Крум, а днес името и е София от гръцкото “Премъдрост Божия”. Пътят ни стигна и до един важен културен център в Централна Южна България- Пазарджик и продължи до Пловдив- вторият по големина град в България, градът на седемте тепета, където посетихме античния театър и разбира се, Пловдивския панаир. След дългия път се спряхме да починем до чешмата “Изворът на Белоногата” до Харманли, минахме и по Гърбавия мост над река Харманлийска. Стигнахме и до река Тунджа, там пък попаднахме в Ямбол, градът оказал много силна съпротива на турците, а само след 20 км. стигнахме и до Сливен – градът на 100-те войводи, където ни подуха вятърът, видяхме Сините камъни и Карандила, а 1 000-годишния Стар бряст в центъра на града ни удиви. Стигнахме и до града с Тракийската гробница и Долината на розите – Казанлък, развеселихме се с Габровските шеги в Габрово и чухме легендата за създаването на града от Рачо Ковача, който се установил под едно габърово дърво и от там дошло името – Габрово. Пътят ни отведе до нашата северна граница- р.Дунав, като специална спирка направихме в Силистра. От там продължихме до мястото, където се намира Институтът на царевицата и където са намерени много римски монети- град Кнежа и стигнахме до най-големия град в северозападна България – Враца, известен с Рогозенското си съкровище, град, който още от Възраждането се е славел като винопроизводителен център. Нашето пътешествие завърши в Монтана – градът с многото имена, първото му име е било Монтанензиум (дадено му от римляните), след това Кутловица при славяните, после Фердинанд, Михайловград след Освобождението, а от 1993 г – Монтана.
Благодарение на нашите ученици и не без помощта на родителите и учителите, всички ние научихме много нови, интересни факти за нашата родина. Но най-важното, което разбрахме е, че нашата страна е държава с многовековна история, с невероятна природа и красиви градове и всичко това трябва да ни прави горди, че сме българи. И като подкрепа на казаното по-нагоре, на гости на нашия открит урок се оказа една жена, родена в България, но на 2 годишна възраст напуснала страната. Въпреки това, тя знае български език и никога не забравя да спомене, че е българка. Като чула за нашия открит урок, жената изявила желание да дойде, много развълнувана, тя говореше пред нашите ученици и ни убеди, че няма значение къде си живял, родината си е една и тя винаги ще бъде в сърцата ни!!!
Жана Картелян
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com