Чудото на Първия учебен ден

Нямате си представа какво чудо стана при откриването на Новата учебна година  в нашето, българско, чикагско училище „Нов Живот”!  Може и да не вярвате в чудеса, но сега, като чуете истината, няма как да не повярвате.
Представяте ли си следната картина…
Удря, бие или звъни, приемете го според вашия вкус, Негово Величество  Първият Звънец! При нас Първият звънец е Четвърти.  Не, това не е чудото… Четвърти е защото училището ни е на 4 години, но винаги Първият звънец си е първи, и звънът му е тъй мощен и красив, че  учениците ни с летящ старт политат към учебните стаи… 
Но не-е-е!  Този път всички бяха предупредени да задържат малко на старта!
Имаше и втори главен герой в Първата картина на Първото действие от нашата Нова учебна година. Беше едно свежо и красиво, изваяно и изписано медно менче, окичено по стар български народен обичаи със здравец и босилек…  И това безстрашно  Менче, заради тази наша Нова учебна година, току що бе прелетяло  през планини и океански простори 8 352 /осем хиляди триста петдесет и два!/ километра – от България до Чикаго, само и само за да лиснат от него свежата кристална водица от Мичиган пред нозете на стартиращите наши юначни момчета и момичета в своята Нова учебна година!
Е, не е ли това истинско чудо? И геройство даже от страна на нашето скъпо гостенче – менче, което става чикагски жител,  беше записано като член на нашето училище и отсега нататък ще стои на много почтено място в една от нашите стаи…
Михаела, Самуил и Венцислав, тримата господари на сцената, които бяха водещите на
Блестящия концерт, който учителите и учениците сами си  направиха за новото начало, свършиха заедно с крилатото менче тайнственото водно свещенодействие за да им вървят на всички – всички училищни предмети! Като по вода!
Не знам дали и вие бяхте на нашето тържество в Дес Плейнс, където на едно много лесно място се намира нашето училище „Нов Живот” . Улицата е голяма и позната на всички – Октън, номерът е 1480 и се вижда отдалече… И паркингът ни е удобен и върши много добра работа за колите на всички родители…  Но ако не сте били – пропуснали сте нашата специална и единствена по вкус питка  с мед!  Догодина се дръжте по-близко до нас и няма да сбъркате.
Пропуснали сте и словото на осмокласника Венци, който понапълни очите на всички ни със спотайвани сълзици, когато ни припомни
„България, любима и копняна,
България, единствена страна,
С най-гордата осанка на Балкана,
С най-свидната Тракийска низина,
България, разкъсвана, нещастна,
Измъчена понякога страна,
Но винаги оставаща си Наша
Най-хубава Родина на света!”

Беше и ще остане за всички ни, които бяхме там незаличима картина, скътана в сърцата на тези ,които са я видели. Ще я помним, ще я предадем и на всички, с които живеем и дружим в Чикаго и навсякъде докъдето можем да отидем!
Откриването на Българската учебна година в  БУ„Нов живот” беше мило и тържествено. Българският трикольор, балони в бяло, зелено и червено, прекрасни цветя и ленти украсяваха залата, където се състоя празненството.
Директорката на училището Хриска Перфанова поздрави всички с добре дошли и благодари на родителите, които помогнаха този ден да остане наистина незабравим за всички нас.
След химна на България  децата запяха Вазовото „Аз съм българче”. Най-младата бодра гвардия бе поздравена с песента „Първокласник”. А те, млади но не и зелени, също се отличиха.
Алекса  ни каза, досущ като малка звездичка от сцената:
„Българско училище любимо
Към тебе се стремя.
Щастлив съм аз, че теб те има
на нашата земя”.
 
А Виктор се провикна от сърце:    
Здравей, училище любимо
Запей, звънче, със ясен глас!
 Пораснах в детската градина,
а днес съм вече в първи клас.

Второкласниците Мария, Дани, Матю и Сюзи дадоха съвети на малките първолаци: да стават сутрин раничко, да оставят куклите и играта на войници, да учат своите уроци…
На сцената оживяха любими герои от детски вълшебни приказки. С прекрасни костюми бе представена Пепеляшка (Мария), Пипи Дългото Чорапче (Никол), Червената шапчица(Ани).
Децата трябваше да разпознаят по костюмите всички герои. Можеше да им завиди дори Шерлок Холмс: разкриха ги до един!
Беше забавно и неповторимо изживяване.
„На добър час” пожела на този пъстър и красив   рояк български ученици  Хриска Перфанова, след нея и всички пораснали, които се юрнаха и те към училищните стаи, но навреме се усетиха, че не са вече с панделки, а мнозина вече имат и мустаци…
Е, освен прелетялото от България до Чикаго цели  8 352 километра медно менче не сме ли свидели и на второ чудо?  Чудото на първия учебен ден!?
Дежурен репортер,
Първа Българска Училищна Редакция “Нов Живот”
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com