ДЕТСКАТА ИГРА
Деца на тротоара вън подскачат,
на дама със съседските деца.
Тичат надпреварват се и вдигат шум и врява,
улисани от веселата си игра.
От небето облака навъсено погледна,
ревниво свъси вежди и така,
прати дъжд той на земята
с надежда, че ще прекрати шума.
Порой по улицата рукна,
прекъсна детската игра.
Той грабна дамата и я отнесе
далеч от малките деца.
И втурнаха се те след нея
с босите си мънички крака,
но осъзнаха се , че нямат сили
да спрат забързалата се вода.
И хванаха се те тогава за ръцете,
заиграха се с поройната река.
Разбра ли облако, че радостта не се измива,
затуй иди си и остави щастливите деца.
Отдръпна се засрамен той, отдалечи се,
разсърден взе със себе си дъжда.
Слънчев лъч прокрадна се, усмихна се, и весело напече
и в махалата детски смях отново закънтя.
НЕ ПИТАЙ
Не питай ти кога сърцето ми истина
и превърна се в парче от лед.
Аз дълго чаках любовта и мене да застигне,
но с подигравка подминаваше тя моя ред.
В дома си аз прибирах се самичка,
здрависвах се с белите стени,
разговарях често с портретите висящи
и с картините от времето напрашени, дори.
Лягах си в леглото от умора аз заспивах,
в сънищата си аз виждахте до мен,
галеше ме милваше ме и тихо ми шептеше
и изчезваше щом изгрева запалеше прозореца до мен.
Не искам тази приказка да свършва,
затуй аз не отварях моите очи.
Знаех нереалност туй е всичко,
но се радвах, че те имам и до мен си ти.
Разбра ли ти сега защо изглеждам натъжена,
не виждаш ли че плача без сълзи,
защото туй което в сънищата виждам,
ми липсва в моите безкрайни дни.
Навярно вече няма да ме питаш,
защо сърцето ми отдавна не тупти.
Как може нещо дето времето е спряло,
просто тъй нереалността да съживи.
ДВАТА ЛЕБЕДА
Два лебеда до нас в езерото идват,
от юг долитат с пролетта
и пак обратно се завръщат,
с позлатените навън листа.
Покрай тях аз всеки ден минавам
и гледам ги в синята вода,
как птиците безгрижно плуват,
наслаждавайки се на това.
И питай се какви ги кара,
да бъдат толкоз предани в любовта.
Спирам се при тях и с часове ги наблюдавам,
удивена искрено от верността.
Дълбоко в себе си, си пожелавам да срещна някой в света, когото да обичам, че никога не ще поискам от него да се отделя.
Издигат се в простора, птиците отлитат,
нанякъде в безкрайно синята далечина.
Моля ви, върнете се в езерото ни обратно
и на крилата си за мене донесете любовта.
