С ЛЮБОВ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ПО ПРИЗВАНИЕ В ЧИКАГО – госпожа Антоанета Дичева

Какво ме разтоварва от напрегнатото ежедневие и забързания живот? Какво поддържа духа ми в моменти, когато се чувствам сама сред морето от английска реч? Отговорът- събота! Съботният ден е ден за българско училище. Макар че заниманията се провеждат в американски колеж, настроението е различно. Чува се българска реч.
Спомням си  първия учебен ден на моите деца в българско училище на американска земя. Беше първата събота на септември 2006 година. Мястото- една от българските църкви в Чикаго. За дъщеря ми това беше много важен ден. Беше в Съединените Щати от пет месеца. Не говореше английски и само две седмици преди това беше започнала училище в американско училище.  Тази учебна година трябваше да е специална за нея- все пак беше първокласничка. А всяка сутрин отиваше в американското училище със сълзи в очите. Затова няма да забравя момента, в който пристигнахме в българското училище за първи път. Там се почувства духа  на първия учебен ден такъв, какъвто го помня от моите ученически години и от първия учебен ден на сина ми. Исках и дъщеря ми да запомни този специален за всяко дете ден с топли чувства. И това се случи. 
Първокласниците бяха посрещнати от жена на средна възраст с топлина в очите и спокойна усмивка. Мекият й и спокоен глас  моментално  привлече вниманието и на децата, и на родителите.  Представи се като Антоанета Дичева, дългогодишен учител в България. Дошла в Съединените Щати, за да осигури добро бъдеще за собствените си деца. Но страстта й към българското училище завинаги останала в сърцето й. Водена от тази страст, тя започва да обучава българчета в Чикаго на роден език и история.
За три години и половина госпожа Дичева не само научи дъщеря ми да чете и пише на български. Заедно с нея и другите деца от класа на Краси (дъщеря ми)  тръгна по следите на Аспаруховите българи, стигна Дунава, преживя Покръстването, битките при Ахелой и Клокотница, усети  духа на Априлското въстание и Свободата. А цялото това пътуване не беше никак лесно, защото много от децата в класа бяха родени в Съединените Щати и не говореха много добре български. Госпожа Дичева работеше с тези деца с огромно търпение и всеотдайност.  Ден след ден, седмица след седмица тя предаваше своята любов към всичко българско и родно, към език  и история на децата, живеещи на  хиляди  километри от България.  Благодарение на нейния труд моята дъщеря с гордост изрича „ Аз съм Българче”.  И както аз помня моята първа учителка, така и в сърцето на моето дете завинаги ще има специално място за госпожа Дичева.
Госпожо Дичева,  дълбок поклон и Благодаря!

Мила  Г-жо  Дичева,
В навечерието на светлия за всички българи празник на Светите братя Кирил и Методи бих искала от сърце да ти благодаря за всичко, което направи за мен през изминалите години. Без теб никога не бих се научила да чета и пиша на родния си език, не бих запазила в паметта си историческия героизъм на народа си.
Искам да оздравееш по-бързо и да се върнеш в училище.
С много Обич,
Дилянка Димитрова -5кл.

Скъпа госпожо Дичева,
Ти си най-добрата ни българска учителка. Без теб нищо не бихме постигнали. Ти ни научи да обичаме България повече от всичко, ти ни накара да се гордеем, че сме българи. Затова сега когато пеем български песни и играем нашите хора си мислим за теб и с нетърпение очакваме да се върнеш.
Молим те да оздравееш и да си дойдеш отново при нас!
С много любов към теб,
Краси и Вероника Учев

ЗА  УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ

Госпожа Антоанета Дичева е един от първите учители в първото и най-голямо българско училище зад граница, „Джон Атанасов” в Чикаго.
Имайки дългогодишен опит в България тя е истински професионалист в работата си и обича своите ученици като собствени деца. С безграничната си всеотдайност и авторитет госпожа Дичева е достоен пример за подражание.
Щастлива съм, че е била учител и на двете ми деца. Ето какво казват те за нея:
Габриела: “Госпожа Дичева е моята първа българска учителка в Америка. Когато моите родители ни доведоха в тук ми беше много мъчно за България, за училището и учителите там. Но госпожа Дичева ме посрещна много топло и ме накара да се почувствам като у дома. Тогава бях в 3-ти клас, а сега завършвам 8-ми клас, но никога няма да забравя нейната майчина усмивка и увлекателните й уроци по история.”
Мартин Димов: “Бях на 5 години, когато ме записаха в българското училище при госпожа Дичева. Тя ме научи да чета и пиша на езика на мама и тате, на баба и дядо. Тя ми беше госпожа в продължение на шест години. Нямах търпение да стане събота и да отида на училище при
нея. Винаги ми беше интересно в нейните часове. Госпожа Дичева ме обикна от самото начало, но и аз винаги ще си я обичам винаги. Много искам да оздравее и да е с нас както преди “
С много обич:
Николина Димова,
родител от БУ ”Джон Атанасов” Чикаго
Ива Ганева, родител от
БУ ”Джон Атанасов” Чикаго