В навечерието на турнето в. “България Сега” се свърза с продуцента на “Диана Експрес” – д-р Милен Врабевски от Intelligent Music Ltd.
СМ: Какъв сте по образование?
МВ: Лекар. Завърших медицина във Варна през 1995 г. Много исках да стана хирург, но и аз (както предполагам и мнозина от вас) не случих на подходяща обстановка – никой не се поинтересува от отличната ми диплома и натрупан опит и потърсих нова сфера – научноизследователската и развойна дейност в областта на клиничната медицина. Днес се гордея, че съм собственик и директор на една от най-големите частни научноизследователски организации в Източна Европа, покриваща 12 държави с 5 офиса и главна квартира в София. Не по-малко горд съм и от факта, че официален език в управляваната от мен структура е българския. Управлявам и браншова асоциация, фондация с патриотична насоченост, а наскоро създадох продуцентска къща Intelligent Music Ltd., която е спонсор на група Диана Експрес за турнето й в Северна Америка през май.
СМ: Вие имате комитска кръв. Смятате ли, че този факт влияе на вашата дейност?
МВ: Да, имам. И по майчина, и по бащина линия. Горд съм и с този факт. Той категорично оформя вътрешната ми убеденост, че битката за съхранение на българското си струва и е въпрос на чест и достойнство за всеки един от нас. Считам за универсален и се стремя да следвам примера на моя прадядо Хаджи Станьо Врабевски, председател на Местния Революционен Комитет в Тетевен, съратник на Левски и Раковски, който веднага след 3-ти март 1878 г., връща неизползваните пари от комитетската каса на младата си държава. Само добавям, че в една от къщите му е намерено и безценното тефтерче на Апостола на свободата. Като добавим примера на други двама мои прадядовци – осигурения с поборническа пенсия и земя край Варна опълченец, загинал в първата битка от Илинденско-Преображенското въстание в Одрински революционен окръг, независимо, че вече е бил с осигурени спокойни бъднини, както и двукратния орденоносец ‘За храбростъ’ от Войните за национално обединение (атаките при Одрин, 1913 и Криволак, 1915 г.), разбирате, че просто не мога да не остана верен на тяхната кауза и тази вярност неизменно предопределя битието ми.
СМ: Как се роди идеята за създаването на фондацията “Българска Памет”?
МВ: Опитваме по вътрешно убеждение да помогнем с родолюбива дейност и национално-отговорна политика на държавата. Тя има необходимост от това, а и е нормална европейска практика – неправителствения сектор да е в помощ там, където силите на държавата не достигат. На фона на разочарование от недобрия имидж на Родината в света, решихме с мои близки приятели преди близо 5 години да облечем в легална европейска форма немалкия брой родолюбиви инициативи, с които се бяхме заели така или иначе. Скоро разбрахме, че не сме сами и започнаха да се усещат резултатите от дейността ни: Родиха се 15 бебета по метода ин витро с наше финансиране на бездетни семейства, които не можеха да си позволят сумата, а много искаха да имат деца. Осигурихме информационно покритие за кампанията ‘Искам бебе’, която в последствие получи и институционална и финансова подкрепа лично от премиера и фин. министър на Р. България. Успоредно с това усвояваме във финансираните от нас културно-образователни ре-българизационни и евроинтеграционни семинари близо 500 деца (15-18-год. възраст) годишно в пет-звездни условия (от България – предимно българи-мюсюлмани от Родопите и Лудогороето, но най-вече българчета от Молдова, Украйна, Сърбия и пр.) възстановяваме културно-исторически паметници, осигуряваме достъп на максимален брой кандидат-студенти от близката чужбина по 103-то постановление на МС да се учат в Родината, правим дарения на училища и детски градини, където се преподава български език под формата на парични средства, учебници, учебни пособия, пакети българска телевизия, сателитни антени, водим първенците от конкурсите ни за есе да видят Европейския Парламент в Брюксел и Страсбург, за да разберат новата позиция и авторитет на България, правим тематични изложби, подкрепяме млади таланти в България, за кандидт-студентите финансираме курсове за подготовка по български език и литература, история и английски език и много други. С две думи: пазим българщината (www.bgmf.eu). Постигаме го с мрежа от специалисти, работещи във фондацията, или просто видни интелектуалци – мои приятели и поддръжници, членове на Консултативния й съвет и чрез офисите й в София, Якоруда и Комрат (Гагаузка автономна област в Молдова, където живеят 150 хил. българи, а с него сме в директен контакт и с останалите 70 хил. от Тараклийски регион в тази държава). Както виждате, покриваме стратегически важни за идеите на фондацията специфични райони с различно по етнографски, верски и др. особености, но чисто българско по произход и самоопределение население.
СМ: Как определяте ролята на българите в чужбина за запазването на културното българско наследство и за възраждането на България?
МВ: Във фондацията поставяме много силен акцент върху работата с българите в чужбина. Реинтеграцията на диаспората ни извън граница ни е жизнено необходима особено в условията на демографска и финансова криза. От една страна, вие сте извор на родолюбие и фактор за съхранение на българщината в отколешните й традиции – трудолюбие, предприемчивост, класическо патриархално възпитание, любов към науката и образованието и огромен интелектуален потенциал. От друга – вие сте най-важния инвеститор в държавата ни (над 10% от БВП), успявайки да финансирате близките си (което държавата все още не може да прави адекватно спрямо пенсионерите), откривайки нови работни места, подпомагайки предприемачеството в Родината, бидейки просто меценати и на българската култура и пр. Впечатлява ме например факта, че българи-мюсюлмани от Чикаго и други места в САЩ и Канада инвестират в църкви на българска територия! В старата емиграция (диаспората ни останала с поколения извън пределите на Родината) намираме огромен интелектуален и физически резерв за поизточената ни по икономически причини Родина. Редно е с членството на България в ЕС да се увеличава рязко потока на желаещи деца от български произход от близката чужбина да учат в прародината и да търсят след това реализация тук в професионален и личен план. Много правим по този въпрос, особено със семинарите ни във Варна всяка пролет и есен от 2007 год. насам и сме изключително популярни сред младите българчета в Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и др. В резултат на активната ни дейност броят на желаещите да се учат в България нарасна десетки пъти в последните 3-4 години, което ни прави много щастливи и ни мотивира допълнително. Външните българи винаги са били естествен интелектуален и икономически резерв за България. Такива са фактите от най-новата ни история.
СМ: Какво сте направили Вие лично и Вашата фондация за запазването на българския език и култура в САЩ и Канада?
МВ: Считам за връх в своята дейност в щатите откриването на българското училище в Атланта, където живеят над 3,000 наши семейства, а досега нямаше такова. Активно подкрепихме инициативата на една изключителна млада жена, Силвия Костова и за пореден път доказахме, че заедно можем повече в името на децата ни, тяхното българско самосъзнание и образование.
През февруари, 2009 г – ФБП организира и изпрати дарение с необходимите за учебния процес произведения на български класици (Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Захари Стоянов, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна и др.), географски карти, учебни помагала с българска народна музика и детски песнички, буквари, читанки и тетрадки за писане в първи клас, енциклопедии – 1000 неща, които трябва да знаем за България” и др. пособия. Няколко месеца по-късно направих и парично дарение за улеснение на преподаването. Изказвам благодарност на учениците, които специално за мен, по време на визитата ми в училището направиха много мила и вълнуваща музикално-артистична програма на чист български език, показвайки натрупаните вече знания.
По този повод споделям разочарованието си, че точно от българска медия в Атланта бяха публикувани куп небивалици по повод културната ми инициатива в Северна Америка – турнето на Диана Експрес. Не мога да си представя дори, че някой е способен да пише такива щуротии за човека, който е водещата причина от 2 години да има българско училище в града му. Отминавам обикновено с усмивка такива недоразумения, но се изкушавам да споделя, че считам направеното за чалгизация на истината (с други думи – в материала нямаше никаква истина и съм го оставил на юристите ми). По този повод наскоро проф. Александър Йосифов писа в нашата преса (парафразирам), че има един композитор, чиито белетристични изяви през последните 20 години многократно надвишават композиторските, а това очевидно не му е амплоа…
Обикновено съдействаме на БГ-училища в САЩ да осъществят контакти с държавните образователни институции и да се снабдят с учебници и учебни пособия (‘Знание’ – Чикаго, ‘Гергана’ и ‘Христо Ботев’ – Ню Йорк), даряваме енциклопедии ‘100 неща, които трябва да знаем за България’, съдействаме за откриването на изложби с важна за българите тематика, дарихме гербове на Р България и др.
Последната ми инициатива ще бъде осъществена на 18.05, сряда, съвместно с Ген. Консул на Р България в Ню Йорк г-н Радослав Точев. Тя е в Пенсилвания, където недалеч от Филаделфия живеят около 500 семейства българи-мюсюлмани от Югозападните Родопи. Те имат свое училище за децата си, на което ще направя парично дарение и фондацията ми остава на тяхно разположение за всякакъв друг вид подкрепа в Родината, включително за усвояване на еврофондове и др. средства по програми на МОМН. Така продължавам традицията на успешно сътрудничество с техните земляци от България, с които работя вече 4 години.
СМ: Доставя ли ви удоволствие работата във фондация “Българска Памет”?
МВ: Да, категорично. Мотивиран съм максимално да продължа дейността си, защото вече виждам положителните резултати от нея, а и усещам подкрепата и разбирането на държавата, най-вече в лицето на Премиера, г-н Бойко Борисов. Това, естествено не означава, че работата ни е безпроблемна. Виждате за една концертна инициатива с какви чудеса се сблъскахме и за пореден път те са от типа ‘криворазбрана цивилизация’. Представете си какво става с други по-мащабни инициативи… Това, което ме крепи е, от една страна моята максима, че ако искаш да участваш активно в прогреса на едно общество, трябва да можеш да преживееш обвиненията, в собствените му грешки. От друга страна, вярвам, че правя възможното трите ми деца да израснат в българската европейска среда, за която не просто мечтая, а воювам ежедневно.
СМ: На какво ниво е според вас съзнанието и духовността в България?
МВ: Има високо и ниско ниво, както навсякъде по света. Бил съм в над 40 държави и смея да твърдя, че сме на достатъчно високо равнище, но с много тежко наследство от старите структури на ДС. Това е основния прът в колелата. Издигнатите на щиковете на Червената армия безродни свинепаси управляваха дълго (а и сега запазват сериозни позиции) и успяха здраво да се окопаят. Нали се сещате какво е нивото им? При ценностната им система съизмерима с тази на крокодил, като леко обиждаме горкото животно, няма как да не падне нивото на съзнанието и духовността. Те имат възможност да му влияят заради ключовите постове, които все още заемат. Все пак има много потенциал у нас българите и ще се справим. Не забравяйте John Lennon: ‘Every day, in every way, it’s getting better and better…’
СМ: Какво е мнението ви за феномена – български поп фолк?
МВ: Не случайно в миналото изкуството е било само за богатите и достъп до него съответно са имали много ограничен брой хора. То е израз на способността и стремежа на човека към духовно израстване и извисяване и изисква доста висок образователен ценз, който повечето хора са нямали. Като спадна нивото и на нашия се освободи и духът на чалгата от шишето. Всеки има право на избор, разбира се и не трябва да отричаме една сериозно поставена в момента музикална индустрия, но просто не е мой тип. До степен на тотална непоносимост. Както се шегуваме с моите приятели и съученици от английската гимназия във Варна, вероятно прабабите ни са оцелели от набезите на османлиите навремето и много малко ориенталско сме усвоили за щастие. В тази връзка, все още сигурен индикатор за бъдеща комуникация в България е каква музика слушаш. Аз съм споделял и друг път, че не съм музикален комунист и всеки е свободен да слуша каквото си ще. Все пак не сме останали много българи, за да си вадим очите едни на други, но не мога да не споделя, че много пошлост има в тази сфера. Обаче, не бива да пропускаме, че на места чалгата е проводник на българското, особено сред Балканските ни съседи. Много често ни свързват с този жанр и хората от български произход често се обединяват около така популярния за тях стил. Това особено важи за Македония, но не отричам, че доста поп-фолк парчета се котират и в Бесарабия, Сърбия, Албания… Друг е въпросът, че ако медиите ни присъстваха активно в тези страни, а не само чалга-каналите, ситуацията щеше да е по-различна.
Ако трябва да завърша с ирония – съприкосновението ми с този феномен е минимизиран до такава степен, че на практика обитаваме различни планети…
СМ: Не считате ли, че в България се е достигнало до крайност, когато поп фолкът се предлага масово като универсален заменител на всички други изкуства?
МВ: На места – да. Имаме си и чалга-столица, както при вас Нешвил. В местата, които аз посещавам няма и нота в този стил, обаче. Моята позиция е следната: След време децата ми може да ме попитат дали като съм имал възможности съм направил нещо, за да променя средата според разбиранията си. Искам с чиста съвест да им кажа – да! И това е разковничето: вместо да се оплакваме, просто трябва да правим опити да сменяме критериите на хората от обкръжаващата ни среда и да произвеждаме сами това, което липсва. Аз направих мюзикъл по албума, който записах и това ме прави много щастлив. Мисля, че и музикалните и вербалните послания от тези продукти са добра форма на реакция срещу пошлостта и алтернатива на ниското ниво. Мисля, че съм готов да направя и следващ подобен опит, ако намеря време. Това е моят скромен принос към необходимата система от адекватни контрамерки срещу заплашващата ни доминация на чалгата. Давам го с удоволствие, защото считам, че го правя за децата си, които искам да растат в среда с доминиращи дълбоко интелектуални арт-продукти.
СМ: Какво трябва да се направи, за да се възродят другите форми на българското изкуство, включително и българската рок и поп музика?
МВ: За да не звуча поучително, по-скоро бих споделил какво правя аз самия. В началото опитах да подпомагам финансово инициативите на млади и утвърдени творци в БГ-поп и рокa: най-често техни концертни изяви, видео-клипове и абуми. Това правих в продължение на повече от 5 години. Не бе достатъчно за мен, нямаше траен видим резултат, поне докато не се заех сам да направя по-мащабна продукция, каквато липсваше на пазара (и май никога не е имало). За година възстанових легендарна рок-група, продуцирах й нов двоен албум (единият диск е с изцяло мои композиции), на който сега записваме и английска и руска версии, серия видео-клипове, концертни участия, мюзикъл към албума, ангажирах адекватна PR секция… Опитвам се да разсъждавам като меценат и си поставям за цел да не търся финансова изгода от директните ми инвестиции в българската култура, а по-скоро възможност за реинвестиция в следващ продукт. Това е много важен фактор за успех в мащабни начинания. Отдалеч личи, че и мюзикълът, който направихме по албума не е направен по формула за търговски, а духовен успех. Просто това е по-важната страна на делото: инвестиция – в българската култура и таланти, която на този етап няма как да носи други дивиденти освен оцеляване на интелектуалната българска среда. Всичко това спомага да се съхрани и добрува българското. Не можем вечно да чакаме някой да ни оправи. Държавата поне в следващите 15 години няма да може. Трябва да опитваме сами. Схемата е да се създадат максимален брой работни места в красива музикална инициатива, каквато е мюзикъла ‘Площад Синева’ и да мотивираме млади хора да търсят успеха в Родината си, защото се нуждаем от техния потенциал. Ако това на определен етап не може да го прави държавата, насреща са инвестициите в културата от страна на хората с възможности, които по светлия пример на дейците на Възраждането ни, (които за някои са и директни роднини) са неин достоен заместник. В нашият случай, с 25 души на сцена и още 35 зад нея, които са в рамките на частно финансиран проект, не може да се очаква финансов приход. Да не забравяме, обаче, че като сложим планираните копродукции с Русия и Македония, турнетата в страната и близката чужбина, енергията на ангажираните в спектакъла актьори, певци и музиканти, имаме реализация на чисто български продукт, а това вече си е Национална кауза. Оттам идва и удовлетворението. Не закъсняват и резултатите – за пръв път 3 поредни премиери в Пловдив и четвърта в София при пълни зали и значим обществен интерес, особено след благотворителния спектакъл за пострадалите от земетресението в Япония на 19.04, който БНТ ще излъчи навръх най-светлия и най-български празник 24-ти май. Върховна чест. Виждате, че може.
СМ: Разкажете ни нещо повече за вашата инвестиция в българската рок група “Диана Експрес”?
МВ: В края на 2009 г. бях поканен да стана продуцент на групата, поради популярното ми вече меценатско отношение към българския рок. Приех с радост, защото вярвам, че точно това трябва да се случва – възраждане на легендите като алтернатива на ниското ниво в изкуството. Тези идеи проповядвам и във фондацията си, а и българската култура е сред личните ми приоритети. Все пак трябваше да се докосна и до специафичните им взаимоотношения на творци и изпълнители. Не съм арбитър, а и нямам време за това. Аз просто инвестирам в българската култура, независимо с колко скапани колегиални взаимоотношения е свързана тя. Затова предложих на враждуващите страни общо участие. Сетете се колко адекватна спрямо инвеститора е била едната от тях, която сега следва принципа от народния епос ‘Ти лудото не викай, то само се обажда’. Аз не спрях инвестицията заради сбърканите взаимоотношения и разбирания за света, които ми бяха демонстрирани, а избрах практичния подход да взема най-доброто от доказаното добро. Ако сега вляза отново в студио, най-вероятно ще избера пак същите музиканти.
Повечето от нещата с които се захващам са широкомащабни и тук не направих изключение. Заех се веднага с реализация на нова продукция. Влязох в студиото на Максим Горанов и записах 5-6 свои идеи, които месец по-късно вече бяха първия в България концептуален албум. Останалите музиканти имаха също много интересни идеи и се получи доброто начало… Всички подробности са описани в брошурата към албума, който групата ще има удоволствието да ви представи лично след броени дни. Не пропускайте да видите на живо българската рок-легенда “Диана Експрес”!
СМ: Какво сте подготвили в програмата на турнето: “Диана Екпрес” – САЩ и КАНАДА 2011?
МВ: Групата си приготвя репертоара сама. Аз останах малко встрани от оформянето на програмата, поради многобройни други ангажименти. Мисля, обаче че много се постараха. Репетират безспирно и неуморно за вас и съм сигурен, че приятно ще ви изненадат. Не случайно решихме да приемем предизвикателството да представим новата продукция първо пред вас, които сте потопени в перфектно качество.
СМ: Коя е вашата любима песен от новия двоен албум “Площад Синева” на “Диана Експрес”?
МВ: Когато започвах работа по албума, знаех много добре, че всичко гениално вече е измислено. Все пак има все още място за много добри неща, каквито ви предлагаме в двата диска. В авторския албум на групата, новата им шлагерна колекция част 1 – ‘Завръщане’ много харесвам 2 парчета: инструменталът на легендарния китарист Максим Горанов ‘Настроение’ и песента на Коко Кърджилов, брилянтния басист на групата – ‘Блус за дявол и за ангел’, по текст на знаковия за Диана Експрес творец и майстор на перото – Иля Велчев. Тук ще откриете много паралели с взаимоотношенията в групата от недалечното минало и вярвам ще ви бъде интересно.
Концептуалния албум част 2 – ‘Силата на мисълта’, който написах за групата е като рок опера, с много позитивни послания и предпочитам да го прецените сами. Там съм вложил есенцията на житейските ми разбирания и ще се радвам, ако ви хареса.
СМ: Какво искате да кажете на читателите на вестник “България СЕГА” в навечерието на северноамериканското турне на рок групата “Диана Експрес”?
МВ: Скъпи сънародници, заповядайте на концерта-спектакъл на Диана Експрес, направен специално за вас по случай 24-ти май, Денят на българската писменост и култура!
Нека застанем на страната на положителното и градивното. Желая на всички вас приятни мигове с хубавата българска музика!
Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com