Записки по Америка

Авторска рубрика на Климент ВЕЛИЧКОВ,
Български спортен журналист /”Спорт”, “Старт”/
и  на  актуалното  чикагско издание  –  “Старт BG”

jazz_270JAZZ
Загадъчният феномен

В България още се помни времето, когато американският джаз проби дори “Желязната завеса” и завладя огромна маса хора.  Какъв беше този феномен – музика, философия, американски щуротии или поетичен изблик на недоучени, небогати, непретенциозни и не много успели  хора?

Даже изследователите се затрудняват при обяснение на думата “Jazz”. В енциклопедиите това е “Музикален жанр, съставен от различни стилове, обединени от идеята на импровизатора”. В семантиката на думата има оттенъци на енергия, пъстрота, нетрадиционно, диво, глупост, измишльотина,  става дори като жаргон за намек на интимни човешки отношения…

Едно е сигурно. Родината на това явление е САЩ. Макар и  корените му да са в Африка. Английските и френски мисионери – протестанти от американския Север покръстват в християнството черните роби от Африка още във втората половина на 18 век. И още тогава тук се появяват духовните им песнопения  “спиричуелс”. Този ярко- емоционален стил се характеризира с колективна импровизация, въпреки, че съчетава в себе си и някои черти на пуританските химни.

На Юг, където преобладават католици /испанци и португалци/, които строго се придържали по онова време към расовите и културни разграничения, синтезът между европейската и африканска култура бил затруднен. Затова и точно тук се запазват традиционните африкански ритми, които  са в основата на съвременния джаз. Някои историци твърдят и до ден днешен, че люлката на джаза е именно тук и именно в Ню Орлеан. Възприема се, че тук за развитието на джаза способствува удобното разположение – пресичането на много търговски пътища, топлият климат, съответната обстановка – горещи хора, които търсят развлечения…

Изследователят Маршал Стернс пише в своята книга “История на джаза” /1956 г/, че джазът е преди всичко синтез, образуван от 6 източника:

1. Ритмите на Западна Африка
2. Песни на робите, работещи из плантациите
3. Религиозните песни на афро- американците
4. Афро- американските светски песни
5. Старата американска народна музика
6. Ритмите на  уличните музиканти и духовите оркестри.

В последствие съществено влияние върху джаза оказва познатият ни Blues. “Блус” произлиза от английското съчетание “Blue Devils” /”Сините дяволи”/, или казано по нашему “Когато душата ти плаче”. Блусът – това са любовните песни на афро-американците, в които има много недоизказани неща и много думи могат да се тълкуват по различен начин. Често тъгата се смесва с много хумор, чистотата преминава във вулгарност и пр.

Накрая, на основата на двата стила – Спиричуелс и Блус се появява и първият истински “Джаз” т.н. “Ню Орлеански стил”. Той се отличава с почти изключително инструментален характер. Дял за това имат и разформированите след Гражданската война в САЩ армейски оркестри. Само благодарение на това тогавашните музиканти могли да се снабдят с огромно количество евтини духови инструменти.

Постепенно започват да се появяват различни направления в джаза: Свинг, Бибоп, Рок-н-Рол, Ритъм енд блус, Фри Джаз, Джаз-Рок, Фюжн, Фънк… Сред стандартните джазови инструменти са барабан, саксофон, тръба, кларнет, тромбон контрабас.

Днес се говори и за “европеизация” на джаза. Някои дори твърдят, че джазът, като американско явление, вече е история. Противниците са на обратно мнение – те смятат, че американските корени на джаза са както никога здрави и че става дума за точно обратното – за “американизиране” на европейската музика. Но това ми изглежда като спор дали в една кръчма на Чикаго  българите пият по американски или американците пият по български!

Сред най-познатите звезди на джаза са такива ярки личности като Луис Армстронг и Дюк Елингтън, чиито интересни биографии бих искал да ви припомня, макар и съвсем накратко.

Следва