Социологическите проучвания не улесняват прогнозите кой в щата Айова има шансове да получи подкрепата за кандидатурата на демократите за президент на САЩ. Броени дни преди партийните събрания в Айова проучванията на групата Рисърч 2000 сочат подкрепа от 29% за Барак Обама и Джон Едуардс, а Хилари Клинтън изостава само с един процент зад тях.
Бившата първа дама води с 40% пред 30% в национален план срещу своя основен опонент Барак Обама, но според Си Ен Ен/Корпорация за проучване на общественото мнение, нейната евентуална загуба в Айова може да доведе до промяна на настроенията на избирателите както в Ню Хемпшър, така и в Южна Каролина, които ще гласуват само дни след това. В републиканския лагер прогнозите изглеждат еднакво трудни както в национален план, така и в рамките на Айова – общо за страната Рудолф Джулиани има все още преднина с 24%, оспорвана от Хъкаби, който е на крачка след него с 22% и Мит Ромни с 16% подкрепа (данните са на Си Ен Ен).
В Айова обаче мормонът Ромни измества бившия нюйоркски кмет от второто място с 24% и се нарежда непосредствено след бившия губернатор на Арканзас Майк Хъкаби, за който усреднената цифра от всички проучвания е 34% (по данни на Полстър). Така или иначе, двете най-важни особености на партийните събрания в Айова са, че първенците в национален план по-вероятно ще претърпят поражение там и второ, че тази загуба може да им коства президентската номинация за изборите наесен.
Какво доведе до тази така оспорвана битка: грешки в предизборните кампании на основните претенденти, бързо променящата се политическа обстановка или политическата криза в САЩ като цяло? Вероятно по-малко и от трите. Демократическата дилема: опит срещу промяна. Не толкова отдавна демократическата номинация изглеждаше ясна и Хилари Клинтън спокойно се фиксираше върху основния патос на своята кампания – този за опита: опит като първа дама, като архитект на здравната реформа, като нюйоркски сенатор.
И във финансов план нещата за нея изглеждаха безпроблемни – тя имаше най-много средства от всички президентски кандидати: през третото тримесечие на миналата година даренията нараснаха на 90 000 000. Г-жа Клинтън като че ли нямаше и толкова нужда от прочутия си съпруг, един от най-харизматичните американски президенти, който отделяше повече внимание на фондацията си, отколкото на възможността да се върне в Овалния кабинет, макар и като втори член в президентското семейство. Постепенно обаче започна да става все по-ясно, че нейният опит не се смята за достатъчно важен, че американците искат действителна промяна и повече човешко лице, а и във финансово отношение Обама бързо я настига.
Показателен беше и фактът, че от един момент нататък донорите започнаха да дават повече средства в общата каса на демократите за изборите през 2008, нещо което показа, че нямат яснота кой ще е победителят в първичните избори. В този момент Хилари рязко смени посланието си, като заложи на промяната, но този обрат изглеждаше вече неубедителен на фона на упоритото залагане на опита в нейната кампания. Като цяло нейните действия все повече започнаха да изглеждат като резултат от кампанията на опонента й. Целта бе сякаш по-скоро да се минимизират загубите, а не да се изпревари опонента и да се моделира резултатът. Такъв беше случаят и с нейния отговор на прочутия фактор "О" – безпрецедентното включване на Опра Уинфри в подкрепа на чернокожия претендент за демократическата номинация.
И въпреки че 80% от избирателите заявяват, че не се влияят от Опра, реакцията на зрителите в препълнените стадиони, където известната телевизионна водеща се появява заедно със своя "любим сенатор" и красивата му съпруга – опровергават това твърдение. В паническа реакция Хилари събра цялото си семейство, за да "очовечи" кампанията си, но появата с майка й мина почти незабелязано или в най-добрия случай като опит да смекчи ефекта "Опра". Не се оказаха ползотворни за нюйоркския сенатор и опитите на нейни привърженици да спекулират с увлечението по наркотици на младия Обама, както и с напълно изфабрикувания му "мюсюлмански произход" – те бяха възприети по-скоро като непочтени хватки и макар Хилари да се разграничи от тях, никой не повярва, че не тя е дърпала конците. Шансът на Хилари Клинтън е, ако загуби в Айова, там да спечели Джон Едуардс. Така или иначе, той не е неин конкурент в национален мащаб. Ако обаче Обама спечели в Айова и в Ню Хемпшър, който е следващият в поредицата на първичните избори, неговият превес ще започне да изглежда закономерен и това безспорно ще повлияе на по-нататъшното гласуване за демократическата номинация. От друга страна, съществува възможността, ако Едуардс не спечели в нито един от първите три щата, той да се откаже от надпреварата и да пренасочи гласовете си в полза на един от двамата си съпартийци.
В момента е трудно да си представим, че това може да стане в полза на Хилари, защото неговият патос по време на предизборните дебати е изцяло насочен срещу нея. От друга страна, трябва да се има предвид, че в социален и демографски план симпатизантите му гравитират по-скоро към избирателите на Клинтън. В много отношения третият щат от групата "ранногласуващи" – Южна Каролина, ще изиграе ролята на крайъгълен камък. Дори да победи в първите две гласувания, Обама ще срещне там и първото предизвикателство пред способността си да борави с расови въпроси, защото нито в Айова, нито в Ню Хемпшър, които са почти сто процентно "бели" щати, расовият конфликт не е бил никога на дневен ред. Не е така обаче в Южна Каролина, където той ще трябва да се хареса едновременно и на белите и на афроамериканците, като последните могат много лесно, ако са недоволни от неговия подход, да се обърнат към Хилари, чийто съпруг винаги е бил в много добри отношения с "черна" Америка. Републиканската алтернатива: повече или по-малко "Буш".
Изненадващата и драматична поява на Опра Уинфри в битката между претендентите на Демократическата партия има своето съответствие в лицето на никому неизвестния Хъкаби в републиканския лагер. По отношение на вота на консервативно настроената част от американците именно Хъкаби символизира така търсената очевидно и в двата лагера промяна. В различна степен всички останали кандидати имаха допирни точки със сегашната администрация – по отношение на социалните въпроси (Ромни) или във връзка с войната в Ирак и тероризма – Маккейн и Джулиани. Всички останали не успяха да приемат очевидното, отразено в проучванията на общественото мнение в национален мащаб – че над 70% от американците смятат, че страната не върви в правилна посока.
Нито един от републиканските претенденти не даде достатъчно ясен знак за оптимизъм и промяна, а Хъкаби се включи достатъчно късно, за да бъде изненада за тях и те да не могат да променят радикално кампаниите си в съответствие с тази нова заплаха. Още повече, че в исторически план консервативният електорат не е гласувал за изцяло непознато и неустановено "лице", какъвто е бившият губернатор на Арканзас. Това обаче също може да стане прецедент в политическата история на Америка. Промяната в средите на републиканците дойде повече по линията на тактиката, отколкото на стратегическите послания: Джулиани например въобще престана да води кампания в Айова и Ню Хемпшър, където прецени, че във всички случаи е обречен на неуспех и съсредоточи усилията си във Флорида.
Останалите разчитат Майк Хъкаби бързо да изчерпа и без това не големите си финансови и човешки ресурси и да не може да води адекватна кампания в национален мащаб. Американският избор: между политики или между лица Бил Клинтън неотдавна сравни вероятността демократите да изберат Обама за техен кандидат с "хвърляне на зарове" за бъдещето на Америка. С наближаването на старта на първичните избори, все повече изглежда, че те не са толкова далеч от хазартния вариант. Все по-ясно става, че всъщност избирателите не търсят толкова разликите в политиките, колкото в представянето им – те са склонни на протестен вот, да заложат на съвсем ново поведение и нови лица. Причината е, че в последно време нещата за много американци се промениха коренно – те са изправени лице в лице с една все по-непопулярна война, със загуба на домовете си в неравностойна битка с ипотечната си задлъжнялост и със застрашена световна роля на САЩ в икономическо отношение от страна на Китай.
От дълго време насам Америка живее от кредити, от евтината работна ръка, доставяна от имигрантите, от глобализацията. Сега основните стълбове, върху които се крепи американският просперитет, се разклащат. Става все по-трудно да се живее със заеми, банките изземват ипотекирани жилища. Спори се за легализиране на част от имигрантите. Оказва се, че Китай е най-големият печеливш от глобализацията. При тази огромна нужда от тотална промяна на посоката основните кандидати не предлагат големи разлики в платформите си.
При Хилари Клинтън и Барак Обама най-голямата разлика е по отношение на войната в Ирак, но тя се свежда главно до гласуването преди пет години, с което нюйоркският сенатор е одобрила използването на военна сила там. В момента и двамата пледират за постепенно изтегляне на американските войски до март 2008 г. По отношение на всички други важни за американците въпроси – като режима за притежаване на оръжия, аборта, здравните и социални осигуровки, хомосексуалните бракове и данъчната политика – платформите и на двамата са в рамките на традиционните за либералите виждания.
Сходно е положението при консерваторите, където изключение прави Джулиани с подкрепата си за правото на аборт. И в двата случая, интересът се насочва не толкова към коренно различни политики, колкото към изцяло нов поведенчески тип, като основното изискване е автентичност – колкото повече кандидатът се идентифицира с посланията си, колкото повече "човешко лице" предлага на аудиторията – толкова по-благосклонна е тя към него.
В този смисъл, споменаването на "мръсните чорапи" на илинойския сенатор от съпругата му Мишел, както и объркването на Хъкаби по въпроси от външната политика, която много не интересува американците, сякаш ги направи по-близки до избирателите и спечели техните симпатии. След като в Айова привържениците и на двете политически сили определят своите кандидати, нещата през януари ще се развиват сравнително бавно и за либералите и за консерваторите – на осми демократи и републиканци ще гласуват в Ню Хемпшър, след което с разлика от една седмица – те ще дадат своя вот в Южна Каролина.
Първите два вторника, обаче на февруари и март ще бъдат решаващи за оформяне на окончателните номинации. На 5 февруари над двадесет щата ще решат коя е тяхната кандидатура, а на 4 март ще гласува една от последните големи групи щати, с което общо взето гадаенето ще приключи и погледите ще се отправят към ноември 2008 г. Въпросът за общите избори – кой от кандидатите е по-вероятно да победи противника си от другата партия и най-вече да привлече колебаещите се – е доста встрани в момента от предизборните дебати и от основанията на избирателите да гласуват за един или друг претендент.
Републиканците, например, в стремежа си да олицетворят консерватизма и да спечелят партийната номинация, се доближиха много до Джордж Буш – аналогия, която в никакъв случай няма да им спечели центристките и колебаещите се избиратели. Проблемът, на който и да спечели републиканската номинация ще бъде да се оттласне максимално бързо от досега градения си образ, за да убеди "плаващите избиратели" в своите предимства. Демократите ще имат този проблем в по-малка степен, но те пък и в случая на Хилари Клинтън и в този на Барак Обама, ще трябва да докажат на центристки настроените американци, че си струва да гласуват за радикална промяна в историята на САЩ, белязана или от първата жена, или от първия чернокож президент.
Като се прибави към това изключителната динамика и флуидност на кампанията, както и начина, по който Интернет промени както скоростта на изпращане на посланията, така и методите за събиране на средства, може да станем свидетели на една от най-оспорваните надпревари за Белия дом. И то в период, в който водещата и политическа, и икономическа роля на САЩ е поставена под съмнение – за първи път след края на Студената война. БТА
