Магиите на Сиатъл /3/

Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”
Bulgaria Sega
www.BulgariaSega.com

В предишната писаница за Сиатъл се споменаваха бурните години от възмъжаването на този град в най-северозападното ъгълче на САЩ. Бил е последното късче „цивилизована земя”, откъдето златотърсачите по река Юкон в Аляска са тръгвали към бялото безмълвие на ледения Север. Става своеобразен център на „Златната треска в Клондайк”.  Повече от 100 хиляди златотърсачи по онези времена се качват от тук на параходите до Скегуей – Аляска и от там – още стотици километни с кучешките шейни до златото или… гибелта в бялата пустиня. Тук мъжете са могли да почуствуват последната топлинка от нежната част на човечеството, преди да нагазят в дивото, където най-яркият представител на женствеността е била някоя бяла мечка. И това ставало основно в легендарните бордели на Мадам Лу Грем, сутеньорка от най-високо качество, която преди края на земните си дни изкупва своите грехове като завещала легендарното си богатство на Сиатълската училищна нива – днес една от най-добрите в света.
Не казвам, че Мадам Лу е Божията светлина, която е осенила образователната система в Сиатъл. Тя е просто една шарка в картината. Не само благодарение на тази странна финансова инжекция в Сиатъл се развиват добре оборудвани и с отлични преподаватели училища. Заслугата е на мнозина умни хора по тия места, които вместо да приказват за величието си, са свършили и малко работа.

Тук живее Уйлям Хенри Гейтс, наречен Бил

И ето че в едно от тукашните училища, някъде около 1970-та година, синът на известния сиатълски адвокат Хенри Гейтс се поболява от компютърна болест. Защото в това училище, по това време, има, представете си, КОМПЮТЪР! Една обемна машинерия, поставена в нещо средно като кът за обучения и кът за забавления на учениците.  На нея осмокласниците Уйлям Хенри Гейтс, в когото предчуствуваме бъдещия Бил Гейтс, и приятелчето му Пол Алън, днес също прочут световен милиардер, прекарват дните си, а често пъти и нощите си. Така че може да сте абсолютно уверени, че онова компютърно торнадо в програмирането, което завъртя човечеството и го изхвърли в космоса, благодарение на Бил, се е зародило именно в Сиатъл. Имаме сериозни белези и доказателства за това – най-напред почти 80 процента от  онова, с което работим на нашите компютри е плод на този 53-милиaрдов човек с гениални способности, който и днес живее близко до града, в имението си край езерото Вашингтон. Сиатъл и днес е рекордьор в САЩ по броя на учащите се в частни училища – 31 процента! Три са големите и известни с доброто обучение в тях университети. Първият от тях носи името на Джордж Вашингтон,  в него учат 35 000 студенти, а трима от преподавателите са носители на Нобелова премия

Сиатъл – голямото гнездо на аеропланите

Град Сиатъл е и патриархът на американската и световна авиопромишленост. През 1903 година местният Инженерен факултет на Западното отделение на Йейлския университет е завършен от Уйлям Боинг, човек силно впечатлен  от чудото на първия полет на братя Райт с конструирания от тях биплан. Заедно с приятеля си Джордж Вестерверт, който пилотира, двамата правят рискован полет на самолет, направен от друг пионер в самолетостроенето – Кертис. Мястото на Бойнг в полета е… на крилото! „Така и не проумях до ден днешен как точно съм се задържал на това крило – казва той. – Но едно стана ясно – така повече да се лети – не може”! И тогава – на малко кейче с лодки и катери до дома му в залива Пюджет, започват да правят свой самолет. Вестерверт по-късно се впуска в друг бизнес и Бойнг сам прави първия полет с готовия самолет. През 1916 г. той регистрира фирмата „Boeing Airplane” и кани в работилницата си инженери от Университета Вашингтон. През 1919 година Боинг, с един един пилот още, започват да превозват с построения в „завода” самолет писма и пощенски колети от Сиатъл до близките канадски градове и обратно. Скоро литва и първият „пътнически” самолет. Първи пътник е … кой мислите? Едно красиво чикагско момиче – специален кореспондент на особено влиятелния по онова време чикагски вестник. „Салонът за пътниците”, в който се намира журналистката, е с размерите на голям хладилник. През 1929 г., обаче, „Боинг” произвеждат самолет за 12 пътника! Това е и първият самолет за гражданската авиация.                                                                                                                        Според някои историци заводите „Боинг” са и сред факторите, благодарение на които Западната коалиция и СССР излизат победители във Втората световна война. Тук е мястото, където се произвеждат бойните машини, осигурили решителното и решаващо преимущество във въздуха, оказало се сред най-силните козове за победата. Тук се правят  масово бомбардировачите  В-17, наречени  „Летящи крепости”, както и Ф-29 „супер крепост”. Един от главните конструктори /от 1936 до 1954 г./ и създатели на тези легендарни бойни самолети, е българският авиоинженер  Асен Йорданов. По-късно идва и времето на първите реактивни бомбардировачи – В-52. В „Боинг”  са конструирани и първите трансатлантически пътнически самолети В-707 и В-747 „Джъмбо”, на които с достоинство и без страх се возят както президенти, така и емигранти. Днес „асортиментът” на заводите, които преместиха администрацията си в Чикаго, включва от невидимите бомбардировачи В-2 до мащабни проектип за космичски станции.

„Битката в Сиатъл”

През ноември 1999 година в Сиатъл се развиха необичайни събития, които представиха града като световен лидер в движението на антиглобалистите. По време на дълго рекламираната министерска среща на СТО /Световната търговска организация/ хиляди студенти и преподаватели, работници от профсъюзните организации, фермери, писатели, актьори и други представители на интелигенцията, всякакви хора в чиито сърца още съществуваха искрици идеализъм, излязоха на първата масова и ефективна антиглобалистка проява в света и изразиха откровено враждебното си отношение към очертаващия се нов модел за икономическото развитие на планетата. Събитията завършиха с кървави сблъсъци и арести, получи се срив на програмата на Срещата. Случилото се бе представено по-късно като началото на едно ново противопоставяне в света – вече не толкова между „Изтока” и „Запада”, колкото на фаталните противоречия между хора отговорни за природата и развитието на хуманно общество и безотговорни такива…  Обединени в международни корпорации, смятат антиглобалистите, тяхната единствена цел е печалбата, независимо от страданията на ограбената и обедняла част на човечеството и предсказуемата гибел след  опустошаването на  природата. Събитието в Сиатъл сякаш запали факела на световното антикорпоративно движение. Десетилетие след „Битката в Сиатъл” антиглобалистите продължават да устройват протести срещу всяка среща на лидерите от световни организации като Световната търговска организация, Г-8, Международният валутен фонд, Световната банка и др. Острите социални протести често пъти стават доста крайни, дотам, че да се издигат лозунги от рода на „Капитализмът убива, убий капитализма”. Неотдавна се появи и филм със сюжет от онези дни. И името му е познато – “Битка в Сиатъл”. Това е първият  игрален филм, който открито застава на позицията на антиглобалистите. Спорд тях съвременният модел на глобализация покровителства безсъвестния  и алчен  капитал,  води до катастрофален дисбаланс при доходите, здравеопазването, образованието между богатите по света и огромната маса хора. Освен това властимащите правят все по недопустими и антихуманни условията за труд в мултинационалните компании. Налаганата поп-култура води до опростяване на възприелите я индивиди и ги лищава от възможността да виждат критично нещата около себе си, те се превръщат в груби и елемнатарни консуматори  с психика подчинена единствено на собственото си съществуване.  Природата на планетата ни се унищожава хищнически и това в крайна сметка ще доведе човечеството до гибел.
Но всичко това го казват така по тия места. Има доста неща, които се виждат по различен начин, погледнати от Сиатъл и погледнати от Остин, например.  Щат Вашингтон е толкова силно „син” /демократи/, колкото силно червен /републиканци/ е Тексас. И, както пише една журналистка,  „… да харесваш Буш или да кажеш, че подкрепяш войната в Ирак, в Сиатъл ще звучи също толкова екстравагантно, колкото да афишираш симпатиите си към антиглобалистите и здравната система на Обама  в Тексас”.

Революцията в кафето на американеца

Малцина от новодошлите в САЩ се спогаждат с големите картонени купи пълни с редичката, черничка течност, която получават, когато си поръчат кафе. Затова и пионерите на доброто кафе Starbucks, появило се първо като идея у трима студенти в Сиатъл през 1971 г и релизирано през 1982 г. от Хауърд Шулц, се смятат за революционери, наложили и сносно кафе в Новия свят. Шулц посетил с разузнавателна цел най-добрите еспресо-барове в Милано, пристрастил се към лате u мока, върнал се и в Сиатъл замирисало на истинско кафе. През 90-те години Starbucks ускорено завоюва Америка, а после – прескача океаните и днес е по цял свят. В момента Starbucks има повече от 15 000 кафета в над 40 страни по света. В повечето от тях може да видиш електронната си поща, да напишеш някое стихотворение или поне писмо, да се срещнеш с приятел и всичко това в компанията на горещо, силно, благоуханно, стимулиращо кафе! Миналата година отвориха Starbucks и в София – точно между Спортната палата и Стадион „Васил Левски”, дето беше дълго време една модерна но скъпа и безвкусна пицария. На откриването държи реч посланичката на САЩ в България, което подсказва, че на тези заведения наистина се гледа като на оформен американски модел за подражаване, а заслугата отново е на Сиатъл…

Самобитният Сиатъл

При самоуправлението на щата Вашингтон, най вече – на град Сиатъл, има някои особености, каквито рядко се срещат по други места. Например, наследниците на старите фамилии – основатели на града, се събират понякога с градската управа и обсъждат проблемите, които възникват. На едно такова събиране се решава за известен период от време общественият транспорт из централните части на града да е безплатен. Фактически бизнесът субсидира автобусните линии и повишеният приток на хора стимулира търговската и предприемаческата дейност. Градът е в челото на местата с добър живот, почти няма никаква престъпност, намира се залък хляб и помощ и за най-изпадналите в беда хора. Странното е, че тук са малко църквите и много – атеистите… Сред минусите е и това, че мнозина страдат от познатата „Сиатълска депресия” –  заради много дъждове и мрачни дни през зимата. През лятото пък хората изхвърляли неизпитите антидепресенти „Прозак” в тоалетните, от там то попадало в океана, където рибите пък го нагълтвали и проявявали „нетипично оживление” от въздействието му…

Българският Сиатъл… /написаното се нуждае от много дописване/

В Сиатъл по едно време живееше големият български треньор по баскетбол Веселин Темков със семейството си. Беше станал любимец на младите баскетболисти от училищата и в дома му винаги беше пълно с млади спортисти и стари, опитни, американски треньори по различни спортове. Там се запознах с първия американец, който беше идвал да учи някои наши студенти от „Академик” на… бейзбол! За България говореше като за райската земя, а жена му ни обвиняваше, че сме го били омагьосали с двете български огнени магии – стара препечена ракия и здрава млада българка. По-късно, когато Темков беше вече се преселил в по-добрия свят и Сиатъл бе станал по-скучен, започнах да отивам и в Suzzalo Library – University of Washington, където има и доста българаски книги на Вазов и Ботев,  Димитър Талев, Алеко, Елин Пелин,  Стефан Цанев, Станислав Стратиев… Видях  поредици и отделни броеве на периодични издания от България, но тенденциозно няма да ги споменавам, защото сред тях нямаше нито „Старт”, нито „Спорт”…  През годините, та чак и до сега в Ситъл са се чували и български песни и са играни  български хора и ръченици.  „Балканарама” е група за балканска музика, изпълнявана от американци. Имало и битов оркестър за балканска музика, но пак от американци. Позната с любовта си към българския фолклор е и Mary Sherhart, която през 1983/4 години живее и изучава народното изкуство в България.
„Пещерска отлежала ракия” и „Сливенска перла” са досегаеми деликатеси дори и за този далечен Северо-Западен кът на САЩ, но явлението не така масово, както в Чикаго. 
Тихоокеанският залив на който са разположени канадският Ванкувър и американският Сиатъл е истински природен бисер с пръснатите из него 300 острова. Климатът по тези места през зимата е мек, през лятото сух. Но влажните дни през годината са не по-малко от 150 – и през всичките тях пада прочутият и съсипващ сиатълски дъжд…
Със своето  560-хилядно население Сиатъл е най големият град на „Вечно зеления щат Вашингтон”. Това заслужено име се дължи и на масивите от  иглолистни гиганти издигащи се до 30 – 40 метрова височина. 
И накрая, може да ви се стори интересно, Сиатъл има по-особена от другите големи американски градове демографска карта. Впечатлява числото на белите – 72%. Азиатците са 13%. Афроамериканците – 7% Латиноамериканците – 5%. Най-многочислени са диаспорите на германци и скандинавци.