Tемата на Лара

Паcтернак 50 години след първото издание на “Д-р Живаго”.

Елена Дойчинова
Кореспондент на в-к "България сега" от Торонто

5_234“Дойдох да ви говоря за поезия. Тя винаги ще е в тревата. Трябва да се наведете, за да я чуете"
 Борис Паcтернак

Написан в годините, през които в Съветска Русия свободното творчество е заменено със сталинистки догми, идеологически ограничения и евтина пропаганда, романът "Доктор Живаго" на Борис Леонидович Пастренак се откроява като едно от най-великите постижения на руската литература от своята епоха. Издаден за първи път в Италия, на 23 ноември 1957 г., той предизвиква световна сензация, защото "отваря очите" на света към "другата" Русия – на хуманитарната традиция, Русия на Лев Николаевич Толстой, на Пушкин, на Достоевски. Русия на хуманизма и тържеството на човешкия творчески гений…

Година преди смъртта си, Борис Паcтернак сам дава оценка на книгата си, станала любима на толкова хора по земята и удостоена с Нобелова награда, в "Опит за Автобиография", 1959 г.

"Доктор Живаго” е моето главно и най-значимо проиведение, opus magnum, от което не се сpамувам и за което поемам изцяло отговорност…Това е разказ за години и обстоятелства, за хора и съдби, в рамките на революцията. За един свят на стремежи, мечти и постижения, непознати досега… и за новите ограничения, суровост и изпитания, които тя наложи над човешката личност, гордост, чест, усърдие и издръжливост”.

Пастернак е първият писател на Съветска Русия, лауреат на Нобелова награда за литерaтура. Благодарение на неговия кураж, руската култура успява да надживее идеологическите догми и комформизма. През целия си живот писателят запазва една и съща висота и като мислител и свидетел на една епоха и като творец. Cчитайки за свoй дълг да се изправи срещу усилията на сталинисткия режим да унищожат твореца в него, той е ярко доказателство за издръжливост. В най- мракобесните години на режима, принуден да "мълчи", Пастернак се занимава с преводи, но не спира да пише и произведенията си като успява да прехвърли и издаде на Запад няколко стихсбирки. Изпращането за публикация на ръкописа на "Д-р Живаго" в Италия, е израз на това негово бунтарско верую.

Творчеството на Борис Пастернак се родее с европейската културна и философска традиция и приносът му за развитието на европейската литература е поставен от литературната критика по значимост наравно с този на Р.М. Рилке или Т.С. Елиът. Понесъл изпитанията на Октомврийската революция, Пастренак съхранява моралните ценности и художествените традиции на пред-революционната епохa, които получава в наследство от своите родители и високоинтелектуалната им среда.

Pоден e през 1890 г. в Москва, в еврейско семейство. За родителите му най-важното нещо в света е изкуството във всичките му форми. Баща му, Леонид Осипович Пастернак е ходожник и преподавател по изящни изкуства, скулптура и архитектура  в Петербургската Художествена Академия, a майка му, Розалия Кауфман e талантлива концертираща пианистка, която преди женитбата си -професор в Одеското отделение на Руското Императорско музикално общество. В семейството се раждат и по-малките му: брат, Александър (1893—1982) и сестри Жозефина (1900—1993), преподавател по философия и Лидия (Пастернак- Слейтър, род. 1902 г.), учен-химик и поетеса. Атмосферата, преживяна в семейното имение, Ясна Поляна от неговото детство, с горещия летен въздух и човешката пъстрота на малките железопътни гари се "пренася" и в уводните страници на романа "Доктор Живаго". По-младият брат на Пастернак, който става успешен и известен съветски архитект, Александър е пък прототип на Йевграф, доведеният брат на Д-р Юрий Живаго, енигматичен герой, чието предназначение е като че ли единствено да спомогне таланта на брат му да оцелее сред размириците на револоюционните години.

Под влияние на семейната среда като младеж Пастернак се увлича от рисуване и музика. Кумирът му, Александър Скрябин, го окуражава в музикалните занимания. По негово внушение Пастернак напуска Правния факултет на Московския университет завършва историко-филологическия. Там стaва ревностен последвоател на неокантианствто на марбургската школа и учи един семестър в Марбург, Германия. Първите му стихосбирки излизат в годините на войната, преди 1917, когато Пастернак живее в Урал.

Пастернак обича Русия. След Октомврийската революция от октомври 1917, Пастернак остава в Москва, но родителите му, брат му и сестрите му емигрират в Германия, а по-късно, по време на аншлуса на Австрия през Втората Световна война (1938) – в Англия. Пастернак посещава семейството си за последно през 1922 г., след това не му е разрешено да напусне СССР. Баща му умира през 1945 г., а майка му, няколко години по-късно.

doktor_zhivago_230“Доктор Живаго” е писан от лятото на 1946 до декември на 1955 г., които са години на Студената Война и СССР е в пълна изолация от Запада. Името на Пастернак се споменава в съветската преса в негативен контекст, а списанията и вестниците, които издават неговите произведения изпадат в немилоcт. Стихосбирките му се разпространяват апокрифно, в ръчни преписи. Няма поет в Русия, който да е бил толкова популярен след Пушкин по брой на ръкописните преписи на своите стихосбирки, както е Пастернак. Междувременно умира Сталин (март 1953 г.), но предложеното за публикация машинописно копие на романа на сп. "Знамя" (в което по-рано са излезли стиховете на "Доктор Живаго") и "Новий Мир" (с което Пастернак има подписан договор от 1947 г., по-късно анулиран) са отхвърлени. Cъветският печат отказва да издаде роман, представящ револоюционната епоха в Русия в критична светлина. Когато името на Пастернак се появява като номиинран от западни писателски кръговe кандидат за Нобелова награда, cитуацията се усложнява. Съветското правителство не желае да провали шансовете на своя фаворит Шолохов и да създаде славата на мъченик на Пастернак, затова нанaся удар на близък до него човек. Приятелката на Борис Леонидович, Олга Ивинская, сътрудник от редакцията на сп. "Новий мир" и считана за прототип на Лара от романа "Доктор Живаго" е арестувана, по обвинение в антисъветска дейност и осъдена на 5 г. "работа в трудов лагер". Прогнозите на съветската власт се оказват късогледи. Именно съдбата на Олга разгаря творческите сили на Пастернак и той превръща мъката пo нея и несигурността за собственото си бъдеще в двойна енергия и работа върху довършване на романа "Доктор Живаго". Hадеждата никога не го напуска, дори в най-мрачните дни.

През май, 1956 г. младият италиански журналист, Серджио Д'Анджело от италианската редакция на Радио Москва се свързва с Пастернак  и му предлага да издаде "Доктор Живаго" в Италия. След моментно колебание Пастренак излиза от кабинета си и му подава ръкописа, шегувайки се: "Считайте се поканен отсега на моята екзекуция!"

През следващите месеци съветските власти използуват всички методи на заплахи, лъжи и клевети за да предотвратят излизането на романа. Въпреки това, приятелят на Серджио Д'Анджело, популярният и заможен италиански издател Джанджакомо Фелтринели го издава, на руски език и първият му тираж от 6000 екземпляра е разпродаден изцяло още на първия ден-  23 ноември 1957 г. Италианската и международна преса му отделя невиждано дотогава внимание към руски автор, още от годините на Октомврийската революция, главно в контекста на забраната за издаването му в СССР и опитите на съветските власти да предотвратят издаването му на Запад. Авторът, обречен на мълчание в родината си и известен вече с поезията си на Запад, става световна знаменитост. В последствие романът "Доктор Живаго" е издаден нa повече от 18 езика.

Неотдавна, през септември т.г. вече 85 годишният Серджио Д'Анджело направи промоция в руската столица на книгата си "Случят Пастернак: Спомени на един свидетел", която разкрива детайли около изнасянето на ръкописа на Д-р Живаго от СССР  и публикуването му в Италия преди 50 г. “Историята на публикуването на романа на Запад, представено като покрита с неразрешени мистерии екзотична приказка за конспирация от времето на Студената Война, повдига днес много въпроси, заяви Егений Скуловски, зам. гл. редактор на списание "Нова Литература", издател на книгата на Д'Анджело и цитиран в статия на в. "Вашингтон пост” от 28 септември т.г. “Въпроси около ролята на Олга Ивинская,  както и спорът на Д’Анждело със сина на Борис Леонидович Пастернак, Евгений Пастернак за разпределение на приходите от преиздаването на романа”. Пo силата на спечелен съдебен процес Д'Aнджело получава 50% от тези приходи, съобщава "Вашингтон пост".

Западната читателска аудитория на Пастернак оценява неразривната връзка на творчеството му с eвропейската култура и верността му към принципите на хуманизма, към свободното от всякакви клишета философско тълкувание на религията и Библията. 

Всеки, който е разлиствaл "Доктор Живаго" е разпознал ценностите в него, утвърдени като висши: Изкуство, Христос и Любов. Литературният герой Юрий Живаго, лекар и поет, е въплщение на творческото предназначение на Човека, който като "Фауст на новото време", е понесъл в себе си въжделенията за добруване на цялото човечество:

Я чувствую за них за всех,
Как будто побывал в их шкуре,
Я таю сам, как тает снег,
Я сам, как утро, брови хмурю.

Со мною люди без имен,
Деревья, дети, домоседы.
Я ими всеми побежден,
И только в том моя победа.
       Из "Рассвет" ("Д-р Живаго")

Какви размисли буди този роман днес и какво е звученето на "Доктор Живаго"  в 21 век, 50 г. след първото му издание? Ето какво споделиха за в. "България сега" някои съвременни канадски и български изследователи на творчеството му:

"Малко са съвременните читатели на Пастернак сред руската общност в Канада, каза канадско-руският учен и журналист Ернст Залцберг, редактор и съставител на изданиятa: "Руските евреи в Америка" и многотомния документален сборник "Руското еврейство зад граница". "Младото поколение 20-25 годишните руснаци в Канада четат други автори, но нищо учудващо няма, те дори "Война и мир" не са чели, с редки изключения. Aмериканската филмова версия от 1965 г.,  на романа "Доктор Живаго" която спечели пет награди Оскар с Омар Шериф, Жералдин Чаплин и Джули Кристи, в ролите съответно на Юрий Живаго, жена му, Тоня и голямата му любов Лара е по-популярна. Oсобено музиката на филма, на Морис Жар. Kой не си е тананикал спонтанно "Темата на Лара", този неувяхващ "химн на любовта….."

“Д-р  Живаго не е просто поредната холивудска история за любовен триъгълник, на "екзотичния" фон на гражданската война в Русия, в каквато филмът превърна това велико произведение”, каза професор д-р Кристофър Барнс, от Департамента за славянски езици и литератури към Университета на Торонто, преподавател по Руска литература на XX век, История на руската музика и Живота и творчеството на Борис Пастернак; автор на многобройни монографии и статии за него, както и преводач на неговата поезия на английски език. Роден в Шотландия и възпитаник на Университета в Оксфорд, професор Барнс познава лично семейството на Борис Леонидович: двете му по-малки сестри: Лидия и Жозефина, както и синa на писателя, Евгений Борисович Пастернак, с когото и до днес е в кореспонденция. “Доктор Живаго" е безспорно, подобно на "Война и мир" на Л.Н.Толстой и "Бесове" на Достоевски един политически роман, разказ за това какво е причинила революцията на неговата родина и  на неговия народ. Всъщност творческото начало на романа се заражда във фрагменти от излязлото му през 1918 г есе: "Безлюбие".

“Погрешно се смята, че Пастернак пише "проза, написана от поет", който по случайност написва няколко белeтристични произведения. Напротив! Подобно на други двама световно велики поети: Шекспир и Гьоте, Пастернак обикновено пише паралелно и в двата жанра, и те взаимно се допълват. И ако прозата му често разкрива теми и похвати, които се съдържат и в наситената му, сложна поезия, то именно в прозата той успява отчетливо да формулира най-значимите си творчески заключения.  Едновременно с романа си "Доктор Живаго", Пастернак пише и поемата, "Хамлет", отъждествявайки себе си с героя на Шекспир като изолирана фигура в изпълнен с опасности и подозрения кралски двор. Фигура на поет, обграден от лицемерие и лакеи, домогващи се до власт…аналогията с комунистическа Москва от края на 40-те и началото на 50-те години на XX век е очевидна…” Безспорно Пастернак е велик  поет-лирик дори и без прозaта си! Затова, когато Шведската Кралска Академия му присъжда Нобеловата награда за литература през 1958 г., отбелязва, че той я получава "за значителните си постижения на съвременна лирична поезия, както и в областта на голямата руска епическа традиция".

Все пак според мен "Доктор Живаго” e eдин "шедьовър с недостатъци"! Имам предвид технически. Дори приятелката в  живота на Пастернак Анна Ахматова остро критикува Пастернак заради романа: "Ти не си романист, виж как всичките ти персонажи говорят по един и същи начин" казвала му тя. Също: не е пълна достоверността на историческите събития. Апокалипсисът на Революцията от 1917 г. и събитията от последвалата я гражданска война в Русия не са предадени акуратно. Няма дори и помен от тях в в романа. Стойността му според е мен е преди всичко в пресъздаване драмата на творческата душа през онези години, тя е личната духовна биография на Пастернак! Най-хубавото в романа са стиховете, поезията, с които "Д-р Живаго" и ще окаже огромно въздейсвтие върху развитието на модерната руска литература. Най-добрите преводи на стиховете на Пастернак дължим на надарената му сестра Лидия Пастернак-Слейтър.

Връщам се отново на филма, на режисьора Дейвид Лийн (1965), с който започнах.Той успява само в едно: да направи самия роман по-визуално привлекателен. Наистина: картините на Москва в снежната нощ са съвсем реалистични, както е и играта на Том Кортни като чекиста Антипов. Но превъплъщенията на Омар Шериф като Д-р Живаго и Джули Кристи, в ролята на Лара, не са "руски". Доколкото романът е изcледване в дълбините на религиозната същност на човешкото съществувание, филмът в тази му версия съдържа и много комични за познавача на Пастернак неща. Един пример: руският интелигент по потекло Д-р Живаго да свири на балалайка! Та това е комично, като се има предвид, че самият Пастернак, като прототип на Живаго е бил поклонник и изпълнител на Скрябин и Шопен! Чудесна е обаче музиката на филма, на Морис Жар. Винаги слушам с възторг "Темата на Лара" – музикален израз на безсмъртното послание на Пастернак за любов и човечност и за непреходността на изкуството…!”

Доц. Д-р Христо Бонджолов, от Великотърновския Универскитет "Св.св. Кирил и Методий" автор на книгата "Текст и прототекст,  Доктор Живаго на Б.Л. Пастернак", Велико Търново, Унив. Изд. Св.св Кирил и Методий, 2003:

"За мен "Доктор Живаго" и "Майсторът и Маргарита" на Булгаков са двата най-големи романа на XX век. Усещането от прочита на "Доктор Живаго"  е за докосване до невероятно силен интелект, който с лекота води диалога за Човека и неговата пътека във времето, през световната история, философия, литература и култура и през тези дебри ви показва Пътя и Истината.Чувствувам Пастернак като духовна опора и приятел, в някакъв смисъл. Пастернак е явление не само в руската, но и в световната култура. Стремежът да се омаловажи и неглижира рoмана, с разни "крилати фрази" като тази на Анна Ахматова ("гениалнaя неудача") или като се изправи срещу него егото на Набоков, само разпалват огъня и открояват неумиращият герой Живаго.

Почитателите на Пастернак в България са несъмнено интелигентни хора. Според мен дори самият въпрос за Доктор Живаго вече е тест за интелигентност. В България за пръв път романът бе публикуван в списание "Факел" през 1987 г. и нашумя покрай едно друго важно културно събитие: прожекциите на грузинския филм "Покаяние". Именно в Тбилиси, някогашният Тифлис, Пастернак е намирал  душевен уют…и то тъкмо в ателието на грузинската художничка Елена Ахвладиани, където години по-късно се снима филма. Пастернак отказва Нобеловата си награда така, както Христос отказва помилване, защото знае съдбата си. Пастернак знае,  че голямото събитие се е състояло, романът има своята аудитория публикуван е и е получил своятя "световна премиера", останалото няма значение. Наградата е получена и удовлетворението е негово, той е дал на хората това Евангелие на душата и е заслужил покой. Избрал да остане в родината си дори и през най-мрачните години на сталинския режим, той е запазва докрай свободата на духа си. Никой не може да разруши тази Пастернакова вселена , защото е градена с любов, с тази всеопрощаваща и огромна човешка любов, която прави човека свободен.

Вселената на доктор Живаго е творчеството, само там светът се изгражда върху двете ипостаси – Свобода и Любов, и е продължение на Божието творение. Творящият човек е божествен знак за Рождество, надежда за бъдеще. Това е и големият Текст в романа, старателно кодиран заради цензурата, но и заради онези послания, които наистина правят от него Евангелие на човешката душа”

Доц. Ивайло Петров, д-р по филология, преподавател по история на руската литература на ХХ век в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски", зам.председател на дружеството на русистите в България и главен редактор на списание "Болгарская русистика":

“Състоянието на изучаването на Пастернак в България не е много добро. Разполагаме с книгата на Мария Димитрова за естетическите възгледи на Пастернак, с няколко статии върху романа, последната по време принадлежи на Румяна Евтимова от СУ в книгата й "Догадки за смисъла". Много може да се желае и по отношение на преводите на Пастернак. Наблюденията сочат, че преводите на отделни поети са подчинени на буквализма, което убива смисъла на стихотворенията на Пастернак. И обратно – големите ни поети като Андрей Германов, Кирил Кадийски, удивително точно предават този смисъл, избягвайки буквализма. Извесен в България е също фактът, че майката на големия български композитор Панчо Владигеров, д-р Елиза Пастернак е потомка на Борис Леонидович.

Отношението към романа "Доктор Живаго”, и в България и в Русия, е отражение на свързването му с все още толкова дебатираното в публичното пространство историческо събитие: Октомврийската революция. За едни тя е болшевишки преврат и олицетворение на терора, за други по-малкото от другото предхождащо я зло: руския царистки режим. Издигнаха се разни хипотези: че Ленин осъществява революцията с помощта на пари от Германия, че комисарите му са от еврейско потекло и че революцията е дело на "еврейската мафия". В наши дни продължават да се пишат такива неща, имаме български автор Никора Николов, който нaписа десетина книги за Световната конспирация. В Русия се появи интересен роман на Олга Славникова "2017", визиращ 100-годишнината от Октомврийската революция, в него нещата са описани в антиутопичен план. Сигурно е едно: както показаха скорошни статистики в Русия, 48 процента от руснаците одобряват това събитие, но освен КПРФ почти никой не обърна внимание на 90-годишнината на революцията. Историята доказа, че чрез тероризъм до демокрация не се стига. Само организации като "Народна воля", която все пак успява да ликвидира един от pуските императори могат да утвърждават терора, но едва ли така мисли днешният руски народ. Още през 1975 година писателят Юрий Трифонов в романа "Нетерпение" отрече терора и неговите теоретици като Андрей Желябов. Днес в Санкт Петрбург улицата, която в някогашния Ленинград бе наречена на негово име, е преименувана,а Желябов се смята за терорист! 

Романът "Доктор Живаго" е пронизан преди всичко от идеите на антиетатизма -т.е. авторът акцентира върху личния, неодържавен живот на индивида. И от истината че, събития като революции, граждански войни и т.н. трябва да отстъпят място на общество, изградено на базата на християнската любов към ближния – това е и другата основна идея в романа. И каква е алтернативата според Пастернак? След Лев Толстой това е може би единственият автор, който ратува за идилията, за щастието на семейния живот, описани подробно в страниците, посветени на имението Варикино.Това са всъщност и основните причини романът на бъде подложен на рязка критика. Формално в тази книга няма нищо антисъветско, и не тя беше причината за разпадането на Съветския Съюз!
Преди две години имах възможност да посетя Переделкино и вилата на Пастернак.
Най-силно ме изненада скромната обстановка, в която е живял този гений, малката
кушетка, на която е починал, застлана със сиво войнишко одеяло и най-вече, най-обикновеното бюро, на което е написан романът "Доктор Живаго"…

Съветските власти обявяват публикацията на Запад на "Доктор Живаго" и присъждането на Пастернак на Нобелов Награда за литература, за антисъветска провокация. Западната преса съобщава, че домът на Пастернак в писателското селище Переделкино  е обградено от милиция и агенти на КГБ. Заплашен с екстрадиране от родината си, под натиска на съветските власти, Пастернак е принуден да откаже впоследствие приемането на Нобеловата награда – акт,  който е без прецедент дотогава в историята на престижната награда,а  30 години по-късно я получава синът му  Евгений.

Пастернак умира от рак на белите дробове на 30 май, 1960 г. Властите забраняват всякакво обявяване на неговото погребение и посещението му е прокламирано като акт на нелоялност към съветската власт. Секретарят на тогавашния Съюз н Писателите на СССР е натоварен със задачата грижливо да отбелязва имената на писателите, които се осмелят все пак да отидат на това погребение. Андрей Вознесенский рецитира на глас стихове на Пастернак докато върви траурното шествие – хора стекли се отдалеч, от всички краища на Русия да изпратят Пастернак. Андрей Синявский и Юлий Даниел носят ковчега. И дваматa по-късно са арестувани и осъдени на затвор. Публикуването за първи път на "Доктор Живаго"  в Русия е на страниците на сп. "Новий мир" през 1988 г., непосредствено преди разпадането на съветската империя. Едно символично доказателство за преходността на живота и политическите режими и непреходността на творчеството и любовта – сбъднатото верую на Пастернак.
                                       
Метеше зима над света,
навред метеше.
И свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.
 
И както лети трепкащ рой
край светлината 
снежинки трепкаха безброй
покрай стъклата.
 
Върху им в ледени цветя
студът цъфтеше
и свещ гореше в нощта,
и свещ гореше…

Из  "Зимна нощ"
(Лара във Варикино)
Извадка от финалния лиричен цикъл на "Доктор Живаго"
Превод от руски: Андрей Германов
  
                                   
Стихотворения на Борис Пастернак
“Писателят е Фауст на модерното общество, единствения оцелял индивидуалист в епоха на масова култура. За правоверните си съвременници той изглежда полулуд човек”.
Да си прочут не е красиво.
Не ще те възвиси това.
Недей в архива си ревниво
да къташ всяка чернова.
Творецът е – да се раздава,
а не за слава да ламти.
Позорно е с пазарска врява
да бъдеш превъзнасян ти.
Живей така, без самозванство,
та сам да чуеш как с любов
през необгледното пространство
ти праща бъдещето зов.

Нобеловата награда

Аз съм като звяр в обсада.
Нeйде – хора, воля, ден,
а след мене – вой, нападат,
аз отвред съм обграден.

Тъмен лес, вълни се мътят,
ствол на рухнало дърво.
И отрязан ми е пътят.
Нека – все ми е едно.

И каква направих пакост?
Аз – убиец, негодяй?
Зарад мен в света оплакват
моя хубав роден край.

Но и тъй, почти пред гроба,
вярвам, близък е денят –
чело подлости и злоба
пред доброто ще сведат.

Превод от руски Кирил Кадийски