Прощално, с Александър Бандеров

imgp0840_270 Поезията на Александър Бандеров е всеобхватна и многоизмерна. Тя утвърди истината за тленността на материалното и величието на човешкия дух, възкресявайки дори най-затънтени, потънали в прах "кътчета" на световната история и философия. Oт нея бликат и гордост, и любов, и родолюбие. A приживе, самият Поет и Човек – Александър Бандеров бe тяхното ярко въплъщение.

Покрусени стоим днес, с наведени глави пред тленните му останки, oсъзнавайки колко безвъзвратно много сме осиротяли! Защото емблематичният, "най-пловдивският" поет, както го нарече журналистът Антон Баев, бе и най-вдъхновеният Наш поет, на всички  съвременни канадски българи и на всички българи в емиграция по света.  През тринадесетте години от творческия си път, извървяни под канадско небе, Александър Бандеров посвети таланта си на нас и на България. Честната му душа изживя в стих с всеки – грижите, неволите, радостта… И дилемата на "разкъсването" между физческото ни битие тук и духовното- там "отвъд", където е България.

На 11 ноември бе Поклонението пред тленните му останки в Торонто. Залата в Jerrett Funeral Home се препълни с  приятели, c български и канадски почитатели на Александър Бандеров, дошли за последно сбогом c големия творец и за дa изкажат съболезнования на семейството му: съпругата му Мария, дъщеря му Биляна и внуците: Коста и Александър. Опелото бе извършено от ставрофорен свещеноиконом Кръстан Вукашинов от българската църква "Света Троица" в Торонто.

Вълнуващи слова прозвучаха от името на българската дипломация в Торонто, на приятелите на покойника, както и на почитателите на неговата поезия, посветена на България и българите в Канада. Генералният консул на Република България в Торонто, г-жа Генка Белева прочете и съболезнователната телеграма, получена в Генералното Консулство на Република България в Торонто, по повод смъртта на Александър Бандеров, от Градския Дом на Културата в Пловдив, творческатa родина и постояннa духовна обител на Сашо; изнесен бе и рецитал с негови стихове, звучаха записи с гласа на поета… Сълзите и скръбта от загубата му са безмерни!

Приживе, Сашо ни казваше, че няма обяснение за човешката тленност, но  уверяваше с пророческа поетическа интуиция, че животът на духа е вечен чрез следите от творческите му изяви:

“Аз съм от оцелелите отвъд, далече.
И се завръщам в аквторията на духа
която овладяхме преди хиляди години."

Уверенa съм, че тепърва нашата, българска акватория на духа, ще отреди по достойнство на Александър Бандеров мястото на един най-самородно-истинните й "народни будители":

На българските ми приятели в Канада

Отечество на безотечественици,
разпръснати и пропиляни,
загубени души,
повярвали,
че са загърбили злочестината
под чужди знамена,
под чуждо слънце.
Коя убога участ ни запрати
по дявола,
на край света?!

И в поезията и в живота си,  Александър Бандеров остана безкомпромисно предан на дълбоко почувствувани идеали. 3а гордост, за истина, колкото и да е горчива тя, за творческа свобода и човечност: "В поезията не може да се лъже. Затова, тя трябва да се съпреживява и да бъде възприета дори и като зашифровано послание от подсъзнанието ни в някой сън", казваше Сашо. "Всеки опит да се добереш до същността й по обиколен път с външна помощ е обречен. На всекиго не може да се угоди. Затова и никого не задължавам. Казал съм го и преди и съм пределно ясен: Да бъда сляп, ако се видя жалък!"

Bсеки който за в бъдеще ще чете поезията на Александър Бандеров ще е свободен да "разшифрова" за себе си истинните му поетически послания…За това колко гротескно-грозни са амбициите на  материалното ни битие, колко мнимо и преходно е благополучието на обречения да живее и умре далеч от своята родина. Малко са съвременните ни поети, които могат да се мерят с неговата идейна и картинна всеобхватност. Стиховете му са история, пътеписи на миговете, философски есета и патриотични оди едновременно. В тях са Космосът, тайните на земните недра, метеорите, Родината, детството, древните градове на маите, джунглата на Юкатан. Няма музикален жанр, който да не би бил подходящ за написване на музика по тях. Доминанта, обаче е любовта към Родината, където и според завещанието на поета, ще почива прахът му:

"Душата ми тъгува за Бъгария и може би ще се завърна пак. Една искра в генезиса от мрак, пронизала ме с мъката по стария"…

"Шансон на плажа вее идилично под слънчобраните на бар “Меркурий.
И бизнесът и ранната античност ведно звучат като карикатури"…

Богата е творческата биография на Александър Бандеров, който работи първоначално като редактор във вестник „Отечествен глас", а по-късно и като заместник-главен редактор в издателство „Хр. Г. Данов". Първата му стихосбирка,"Най-добрият урок"  излиза през 1962 г., последвана от: "Денят е с две лица" 1967 г., "България-Лето 893-то"1970 г., "Пътуване към планината" 1974 г., "Когато си далеч" 1979 г.,"Ако останат спомени" 1982 г., "Нощни галактики" 1983 г., "Отвъд сините планини" 1986 г., "Глуха тетрадка" 1991 г., "Рушенето на часовете" 1993 г., "Вигвамите на Ориля" 2001 г., "Отблясъци от Малахит" 2003 г., "Сред слънчевите копия на здрача" 2005 г., "Отвъд" 2007 г., повечето издадени от пловдивската Издателска къща "Жанет 45".
Носител е на национална награда "Хермес", за "Рушенето на часовете", на
на Награда "Пловдив" за литература ("Вигвамите на Ориля") и на Наградата на Съюза на българските журналисти "Златно перо".
Скъп спомен пазеше Сашо от празнуването в тържествена обстановка  преди четири години на 70 годишния си юбилей и излизането на "Отблясъци от Малахит", заедно с пловдивската общественост, в Балабановата къща в Пловдив.
"Трудно е да установим поетическото му родословие, пише за Александър Бандеров литературният критик Светлозар Игов. То, като че ли не следва ничия линия в своя път.. неговият стих е ограничен израз на индивидуалните му пориви и неспокойната му кръв". Сам себе си поетът вижда като:

"Закъснял откривател, метеор, който пада в мигновено стакато на звездна шарада. ..

Прокълнат буревестник, припознал се в болиди….

"Не съм ли пришълец от друго време, от други светове в мъглявините, дошъл отново, за да се възземе – към други светове и други митове"…

Класика в историята на българската поезия според литературната ни критика ще останат негови шедьоври на любовната лирика:

Ще дойдеш ли? Очаквам те, ела!
Ела като надеждата незрима!
Защото може би не си била
или пък аз не зная, че те има.
Ела, самотна като люляк бял
И нека твоят поглед е безкраен!
Като морето, като сняг-валял
над спомените ни. Ще те позная!
И на площада тесен “Свобода”
прощално ще ти подаря Созопол.
Какъвто е- и суша, и вода,
отдалечен, проникновено топъл.”

 "Ако трябва да потърсим една етична позиция, която Бандеров следва, можем да усетим, че него са го подготвяли "механата" на Христо Ботев, "покойниците" на Вазов, "чудакът" на Яворов и "скритите вопли" на Дебелянов. От съвременните поети е направил помен единствено на някогашния си приятел Пеню Пенев, с когото го свързва общо презрение към "хлебоедите", пише Светлозар Игов. "И все пак той изглежда така сам. Сам като кама, забита в масата на запустяла кръчма. Зъл вятър свири в острието. Това е гордата самота на нравствения максимализъм и верността към идеалите".

Ние, българите в Канада остваме длъжници на Александър Бандеров, макар и той самият да повтаряше как никого и с нищо не задължава. Безкрайно щастлив ще е той там, в "отвъдното" да знае само, че стиховете, които с любов написа за своите български приятели в Канада, ще ги топлят и в бъдните дни: и в светлите и в бурно-тревожните…Ако бъдат преиздадени и преведени тe и на други езици… Ако се учреди един ден награда за българоезична поезия на  канадските българи, на името на Александър Бандеров…

pochitateli_270Нека е спокоен сънят ти, Сашо!
Нека всичко хубаво и несбъднато приживе, ти се случи "Отвъд"!
Горд, кристално чист и чужд на суетата ще те запомним. С Твоята усмивка! Hа доброта и неизказана мъдрост….Отдалечено-близък и "проникновено- топъл".

Поклон пред паметта ти!

(Почитатели се прощават с Александър Бандеров)

 

 

generalconsul_270 

(Генералният консул на Република България в Торонто, г-жа Генка Белева произнася съболезнователно слово)

 

Снимки: Александър Павлов и Елена Дойчинова
Елена ДОЙЧИНОВА, кореспондент на в. " България cега", Торонто, Канада