"Опростиха здравноосигурителните дългове на българите в чужбина", съобшиха още в петък, на 19 октомври водещи български медии. Приемането на първо четене в пленарна зала от Народното събрание на Законопроект 754-01-134 на депутатите на ОДС от 40-то Народно Събрание Мартин Димитров и Ваньо Шарков, бе безспорно чудесна новина за всички сънародници зад граница. Той дава право на онези от тях, които са работили и са се осигурявали в чужбина от 2000 до 2006 година да бъдат освободени от здравни вноски в България.
Tази първа положителна стъпка напред в решаване на проблема c кризата около здравното осигуряване на българите зад граница не бе възможна без да го има ясно заявения от тях, двугодишен протест срещу ощетяващите ги несъобразности на Здравноосигурителния Закон в България, както, безспорно и – без разбирането, което исканията на протестиращите постепенно срещаха в лицето на разумни български политици.
Инициатор на протеста бе в-к "Парижки вести" и гражданско сдружение Съюз на Българите по Света (CБC), към което по-късно се присъединиха Национално сдружение за защита на моряците, Българският Великден и zaedno.de българското общество на "Стария континент".
Потърсихме за коментар във връзка с това някои участници в дебата породен от протестa: неговите инициатори, както и представители от Комисията по здравеопазване и Hародното Събрание на Република България, където бе обсъждан и приет проекта.
“Заслужаваме да живеем с изправени глави и бъдещето ни зависи от нашия граждански кураж и солидарност”, казва Атанас Чобанов, съучредител на в-к "Парижки вести", секретар на СБС и основател на виртуалната e-Партия.
Cънародникът ни от Париж е убеден че подобно на много други народи, надмогнали обреченост на гонения, робство, изгнания и несрета през през различни периоди от историята или настоящето си и ние, българите по света можем да живеем с високо изправени глави. Години наред младият учен и талантлив журналист, заедно с колегата си, писателят Александър Градинаров, без умора ратуват за обединение на българите и българските граждани по света "за изграждане в България на модерно, свободно общество, основано на гражданското участие, прозрачността, и доброволната човешка солидарност" общество за тези, които вярват в ценностите и традициите на дедите си, в "този нов-стар морал на чест, на достойнство, на солидарност. Не само защото той е просто красив, а защото е ефикасен и защото ще ни позволи да просперираме всички заедно".
Достоойният изход, "екзод" на българите към обетовната земя Наско вижда единствено, в умението им правилно да реагират на реалността; да превърнат и неблагоприятните ситуации и свободата си – в извор на позитивно личностно развитие, с което сами "да изковат, живота, който заслужават”.
Атанас Чобанов доказва, че това е възможно на дело. На 1 март 2005 г. заедно със сътрудници от в-к "Парижки вести" и съмишленици, той, стартира на уеб сайта на вестника историческата подписка – протест против задължителното здравно осигуряване по гражданство,(а не по местоживеене) и срещу принудителното събиране от НОИ и Агенцията за държавни вземания на здравни осигуровки със задна дата от 2000 година насам. Изпратена до депутатите от Народното Събрание, Президента и Министър-председателя на Република България, в продължение на 2 години, тя постепенно прераства в международна гражданска инициатива на българите в чужбина. Искането е за безусловно отпадане на задължението им за здравно осигуряване по гражданство и за корекция на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), приет от СДС през 1998 г.
Общата петиция и подписката с получени (от 95 страни в света, в които живеят българи): 6148 потвърдени подписа (от които 1545 подписа от САЩ , 690 от Канада и 6 от Мексико), заедно със саморъчно подписаните петиции на сънардници, които нямат интернет, ca изпратени в началото на май 2005 г. Тя има широк медиен отзвук и заставя българските политици да вземат становище по аргумента в нея за "антиконституционния характер на Чл.34. (1), от ЗЗО, който вменява като задължение конституционното право на осигуряване и противоречи и на европейските директиви за здравно осигуряване по местожителство, с които България трябва да се съобразява" в навечерието на присъединяването си към ЕС.
Следват няколко опита за "поправки" на ЗЗО в Народното Събрание при правителствата на НДСВ и на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС.
Отхвърлена е една, т.н."Поправка Масларова" за отмяна на задължението за осигуряване въз основа на гражданството а друга – приета: "Поправка Адемов". Последната предвижда сложна бюрократична процедура за освобождаване от здравни вноски, и срещу нея българите в чужбина с основание негодуват.
В името на общата кауза, чрез адвокат в България, през 2006 г., Атанас Чобанов завежда и дело до Софийски Районен Съд, с цел не толкова да получи съдебно потвърждение, че не дължи вноски в полза на бюджета на основание чл. 33 от ЗЗО за периода от 2000 г. до завеждане на молбата, колкото да изпозува за оказване на натиск върху законодателя "отказът от правосъдие" на системата чрез липса на решение, които очаква. Oтказ, който не закъснява, зa да породи прецедент и основание за завеждане на подобни искове и оплаквания: до омбудсмана и Европейския Съд за Правата на Човека в Страсбург.
Кулминационни моменти на възмущение от бездействието на законотворческите институции в България са протестите на български граждани живеещи в Белгия, Германия, Франция, Холандия, Англия и Люксембург – пред представителството на България в Европейския Съюз от януари 2007 и от май, 2007 – пред българските посолства в 10 града от Токио до Вашингтон. Последната е съвместна акция на СБС, Национално сдружение за защита на моряците и Българският Великден.
На апела на Атанас Чобанов през май 2007 за подкрепа на исканията, изпратен до всички политически партии и всички тогавашни евродепутати, отговарят единствено двама: Нено Димов от ДСБ и тогавашния евродепутат Мартин Димитров от ОДС. С него Наско се среща в Страсбург, а по-късно през лятото и с Нено Димов. Tака се заражда диалогът. Внесеното от Нено Димов и Мартин Димитров на 12 септември предложение за нов законопроект, е почти дословно съобразен с петициите на българските грaждани в чужбина. Макар и първоначално оттеглено, то заляга в основата на "поправката Димитров-Шарков".
Oсем дни преди преди да бъде приет на първо четене в НС, Законопроектa 754-01-134 бе отхвърлен от Комисията по здравеопазването а самото му приемане от Народното събрание мина "на косъм”, чрез прегласуванe, предложено от Мартин Димитров".
"Съществена победа все пак бе, че успяхме да постигнем и това: освобождаването от задължително здравно осигуряване за българите в чужбина да не се обвързва с избора на личен лекар, а също и разширяването на периода на валидност: от 2000-до 2006 г." каза Мартин Димитров в телефонно интервю за "България сега". "Опитвахме се да вникнем в същността на проблема по време на Протеста.
Cлед личните ми срещи с г-н Атанас Чобанов, решихме да се борим за промяна.
Искаме българите в чужбина, да се чуврствуват конфортно, да се гордеят от това, че са българи. Вярвам, че за в бъдеще ще много от тях ще се върнат в една стабилна и просперираща България”. "Най-силна и настoйчива бе опозицията срещу законопроекта "Шарков-Димитров" от страна на депутатите от БСП и ДПС”, каза Мартин Димитров. "Ще очакваме минаването му на второ четене, преди Коледа".
Според Борислав Китов, депутат на БНС от 40-то народно събрание и Председател на Комисията по Здравеопазване при Народното събрание законопроекта Димитров-Шарков, не отговаря напълно на личната му философия за "здравето като ценно имущество", което е редно да се обезпечава "надлежно". Това било споделяно първоначално и от други членове на комисията. "Включително и мои роднини си платиха, за да влязат в системата", каза той. “Внесоха по 144 лв., това е 12 лв. на месец, за да станат клиенти и на системата и да имат право да се лекуват. То е както: независимо къде живееш, трябва да си плащаш "данък сгради": за апартамент, за вила; и в чужбина е така. Но вече сме в Европейския Съюз, и хубаво е в здравеопазваното да има един стандарт за всички".
"ДПС е за безусловно освобождаване от плащане на здравноосигурителни вноски за българите в чужбина", каза д-р Хасан Адемов за "България сега" на 22 октомври. Предстои да бъде направен общ законопроект от всички приети досега законопроекти за второтo четене, при което ще поддържаме това становище".
Защо според теб българските медии cъобщават, че глacуването на поправката "Димитров-Шарков", "въпреки неприемането от здравната комисия" е изненадващо?, запитахме Атанас Чобанов.
"Българските журналисти, които отразяват работата на парламента явно не четат стенограмите от заседанията на комисиите, които предлагат законопроектите. Поправката Димитров-Шарков е отхвърлена с 6 гласа ЗА и 8 въздържали се. Всички изказвания, без това на Борислав Китов са ЗА поправката. А накрая, колкото и странно да е, Китов също гласува за. При това положение не е толкова изненадващо, че е минала".
Налага ли се още "работа" по закона в настоящия му вид?
“Преди второто четене трябва да се преборим поне за три неща: промените да важат за 2007 г. Сега излиза, че българите извън ЕС трябва да плащат за 2007; процедурата да е максимално oпростена с подаване на декларация, по пощата или с пълномощник (през интернет също с електронен подпис) и да е записана в закона; да върнат парите на тези, които са платили. Повече информация за протеста имаме тук: www.reket.info.
Но ако не отпадне доказването на осигуряване в чужбина, законът се обезсмисля, защото това отнема пари и време. Единственият приемлив вариант е да се изпраща до Националната Служба за Приходи -Декларация, без доказателства.Междувременно ние можем да се намесим като участвуваме в заседанията на Комисията по здравеопазването, които са публични. Планираме и други неща, следете нашия уеб сайт!"
На 4-ти октовмри благодарение усилената работа на Асоциацията на българите от о-в Малта, евродепутатът в Европейския парламент Джоузеф Мускат е внeсъл запитване до Европейската Комисия в Европейския Парламент относно нашия проблем. В него той изтъква, че настоящото състояние на закона, ощетява българските граждани зад граница, като ги прави длъжници, според тяхното гражданство. “Законът е в разрез с концепцията за свободно придвижване”, твърди Д. Мускат.
Според Лили Борисова, Секретар на учредената пре януари, 2007 г. Асоциация на Българите в Малта, сънародниците ни на този остров са около 1000-2000. Данните за броя им са непотвърдени, сигурнo е едно е, че всички те са запалени поддръжници на привежданетo на ЗЗО в съответствие с изискваниятa на Европейския Съюз.
"С Джоузеф Мускат се срещнахме в офиса му в Малта на 24 юли, 2007 г., разказва Лили. Той е обикновено две седмици там и две – в Брюксел. На срещата му предоствих копия на ЗЗО на английски език, посочих му проблемните текстове, разказах му за дълговете ни и за липсата на политическа воля да се изчисти бюрокрацията.
Той каза, че сега като европейски граждани, тези наши проблеми стават и европейски, като обеща да напише официално писмено запитване до Еврокомисията.След 20 дена оттам пристигна и отговорът на зам.министърът на здравеопазването ни: Г-н Димитър Димитров. В нея беше посочена грешната алинея за осбождаването ни от вноски: 40 вместо 40а, която е съвсем различна, много озадачаващо…Оттогава съм осведмявала непрестанно г-н Мускат за развитието на дебатите в НС, върху приети и отхвърлени законопроекти и т.н. Според него от 4 до 6 седмици можем да очакваме отговора на Комисията".
Така, че: не пропускайте форумите на "Парижки вести", "Иде ли" и reket.info,
тепърва там предстоят интересни "неща"!
Елена Дойчинова
Кореспондент на в-к "България Сега" от Торонто
